Капана.БГ
Недялко Славов: Избрал съм слънчевата страна на живота
Деко чете поезия от смарфон в Библиотеката
Аня Петрова
Едва двайсетина човека решиха да отпразнуват малкия петък с поетичната вечер на Недялко Славов в клуб Библиотеката. Малко сме – силни сме, нали така? Качеството на публиката, обаче беше водещото. Всеки един беше отишъл като приятел, читател или почитател на Славов. Романите му са повече от впечатляващи и със сигурност могат да те оставят без дъх. А поезията му…
Издателката Божана Апостолова импровизирано го представи пред всички, разказвайки как преди години ги е водила заедно с Йордан Велчев и Добромир Тонев да рецитират пред глухонеми. Те хората си ядат, а ние четем стихове, смееше се Славов и каза, че никога няма да забрави гробната тишина и единствено лъжиците, тракащи в чиниите. Друг път ги е водила на полето при работниците. Десет години с Божана не са си говорили, а тя напук не му е чела книгите. Сега след като преди няколко месеца възобновяват връзка ги прочита всичките и единственото, което успя да каже е, че Славов заслужава един дълбок поклон за творчеството си. Рядкост е в българската литература да се намери автор със стил, каза тя, а предвид колко автора е издала през живота си, думите й са повече от ясни и искрени. Деко е човек и творец, избрал слънчевата страна на живота. Само го каза, а и това ясно проличава в думите по страниците.
Вечерта беше отредена за едно друго лице на Недялко Славов. Лиричното, малко носталгично, но все така красиво. Още в началото той разказа как преди години мястото, в което се намира клуб Библиотеката, е било отредено за поетите и художниците, като всяка от групите си е имал отделна зала. Разбира се, къде човек на изкуството без неговите музи? Девойки са се въртели около масите и въздишайки са слушали рециталите им. Писателите и поетите са писали по салфетки или покривки в творчески и алкохолни пориви, а по някое започва и редовното разменяне на поетически юмруци. Тази носталгия към онези времена ясно проличаваше в четенето на Славов. Той сякаш си беше у дома и с поемите си успя да докосне душата на всеки един слушател. Пет поеми , написани през последните десет години, а две от тях са гръбнакът на два негови романа. Една магична нощ, обляна в рими и спомени за улици, хора или просто чувства. Всички искаха Славов да завърши със стихотворението, посветено на Кольо К., но той го беше забравил. Добре, че се намери дама със смартфон в публиката. След леки уроци по употреба на тъчскрийн Деко загуби текста. Та се наложи добродетелката да остане до Славов на сцената и да му партнира. Аплодисментите никога не стигат за автор като Недялко Славов. Поезията му може да бъде откритата рана на всеки един от вас. Темите са болезнено познати, но не в смисъла на комерсиални, а сякаш забиващи нож в сърцето.
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15309#sigProId48919e6ae3
Вълшебна Коледа с „Лешникотрошачката”
Държавна опера Пловдив кани цялото семейство край елхата с премиерното заглавие „Лешникотрошачката” от Чайковски на 7 декември в Дом на културата. Снежна кралица, цветни герои и много феерия са включени в най-красивия балетен спектакъл за Коледа.
От години на Пловдивска сцена не е поставяно класическо балетно заглавие! Хореографията е дело на Боряна Сечанова, директор на балет „Арабеск”, която сътворява вълшебна феерия с танцуващи балерини на палци. Художникът Иван Токаджиев й помага като превръща сцената в бяла приказка с над 500 метра тюл. В „Лешникотрошачката” се включва и любимата на децата Госпожа Опера, която се преобразява в Снежна кралица и твори вълшебства заедно с майстора на играчки Дроселмайер.
Билетите за петте дати за балета от Чайковски през декември се изкупени още преди премиерата. Държавна опера Пловдив пренася празничната традиция на световните оперни театри като включва в афиша си коледните заглавия „Лешникотрошачката”, „Хензел и Гретел” и „Бохеми”
Ромео и Жулиета или сонет за безсмъртната любов
Танита и Георги ще се срещнат за първи път в Пловдив, арт-сцена „4хП“, на 5 декември от 19:00 часа.
За да ви потопи в дебрите на любовта - онази истинската, трагичната, вечната, незабравимата.В годината, в която празнуваме 450 години от раждането на Шекспир, режисьорът на театъра Николай Георгиев тръгва към една от най-класическите и същевременно емблематични пиеси в световната драматургия. Но не за да я постави на сцена и да Ви запознае с образите на Ромео и Жулиета, а за да срещне човекa зрител с едно момиче, което не подозирате, че съществува. За да Ви потопи в дебрите на любовта - онази истинската, трагичната, вечната, незабравимата. Този път – не за да видите колко от вас има в Шекспир и колко от Шекспир - във вас, а за да се откажете от мислите, от логиката си, от морала, от семейството и обществото си и да си кажете „Аз не съм това, което съм, защото съм само това, което съм. Така вече става!“". "Когато човек се откаже от всичко, което „е“, само тогава и единствено тогава „е“. Съблечен. Истински. Себе си", допълват артистите.
Режисьор: Николай Георгиев
По текстове на Уилям Шекспир
Концепция: Ян Кот
Хореограф: Петя Йосифова
С участието на: Ромео – Георги Арсов, Жулиета – Танита Генова, Меркуцио – Марко Дженев, Тибалт – Николай Андреев, Дойката – Весела Радева, брат Лоренцо – Константин Кучев, граф Парис – Дилян Дайновски, брат Джовани – Георги Георгиев, Монтеки и Капулети – Криси Милева, Владимира Николова, Виолина Иванова
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15309#sigProId10085e1ceb
Бляскава Коледа в духа на виенските традиции
Това обещават организаторите на гастрола на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA в България.
Знаменитият оркестър ще завладее българските сцени и естествено няма да подмине и Европейската столица на културата Пловдив. VIENNA CLASSIC ORCHESTRA пристига с музиката на ВИЕНСКАТА КОЛЕДА, за да отвори душите ни и да ни зареди с много усмивки и празнично настроение.
Традицията на Коледните виенски концерти продължава със специалните гости от австрийската столица – VIENNA CLASSIC ORCHESTRA, които за първи път ще гостуват в България.
Прочутият в цяла Австрия диригент Даниел Каваца ще завладее слуха и съзнанието на българската публика. Виенският оркестър VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е създаден от виртуозни и вдъхновени творци, с една обща цел – да съхраняват и предават красотата на виенската класическа музика. Всички тези таланти са завършили във Виена и са част от Виенската филхармония, така и в най-големите оркестри по цял свят. VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е свирил в зали като Щатсопер във Виена, величествената Олимпия в Париж и Роял Алберт Хол в Лондон, както и в най-помпозните концертни зали в повече от 30 страни по цял свят.
Отличителна черта на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е свободата, която се усеща по време на концерт. Това е така, заради честата смяна на музикалното оформление и на самите персонажи на сцената. Програмата се състои от две части. Първата е с произведения на Моцарт, а втората е Щраус. Фамозното сопрано от Виена Юдит Халаз ще пее и в двете части, като ще изпълни известни опери и от двамата композитори. Музиката ще оживее в танцовите изпълнения на балетни двойки. Музикантите успяват да създадат един синхрон, в който, обаче променят типичната за класическите концерти последователност в изпълненията. Интересна комбинация между традиционно и съвременно.
Заповядайте да изживеете класиката в новото време с Коледното турне на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA в България:
Пловдив - 14.12, Концертна зала на пл. „Централен“ 1, начало: 20ч.
Билетите са в продажба в БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПЛОВДИВ и онлайн в мрежата на Eventim.bg.
Владимир Чукич - рисунки и живопис
Владимир Чукич е роден през 1958г. в Хасково. Започва да учи специалност „Графика” във Великотърновския университет и напуща, убеден, че личните му експерименти в областта на графичните техники, му дават повече...
Член на Съюза на българските художници от 1983г.
Реализирал е десетки самостоятелни изложби в страната и чужбина, пленери и представителни за българското изкуство общи експозиции: в Холандия, Италия, Русия, САЩ, Франция, Сърбия, Германия, Турция, Полша, Латвия...
Владо Чукич е носител на редица престижни награди, сред които е и годишната награда на галерия „Дяков”, връчена му през 2010г. Печелил е конкурса „Сите дез ар” в Париж...
Негова „запазена територия” са графичните техники и рисунката, които го правят известен и познаваем за културната публика. Изяществото и ефирността на творбите му са характеристиките, които не разрешават да бъде сгрешен с друг художник.
В последните години художникът обогати търсенията си и в областта на живописта, които за първи път бяха представени пред публика в изложба в галерия „Дяков”.
Настоящата експозицията от рисунки / които той нарича „ръчна техника за избождане на очите”/ и живопис ще се открие на 4 декември /четвъртък/ 2014, в 17,30 и е неговия елегантен подарък за публиката пред настъпващите празници.
България започва да свиква с мисълта, че да си писател е професия
Аня Петрова
Последните два броя на списание „Страница” бяха под прожекторите на Spirt&Spirit тази седмица. Това е единственото издание у нас, което живее вече 15 години, благодарение на факта, че държи едно изключително високо критическо и редакторско ниво. За жалост, все още не е толкова популярно сред широката читаеща публика, но всеки млад автор знае каква гордост би била да се намери сред страниците на „Страница”. Да не забравяме, че това е най-динамичният момент в българската литература някога, от която и гледна точка да го погледнем. Хората пишат, дали от страст или за терапия, те пишат, а на всичкото от горе се намира и кой да ги издава. Ако до преди години романистите са били около 50 на брой, то сега надминават 1 200, както ги е преброил Младен Влашки. Ако започнем да броим поетите, едва ли някога би ни стигнало времето. Но разгръщайки „Страница” може да попаднете на най-доброто за последната година и то все от млади автори. България започва да свиква с мисълта, че да си писател е професия и е напълно възможно да се занимаваш само и единствено с това. Разбира се, тази идея все още се учи да ходи и заради това от всички поканени автори само един успя да дойде, Александър Христов. Защо ли? Защото другите бяха на работа по това време.
Макар и мненията, че компютърът ще измести книгата, Младен Влашки е сигурен, че това никога няма да се случи. Усещането да разгръщаш страници в ръцете си, да помиришеш съдържанието на твърдите корици – това никоя техника на света не би могла да ти го даде. Петнадесет години в тази суматоха е сериозно нещо, смята Влашки и допълва, че за това време списанието е успяло да си изгради лице. Младите има един усет за неща, които ние пропуснахме, казва Влашки. За движението, динамиките и ускорението – все неща, минали покрай неговото поколение без то да се усетят и допълни, че сякаш оголват нерва на тяхното време.
Да живее кОлтОрата!
Аня Петрова
Абе, винаги съм се чувствала като черната овца на всяко общество, в което съм се опитвала да се впиша. Чета книжки, не гледам телевизия, даже нямам телевизор от две години. Ходя на театър и опера, а за дискотеките – ами, не. Пробвах се няколко пъти в ранните младини и не ми хареса. За да можете да разберете болката ми, аз съм на 21 – разцвета на силите, младостта ми, студентски години, айляк! Да бе, да си купя книга и да нямам пари за храна ми е любимото, а народът ми се чуди ли, чуди. Та аз дори нямам време да ги прочета, купувам ги, защото ми харесват, а знам, че някога ще забравя за тях, така че ги складирам. Трупат прах в шкафа ми или ги давам на някой друг да ги прочете с обещанието, че няма да ми разказва нищо.
Дразнят ме онези погледи, които ми нарушават личното пространство в автобуса, например. Влиза същество с розова коса, разпокъсани панталони и кубинки и гледа като терорист (това съм аз, да вметна само). Сядам до поредната баба, а тя си мисли, че не виждам потресения й поглед. Как не го е срам това младо поколение, значи! Не стига, че благодари за билетчето си, ами и вади книга и чете за 5 спирки! Срам! Срам! Предпочитам да ме е срам, отколкото да водя поредния разговор за прегоряла леща/боб (броя ги, 7 за сега на брой). Питам аз някоя колежка какво е чела последно и ми се отговаря „Космополитън”. Да, добре, хубаво четиво. Няма проблем. Велико е даже, не знам как все още не е станал бестселър. Абе, хубаво е че все пак четат, но да кажем, че това не се вписва в идеите ми за интелектуално ниво, което бих допуснала до себе си. Да, високомерна съм… Та, след лирическото отклонение, искам да кажа, че това ме плаши много. Плаши ме преподавателка, която ми разказа как студент отива при нея и й казва, че не е успял да намери произведението, което има да чете, защото книгата-сборник е била много дебела. От тук ни навежда мисълта, че човек изучаващ филология или социология дори не осъзнава, че има съдържание на сборните томове. Плаши ме, че се задава въпрос „Какво е лирика”, но никой не може нито да отговори, нито да даде пример. Плашат ме преподавателите из школата в страната, чийто любим въпрос е „Какво е имал предвид авторът?”. Плашат ме пак те, които вкарват в главата на младите идеята, че писателите са мъртви, измъчени и евентуално застреляни. Плаши ме поколението на майка ми, което не признава, пак, писател, освен ако няма кръстена улица/училище/булевард/град на него. Ако не си в учебника по литература – МАЙНАТА ТИ! Изложби? Хахахахахаххаа. Да бе, кой ще ти отиде на изложба? Моля ви се, провесени картини и човек, който си вярва много. Отиваме, само заради безплатното вино. За фотографията изобщо няма да говоря, това у наше село не се приема за изкуство. Ако си фотограф – снимаш само сватби и кръщенета. Край на въпроса. Музика – трябва да са на сцена минимум 20 години и майка ти да те е приспивала с техни песни, за да ги уважаваш. Не би дал и два лева вход за нова банда. Защо ли? Ми, няма причина, така си отгледан. От къде да знаеш, че срещу тези ми ти пари би намерил едно съкровище. За театъра какво мога да кажа? Докато не се направи постановка по „Здрач” не очаквайте интерес от младото поколение. Пука ни, че ни дреме на спектаклите ви. Бях в Камерна зала на Драматичния, гледам си аз „Дисни Трилър”, а девойчето до мен се тагва във Фейсбук, че е на театър. За нещастие изпусна велик момент, на който всички се смееха и ръкопляскаха, та тя почна да се върти и да пита какво се е случило. Да живее социалната мрежа убила социалния ни живот!
Мечтата ми е да стана министър на кОлтОрата и да въведа тази красива дума на всекъде. Представяте ли си „Дом на кОлтОрата Борис Христов” .Ще държа на малките и големи букви, разбира се. Ще вкарам велики произведения в училище, като автобиографията на Парис Хилтън, например. Да си знаят децата, че ако си слаба, руса и с отворени крака всичко може. Ще приветствам с отворени обятия всички терапевтично написани творби. Всички бездарни глупаци, които сега заемат важни длъжностни места и ми отговарят за кОлтОрата, защото „ако се купува, ще се продава”. Защото е много важно да покажеш на един народ, че колкото и да си бездарен, стига да имаш правилния финансов подход и гръб, който те пази – абе, можеш! Сега започваме бавно и плавно да си подаваме оставките и накрая дори няма да има смисъл от Министерство на кОлтОрата, така че вероятно като дойде моментът аз да заемам тази длъжност ще отговарям единствено за статусите във ФейсбукА и коментарите по снимките ви.