Да излезеш от коловоза с моноспектакъла на Илия Виделинов
Трябва да се борим, за да се съхраним искрени и истински, защото ги изгубихме тези неща, призова от сцената в Петното актьорът
Стефка Георгиева
Представлението на Илия Виделинов „Живот в 8ГБ“ от миналата вечер в Петното на Роршах е едно от онези неща, които не ти дават да заспиш вечер. Моноспектакълът впечатли иначе капризната публика в емблематичното заведение и място за култура снощи. Нито един от зрителите дори не намекна за негативна реакция след вълнуващия час с актьора.
И как да не е вълнуващ? Виделинов провокира със „своята 8ГБ-това флашка, в която дори остава свободно пространство“. Актьорът засегна особено актуални теми и проблеми на съвременното общество, като прахосването на време, животът по график, губене на връзката с личната ни емоционалност и осакатеното общуване. Това бе трагикомедия, която нарече масата от хора „съвременни инвеститори“. Първо родителите ни инвестират в нас време, финансови средства, любов, грижи, а след това ние създаваме семейство и инвестираме същите тези в нашите деца, за да затворим кръга.
Интересна касетка си имаше Илия. Но не касетка като онези, на които някога записвахме музика. Касетка в бабиния смисъл на думата. Онези пластмасови щайги, които стоят в мазето на дядовата къща и са пълни с буркани с лютеница. И тук имаше буркани, но съдържанието им беше различно. В тях се поместваха любов, страст, гордост, радост, сънища, няколко новогодишни вечери и какво ли още не. В един бе затворен споменът за първата любов, която интересно бе изразена с тийнейджърски глас от миналото: „Аз ѝ купиш шоколад, тя ми купи бира.“
На моменти публиката прихваше в смях, на други се умълчаваше, припомняйки си първата среща, първата целувка, първата нощ прекарана с някого и какви ли не други първи неща. От малко хлапе в училище, до мъж на средна възраст – всичко ни показа Виделинов. И как хубаво му се получи само! С целия смях, викове, крясъци и щастие. Сякаш бръкна по отделно във всеки един човек от публиката, погъделичка съществото му, сръчка го няколко пъти и после го върна обратно, вече неспокойно и неспособно да спре потока от мисли, които минават през онова мъничко нещо вътре в нас.
Трябва да се борим, за да се съхраним искрени и истински, защото ги изгубихме тези неща. Така прозвуча призивът му от сцената. На дълго и на широко ни обясни как е гонил една мишка, как я е тровил с отрова, наръгал с меч, давил, поливал с белина, а малкото мишле продължавало да се бори за живота си. Една малка мишка се бори повече, отколкото ние, каза Илия от сцената на Петното. И нима не е вярно? Ние се пускаме свободно по коловозите на живота, сякаш сме влакове, които трябва да достигнат от точна А до точка Б и ни е страх да дерайлираме. Съвсем сме забравили, че извън нашите релси има цял един прекрасен свят, който само чака да го забележим, за да ни грабне. Движим се целеустремено напред и не смеем да се отклоним от пътя, защото обществото очаква от нас нещо. Я мъж/жена, деца, кариера, да си купим нов автомобил, апартамент, къща, да се разведем, да оженим/омъжим пак. Само в рамките на релсите. Сякаш ни е забранено да възприемаме емоционално света около нас. Без чувства, само движение по плана и без никакви отклонения като тези на Блага Димитрова. Абсурд! Даже, за да улесним механизирането си, създаваме онлайн профили, в които показваме какви сме били, какви бихме могли да бъдем. Измерваме се в килограми, сантиметри и цвят на косата, а не в емоции, ценности и качества.
Нито една от думите по-горе не говори толкова за моноспектакъла, колкото реакцията на аудиторията отвън след представлението – пълна тишина. Рядко има толкова прекрасна и осмислена тишина, колкото вчерашната. Случи се нещо хубаво. Ако сте го пропуснали – ще се случи пак – на 25-ти март в културен център „Трактат“.