Ако искаме да бъдем Културна столица на Европа нямаме нужда от разединение и противопоставяне, а от пълно обединение

Много думи се изстреляха, много обвинения се чуха, много мнения се изказаха след дисциплинарното уволнение на шефа на отдел Култура Йохан Девлетян. Случилото се отвори кутията на Пандора или пък предизвика съдържателен дебат за културата? Все още е рано да се каже. Проблемът е какво ще роди този конфликт на 5 септември, когато ще бъде посочен българският град- Културна столица на Европа. А дотогава или можем да навредим, или да помогнем на града си. Изберете сами, КАПАНА.БГ направи своя избор. Същото сториха и хората, които дадоха всичко от себе си в най-важната за Пловдив кауза в последно време. Във връзка с нарасналото напрежение и разединение в културните среди, екипът на общинска фондация Пловдив 2019 напомни, че именно заедността е това, което може да направи градът ни водеща културна дестинация на Балканите и в Европа. Думата ЗАЕДНО може да донесе на града титлата Европейска столица на културата. А случващото се в момента е далеч от значението й. КАПАНА.БГ застава твърдо зад позицията на Пловдив 2019 и припомня на всички, че кандидатурата ни за Културна столица на Европа е обща кауза и би следвало да е мисия за всеки един от нас. Ето и отвореното писмо:
Скъпи приятели,
Точно след един месец приключва надпреварата за Европейска столица на културата. На 5 септември ще бъде обявен българският град победител. В този един месец повече от всякога е нужно да демонстрираме, че всички ЗАЕДНО заставаме зад тази кауза и градът наистина иска и има нужда от това признание. През последните дни се появиха критици на част от културните политики в града.  Призоваваме в рамките на този месец всички да подкрепим нашата кандидатура и всеки, който обича Пловдив, да преглътне различията, да се въздържи от публични коментари и така да подкрепи своя град в тази важна надпревара.
Ние си даваме сметка, че нерешените проблеми са много и извършването на реформи е дълъг и сложен процес и затова сме се постарали много от основните ни градски и национални проблеми да залегнат в кандидатурата на града.  През последните три години екипът на фондация „Пловдив 2019“ и много доброволци, артисти, специалисти в различните сфери на обществения и културния живот,  помогнаха Пловдив да има една достойна кандидатура, с която премина първи кръг и с която вярваме, че имаме шансове да победим в началото на септември.
Разединение и противопоставяне обаче точно един месец преди крайното решение за културна столица на Европа ще бъде прието единствено като знак за липса на съпричастност към общата кауза – знак, който другите градове, които се съревновават с Пловдив, не демонстрират в момента. В този финален и напрегнат момент имаме крещяща нужда от позитивна подкрепа на цялото общество – медиите, хората, неправителствените организации, артистите, институциите, така че всички ЗАЕДНО да положим усилия, за да имаме шансове да бъдем Европейска столица на културата през 2019 година.
Предстои ни един напрегнат месец на подготовка, през който да убедим хората на Пловдив и журито, че ние можем и трябва да бъдем първата българска европейска столица на културата.
Имаме обща цел, имаме кауза и вярваме, че тя е еднакво важна за всички хора в града. Сега работим по организиране на финалното представяне на кандидатурата на Пловдив.  Нямаме нужда от разединение и противопоставяне. Имаме нужда от подкрепа и съпричастност, за да защитим най-добрата кандидатура. След  4 септември  със същото вдъхновение ще работим за това да обсъждаме и дебатираме проблемите на града и ЗАЕДНО да създаваме добавена стойност в културното развитие на Пловдив.
Джема Барух изпълнителен директор
Валери Кьорленски артистичен директор
екипът на фондация „Пловдив 2019“

Павел Найденов (Павката) е артист по душа и образование. Но откога е лесно да си такъв? По правило артистите са едни от най-умните и креативни хора на земята, но и най-неоценените и неразбрани. Реализацията е предизвикателство за всеки от тях. Точно това споделя и Павел пред Humans of Plovdiv.

“Кое е най-голямото ти предизвикателство в момента?”
“Реализацията ми като артист. Ужасно трудно е сам да градиш име и да финансираш проектите си. За да създам последната си инсталация, вложих лични пари от тримесечния си труд.”

Въпреки че началото е трудно, опитът и трудностите имат своя начин да се отплащат. Ние пожелаваме целия заслужен успех на Павел - вярваме, че творенията му ще радват все повече хора и ще комуникират неговите идеи на света.

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

Кирил Николов, Аз, роботът

От днес вратата на кенефите в къмпинга - кънпинга, където ходя вече 15 години, е с чип. Накендзай се, но ако нямаш електронната джаджа, ще го направиш или на поляната - ужас за гостите, или в гащите - ужас за жена ти.
Виж, идеята иначе е добра. Аз плащам камара пари за сезона и ползвам топла вода и чисти нужници. Идва, обаче, некъв нелегален хипар и ми дриска безплатно в клозета, пък даже оставя и стенописи след себе си... Така че, съгласен съм. Чип? Чип!!!
Хубаво, амо то вече всичко с чипове, бе хора. Те смениха всьо и вся. Мобилните ни телефони, отдавна не са телефони.
Скоро четох, че някакви напредничави българчета съчинили приложение за телефона, чрез което да ти напомнят, кои продукти в домашния ти хладилник са свършили – удобно било, няма да го мислиш. Звън, готово! А, забравих, тези машинки отдавна не звънят – Глория, Млория, Цеца, Мичето или която и да е пластмасова цицорана квичи от тях при повикване, съвсем на ушенце...
Ми то от тия приложения, софтуери, хардуери, чипове, тъчскрийни, таблети и йо-хо-хо спряхме да мислим за каквото и да е. Хоп в телефончето, аре в нета, глей си кефа. Даже в една реклама телефонът се оказа по – полезен от бренекето, щом пред злочестите планинари се появи една мечка.
Онази вечер, нали съм на къмпинг, съм си пуснал Пинк Флойд. Едно 17-годишно съседче, голям симпатяга /за уплах на майка си/, идва с китарата – чул „уиш ю ар хиър”. Брей, вика тва много яко, не съм ги чувал теа. Аре, мъжки, на ти една бира и да мълчиш. Той се смълча, вади смартфончето, дзяпа, дзяпа и почва да свири на фендъра досущ култовото парче, пък и го пей. На, Киро, гледай всичко има в нета. Поглеждам на телевизора му – ми то там и текстът, и нотите и разни там помагала, само дето Пако де Лусия, Бог да го прости, не се овещестява като пред Аладин, за да му дрънне акордите на китарата.
Еееех, те телефоните за това са „смарт”.
Аз не съм англоезичен, може това да е атавистична и обречена съпротива, но доколкото знам, тази думичка не е точно „умен”. Ми как да е умна една вещ – то си требе „хомо сапиенс”. Ама днес хомотата изглежда са далеч повече от сапиенсите, та си трябва некъв „смарт” ерзац.
Тръгвам към Белмекен в страшна мъгла, зима, върхът на протегнатата щека даже не се вижда. Е, какво ми дреме на мене! Пускам си джи-пи-есчето – няма страшно, пич! То е последен модел и има опция да ти говори дълбоко и монотонно като в Шао лин, ако внезапно те налегне остро паническо разстройство.
Хубаво, ама батериите свършиха. Разстройството идва светкавично, ама няма кой да те спаси, машинката мълчи, а Шао лин е далече, далече...
Какво ли би станало и с онези пишман планинари, ако детето беше дисчарджнало батериите преди срещата с мецана?!
Ами студентите и кандидатите за такива, как ще се оправят без смарт идиотщините си, кой ще им вземе изпита, като преди това джаджите вече са им взели акъла?!
Абе, струва ми се, че и на Пако де Лусия /да ме прощава Господ, че му вдигам кокалите/ не му е съвсем чиста работата – да не би некое УФО да му е спуснало приживе нещо по – така, смарт тоест?!
И все пак – ще спасим горите на планетата. Ще ги спасим и това е! Вече всички четем на електронни четци, които възпроизвеждат с електронно мастило... Аз съм много екологично настроен, но все пак жалко ще бъде да нямаме вестник с миризма на черно мастило, в който да си завием сланината. А може пък да я компресираме под капака на лаптопа и тя, аха, да стане „смарт” мезе за виното, което отдавна се произвежда с нанотехнологии...
От всичко това, струва ми се, печелят най – вече чикиджиите – телефоните им в три-джи режим ги задоволяват в четири-де визуализации...

Все пак аз не съм генерал Нед Лъд от Шеруудската гора – съвременните станове имат право на живот, а лудитите са късогледи серсеми. Да не забравяме, че безброй от иновациите са за наше действително добро.
Но да не забравяме още, че сме живи, кръвоснабдени същества със сетива, разум, инстинкти, чувства..., а вероятно и душа. Някои от нас имат и сърце.
Повярвайте ми, това го казвам Аз, Роботът.

Преди единадесет години някъде из Хамбург се създава група, която носи изключително интересното име Neopit Pilski. В оригинален състав е представлявала барабани – Марко Казанг, бас – Щефен Бюнтинг и китара/вокали – Стефан Иванов. Докато в родината всички следват западния модел за музика с текстове на английски, едно типично музикално звучене, което да се хареса на масата, то тези момчета създават музика, повлияна от осемдесетарското и деветдесетарското звучене с текстове изписани на български език. Казват, че не са достатъчно добри със световния език, че да пишат текстовете си на него, а тук говорим за вкус и естетика, която се поддържа с добри и изпипани лирики. Стефан ни разказа за една хамбургска банда, основана през средата на 90-те години, TOCOTRONIC, за които казва, че са имат най-страхотните текстове на песни, които е чувал до сега. Ужасна загуба за света на рокендрола и поп музиката въобще, че заради господството на английския, тази банда е известна само в немскоезичните страни, допълва той. Освен китара и вокал, той е и текстописецът на Neopit Pilski. Идеите си черпи от ежедневието и смята, че стига да наблюдаваш нещата, които те заобикалят ще можеш да ги опишеш . Текстовете, музиката, че дори и името на бандата се зараждат от чисти грешки. Когато някоя грешка ми хареса се опитвам да й придам форма и да я запомня и при наличието на няколко такива, които си подхождат, ги свързвам, обясни ни Стефан.
Концертите в България започват 2007 и 2008, когато са били тук за двайсетина шоута. През следващата 2009 за пет, а 2010 за десет. Тазгодишните са само две – в Пловдив и Бургас, но пък никой не е имал и план да се случва турне тази година. Безизходно, разходите винаги са по-големи от приходите, защото имат около 4000 км «празен ход». Умно би било да се свири на всеки 200-300 км, но организацията е изключително трудна, казва Стефан. Това все пак никога не им е пречило да се връщат в България. Макар и тази година без басист, то Стефан и барабанистът Зимон Шмит взривиха снощи сцената на Копа Капана. Щом се чуха текстовете на «Мила моя мамо» и «Зайченцето бяло», то просто нямаше как да си сигурен дали да се разтопиш от милост към детството или да подскачаш със звука на рокендрола. Толкова се нажежиха емоциите, че дори и струните започнаха да се късат по едно време. Noch einmal крещеше в края на концерта им публиката, че да са сигурни, че всички на сцената ще ги разберат. Освен допълнителните парчета, групата обеща, че много скоро ще се върнат в пълен състав и отново ще зарадват пловдивската публика с музиката си.