Наследник на писателя го открил в архивите, за да го предостави на ентусиастите от издателство Ния

Единадесетте страници променят коренно историята, която всички познаваме без оригиналния епилог

Някога да сте се чудели какъв е животът на една книга? Написва се, издава се и хайде по книжарниците? Не, разбира се. Дори великите класики и автори са имали какви ли не премеждия докато излязат във вида, който в е трябвало да звучат и изглеждат  първоначално. Това е историята и на Димитър Талев и неговата велика трилогия „Самуил-цар български”.
Първото издание на книгата е преди повече от петдесет години. Наследници на Талев разказват как щом е видял корицата с осакатено заглавие (съкратено само до „Самуил”) авторът е хванал един химикал и е започнал да дописва „цар български”. Независимо от това, трилогията се превръща в емблематична за българската литература. Едно цяло поколение, което е израснало с битките и любовта между твърдите й корици. Но едно остава загатнато – краят на самата трилогия. Оказва се, че досега никога не е имало такъв. Да, съществува край на трета част, но край на трите книги няма. Поне до днес. Младото издателско студио Ния направи своя дебют в литературата не с какво да е, а с преиздаване на именно тази българска класика. Три млади момичета искат да покажат, че с желание и в екип младите хора в България могат да създават красиви неща и да придават нов, по-хубав живот на шедьоврите. Дали щеше да им е по-лесно ако бяха започнали с хорър или фентъзи – със сигурност, но страстта в очите им щом говореха за Талев подсказваше, че българската класика е това, което ги влече най-много.  С много въпроси и изненади около работата им, за първи път книгата излиза така, както е трябвало да излезе още преди половин век. От редакционна гледна точка езикът на Талев е запазен, макар и за някои той да изглежда далеч от модерния. Талев няма да бъде Талев ако бъде модернизирано звученето му! Полиграфически изданието е изпипано до съвършенство и малко над него. Книга без твърди корици е като птица без криле, казват хората и наистина е така. А от Ния са осигурили достатъчно дебели корици, които да опазят ценния Талев текст. Изненадата идва, когато наследник на големия писател се обажда и им казва, че е открил в архивите епилог на Самуил, неиздаван до сега и го предоставя на девойките. Първоначално малко скептично поглеждат към находката, но се оказва, че тези единадесет страници са истинският край на трилогията.
Ако сте чели трилогия, а аз съм сигурна, че по-голямата част от вас са, то ви очаква една голяма изненада. Единадесет страници не звучат много, но са предостатъчни, за да променят коренно края на една книга. Кой губи от смъртта на Самуил? Какво се случва след това? Все въпроси, които може да откриете в единственото пълно издание на трилогията.

Актьорите от титулувания „Срещи на сляпо” гостуваха в Лъки Дом на киното

Двамата се загубили в мъглата на път за Велико Търново

Иво Дернев

Грузинците и българите си приличаме в това, че обичаме да си пийваме. И имаме страхотно вино, заяви в Пловдив днес Андро Сахварелидзе, който обра овациите на критици и публика в последния София Филм Фест за ролята си на Сандро във филма Срещи на сляпо. Той гостува заедно с екранната си партньорка  Мариам Антадзе в Лъки Дом на киното. Двамата представиха филма, който накара света отново да заговори за грузинско кино. Те бяха придружени от директора на София Филм Фест Стефан Китанов, който им връчи преди време и голямата награда на фестивала. Кита разкри, че след триумфа на Срещи на сляпо догодина грузинското кино ще е основен акцент в програмата на кино форума. 

Всъщност Андро и Мариам не са професионални актьори и това е дебютът им на голям екран. По професия той е сценарист и дори е съавтор на изиграната от него история, а тя е психолог. Надяваме се отново да се гмурнем в подобно приключение, не скриха пред публиката в Лъки те.

Видяхме толкова много места в България. Хората са толкова мили, всичко е толкова красиво. Много мъгла има обаче, много мъгла, много съм изненадана, каза Мириам, след като вчера групата им се изгубила няколко пъти на път за Велико Търново в непрогледна пелена. Андро е останал без дъх от природата у нас и разнообразието й, но най-впечатлен е от Пловдив. Някои места тук и в Грузия много си приличат, каза той. Да, гостоприемството тук е близко до грузинското, допълни го Мариам.

Двамата не скриха, че в работата си по Срещи на сляпо са импровизирали много, тъй като режисьорът Леван Когуашвили им е дал пълна свобода. Той е наш приятел и това ни помогна много. Бе много търпелив и чакаше много време за онова, което искаше от нас, уточни тя. Бяхме толкова свободни, че в диалозите можех да говоря каквото си искам. Все пак бях запознат със сценария отвътре, каза съсценаристът на филма и изпълнител на една от двете главни роли в него. 

За втора поредна година в клуб Библиотеката се събират едни от най –талантливите и уникални творци на ръчно правени неща и отново в навечерието на най-вълшебните и приказни Коледни празници. На 21.12.2014 в клуб Библиотеката ще се проведе Коледен Handmade Bazaar в самото сърце на Пловдив, в уютно и интелигентно направения клуб. Фокусът и тази година ще бъде върху авторските бижута, направени от камъни, скали, смоли, сухи цветя и други естествени материали, както и полимерна глина и неръждаема стомана. Изборът, разбира се, не сe изчерпва с това – ще имате възможност да изберете сред разнообразието от аксесоари за коса, брошки, плетени шапки и шалове, играчки от плат, коледни картички, кутии, изделия от керамика и всевъзможни красоти. Базарът започва в 13:00 часа и ще продължи до 19 часа. Повече подробности за събитието и авторите можете да видите https://www.facebook.com/events/1414835682140223/?fref=ts

Очакваме Ви!!!

Заличената през 1988 „Калуня-каля” на Георги Божинов възкръсна 10 години след смъртта на автора й

Голямата литература не търпи дъното на кашона. Точно там намира романа Деян Енев, за да я преиздаде заедно с Хермес

„Калуня-каля” със сигурност е книга, имала тежък живот. Издадена през 1988 година, тя има лошия късмет да бъде заличена и едва няколко бройки стигат до библиотеки в малките селища. Защо? Защото авторът й Георги Божинов е бил „враг” на държавата. Колко лесно е да бъде заличен талант, довел до написването на шедьовър. Колко много случайности са необходими, за да бъде преиздаден романът. Десет години след смъртта си, Георги Божинов гледа някъде отгоре прераждането на „Калуня-каля” и блестящият живот, който я очаква.

Пазар за стари книги в Красно село, Деян Енев вижда книга на дъното на един кашон и нещо в него го кара да я вземе. Чист късмет, защото след това е виждал книгата на друг пазар само веднъж. Това е била и „Калуня-каля”. Удивен от майсторството на Божинов, от този толкова богат език за кратко време, съвместно с издателска къща Хермес, преиздават романа и му вдъхват живота, който заслужава. Това е книга-пионер в много отношения. Сам Енев обясни, че щом се прочете този роман, ти просто няма как да се върнеш към глупава и графоманска литература, която залива пазара в момента. „Калуня-каля” е голяма литература. Тя е един съвременен роман за проблемите на личността, сложен в исторически рамки. При първото й издаване, няма абсолютно никакъв отзвук за нея, сякаш просто не съществува, но качествената литература не признава дъното на кашона. Не може да се отрече, че мъртвият автор придава една романтична нотка на безкрайност в процеса на четене, но мелодията, която следва всеки ред от романа задава верния тон, толкова нужен в момента на българската литература. Успява не само да си пробие път, но и да потече по фините пукнатини на общественото внимание. Тя е опит да се върне справедливостта в писателския свят. Макар и Божинов отдавна да не е сред нас, творчеството му тепърва ще излиза на бял свят. Пътеписите му, описващи малките селца из България и единиците старци, живеещи там. Макар и писани преди 40 години, текстовете му са толкова актуални и днес. „Калуня-каля” е книга с много въпроси около себе си и много необясними случки. Отърсва праха от себе си и успява да заживее нов живот, по-хубав и по-светъл.

Освен богатата коледно-новогодишна програма на община Пловдив, която ще се състои на площад „Стефан Стамболов”, празничният афиш на града и концепцията за разнообразие се допълват от организирания за първи път в подобен формат „Бал в операта”. Събитието на 30ти декември ще оживи различните пространства на Дом на културата и ще продължи близо 7 часа. Новогодишният бал ще е с участието на световния тенор Камен Чанев, Михаела Филева, Васил Петров и Печенката. На различни локации ще има изпълнения на диксиленд, камерен оперен концерт,  ще се провежда училище за валс, ще се организира ретрофото с оперни костюми, а в конферентната зала ще има оперен видео маратон.

Следвайки един от основните си приоритети - превръщане на Пловдив в известна дестинация за културен туризъм в европейски мащаб, общината оказва съдействие и подкрепа към дейността на Държавна опера Пловдив като към най-големия културен институт в града. От своя страна новото ръководство на музикалната институция успя да изгради модерния имидж на операта и да привлече много нова публика.

„Избрах Пловдив, защото видях амбицията и ясните цели, които си поставя настоящето управление в областта на културата. Съвременният мениджмънт е налице и в двете институции и работи в синхрон. Вярвам, че с общи усилия можем да превърнем Пловдив в истинска културна столица.” – споделя доц. Нина Найденов, директор на Държавна опера Пловдив.

Политиката на Община Пловдив да организира събития в областта на културата, инвестирайки в популяризиране на културните атракции на града, е огромна предпоставка за ръст не само в областта на културния туризъм, но и на местните икономически показатели като цяло. Така се предвижда да се увеличи делът на туристите, чиято насоченост е опознаване на културната сцена на Пловдив. 

Като основен партньор по програмите за културен туризъм, Пловдивска опера реализира редица мероприятия на знакови за града архитектурни забележителности, които бяха много добре посетени и отразени в национален и международен мащаб. 

Лятната програма на Държавна опера Пловдив привлече над 12 000 души публика.  Поредица от концерти на Античния театър отбелязоха 100-годишнината от рождението на Борис Христов и 200-годишнината на Рихард Вагнер. Фестивалът OPERA OPEN посрещна световния бас Паата Бурчуладзе, солистката на Вагнеровия оперен фестивал Елизабет Стрид, китайското сопрано Хуи Хе директно от Арена ди Верона и българския изпълнител със световна кариера Камен Чанев. Амбицията на екипа е да създаде фестивал с международен престиж и да продължи да кани световно известни оперни певци.

Откриването на традиционния Есенен салон на изкуствата бе финансирано от община Пловдив и беше възложено отново на екипа на операта. Античният театър посрещна "Виртуози на цигулката"  с участието на Кристоф Конц, музикант с успешна международна кариера и солист на Виенската филхармония, професор Марио Хосен и пловдивската гордост Жаклин Прайс.

Община Пловдив стои в основата на създаването на добри партньорски отношения между Пловдивска опера и други културни институти и изпълнители. Съвременната концепция на музикалния форум 'Sounds of The Ages' всяка група да свири заедно с оркестъра на града, дава възможност за интегриране на различни жанрове и публика. В концерта на Paradise Lost през септември се представи нивото на пловдивските музиканти пред стотиците зрители от цял свят, които посетиха събитието на Античния театър. То се състоя в рамките на четвъртото издание на музикалния форум  

Хорът на операта бе високо оценен и поканен да гостува в Китай от диригента на филхармонията на побратимения с Пловдив мегаполис Шън Джън. Съвместното изпълнение на "Ода за човечността" от двата музикални института през август отбеляза 65-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Китай. 

Създаването на политика за културния туризъм от община Пловдив, която да даде стратегически тласък на туристическия сектор, допринесе до реален ръст на туристите през 2014 година. Етнографски спектакъл на Пловдивската опера със специалното участие на ансамбъл "Тракия" бе реализиран специално за атрактивно представяне на Старинен Пловдив пред повече от 100 туроператорски фирми от цял свят по време на Международните срещи на туроператорите, които се организират в града.  

Развитието на Пловдивска опера и разрастването на летния фестивал OPERA OPEN са предмет на сериозно обсъждане от създадения Стратегически борд към музикалната институция. Зам.-кметът Стефан Стоянов представя община Пловдив в групата от изтъкнати общественици, бизнесмени и меценати, които чертаят бъдещия съвременен облик на Държавна опера Пловдив и лобират за финансова подкрепа.

Не търся ефекти в картините си. Те се получават от само себе си, казва художникът

Известният художник Иван Христов – Грога откри своята самостоятелна изложба в галерия Аспект снощи. На вниманието на ценителите той представи 23 платна с живописни зимни пейзажи, както и така наречените „портрети на птици”,всеки от които носещ различна емоция. Тя идва не само от цветовете, но и от майсторски изпипаните изящни форми и линии, като така платната напомнят не на снимка, а на истинското присъствие на пернатите. Вглеждайки се в картините на Грога, сякаш си на една ръка разстояние от красивите птици. Студените зимни вечери от работите му, незнайно как пораждат топлина у хората.
За изложбата, вдъхновенията и отношението на твореца към природата и заобикалящия го свят, Иван Христов – Грога разказва пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ.

Разкажете ни малко за настоящата изложба.

Нямам някакво специално послание, което да отправя с тази изложба. Тя не е въпрос на вдъхновение, а по-скоро видяно състояние на природата, което искам да пресъздавам – зимните нощи, мъглите и т.н. С две думи – рисувам за удоволствие. Обикновено правя около 20-25 картини на година и ги излагам в тази галерия, сега гостувам за девета поредна година. Смятам се за обикновен човек, не се вземам на сериозно, но хората харесват нещата ми, все пак не съм чак толкова скромен. В повечето картини улавям едно особено състояние на природата и така се получава една малка магийка. Това не е търсен от мен ефект, просто съм такъв.

Почти във всички картини е застъпена темата за зимата. Защо точно зимният пейзаж сте избрали?

Просто ми харесва да рисувам тези неща. По някои от зимните картини съм работел посред лято. В момента, в който ми дойде идеята, сядам да рисувам. Понякога се получават веднага, понякога преправям по няколко пъти картините.

Имате ли по-специално отношение към символиката на този сезон?

Той е малко особен - вечерите, нощите, внушават една меланхолия, нещо изгубено в светещите прозорчета. Така се получават картините ми. Никога не търся самия ефект, той се получава от само себе си.

Друга голяма част от изложбата са портретите на птици.  Защо техният образ е един от основните в творбите ви ?

Всъщност те не носят някакво скрито послание. Просто са много красиви лично за мен. Затова ги пресъздавам в различни обстановки, цветове и т.н. Поставям си художническа задача да изобразя великолепието им.

С коя птица бихте изобразил себе си? Кой образ е близък до Вашата природа?

Аз съм песимист и самотник по характер. В тази изложба липсва, но ако трябва да се изобразя, може би би било с нещо от рода на гарваните. Те са малко странни птици.  Изглеждат страшно, не че аз се има за страшен.

Във Вашето творчество е силно застъпена и темата за екологията и непоправимите щети, които човекът нанася на природата. В този смисъл как бихте коментирал това, че през последната година природата ни поднесе много лоши изненади?

Това не е въпрос на коментар. Самите метеоролози казват, че това са цикли. Като че ли в цялото земно кълбо се разбъркаха някакви неща, но ние помагаме доста с нашата дейност и замърсен въздух. Аз имам една стара картина на пустиня, на която с гвоздей е закован един лист, който всъщност е нарисуван. Тогава чух по един научнопопулярен канал, че всяка секунда на Земята се изсича гора, с размерите на два стадиона – това е катастрофа! Природата е всемогъща и рано или късно се възстановява, но ние станахме много – седем милиарда. Аз поддържам една теория, гласяща, че главният проблем на човечеството е, че няма естествен подбор. Всичко друго в природата има.

Това ли е една от причините във Вашето творчество да не присъства образът на човека?

Ох, ако ви кажа, че го смятам за излишен в пейзажа, може би няма да прозвучи добре, но истината е, че където и да се е намесил човекът се получава урбанистичен пейзаж – стъкло, бетон, магистрали, затова избягвам да го рисувам. При отсъствието му се получава една тишина в природата.

Кога рисувате?

Почти всеки ден рисувам, оставям, довършвам, преправям дори. Развивам темата на всяка картина. Ако евентуално липсва синхрон в цвета, аз преправям, докато стане завършен продукт всяка една творба. Опитвам се да работя всеки ден. Идеята при мен идва съвсем случайно. Например мъглите, които съм нарисувал – те идват от първа пролет. Аз живея на село от няколко години. Една сутрин махнах пердето на прозореца, който има гледка само към дървета, и виждам мъгла, а слънцето прозира в нея. Красота! Грабнах фотоапарата  на бегом, за да уловя момента. След пет минути нямаше вече и следа от това. Не прекопирам снимката, но чрез нея улавям състоянието на природата.

В духа на идващите празници какво ще си пожелаете за Коледа?

Мъничко щастие да се появи от някъде за хората. Здравето и другите неща са вече банални, сякаш от много говорене минават покрай ушите ни, но когато е здрав, човек е много добре, защото аз съм на възраст и тук там вече съм болен. Както един автомобил на 300 хил. км започва да дрънчи от всякъде. Това е в кръга на шегата.  Пожелавам си да си повярваме малко повече в България – че можем някакви неща да направим. Защото първо трябва да си повярваме, а след това да започнем да действаме, другото е празнословие.