Приключвайки с дъждове и бури,  тази вечер, на старта на истинското лято ще ни завихри нечуван до сега музикален ураган. Защото най-приятният начин да отбележим началото на топлите дни, е разбира се, с музика. И то не каква да е, а духова. И то не къде да е, а на сцена под звездите в Конюшните на царя.
Защото в Пловдив има дух. А когато има дух - трябват и духови. Инструменти, музиканти и вечери. Това е начин да се съберат прекрасни млади хора на прекрасно място, за да слушат прекрасна музика. Музика, която е различна, която те кара да искаш още. За целта  музикантите от Брас Асоциация и други духовИ формации ще се раздадат до краен предел довечера. Първи на сцената в Конюшните на царя в 20:00 часа ще излязат Духов оркестър Пловдив. Веднага след тях ще посрещнем айляците по душа от Brazz ViliDJ. ДуховИте на града, обаче, не спират дотук. В 22:30 партито се пренася в пловдивския джаз клуб Bee Bop Café, в Дома на техниката, където ще послушаме още много качествена музика, а всички желаещи и можещи ще имат възможността да се включат в импровизирания jam session с Турийски брас бенд и останалите музиканти.

Събитието се организира с партньорството на Община Пловдив, Капана.бг и Под тепето и подкрепя кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата

Характерно за персийската литература е поезията. Още от векове на всяко нощно шкафче стоят две неща – Коранът и книга със стихове. Първият роман се появява чак през двадесети век. От тогава насам персийската проза набира сила, а вчера пловдивската публика имаше възможността да се види очи в очи с най-продаваната иранска авторка – Паринуш Сании.
По професия не е писател, а изследовател. Занимавала се е години наред с психологически консултации и изследвания в какви ли не сфери. Има нейни издадени книги точно по тези теми, но тя самата казва, че едва ли повече от десет човека са ги прочели. Идва момент, когато иска да направи анкета за жените, за живота на едно поколение, което е изстрадало греховете на предишните, че и следващите след него. След като не намира подкрепа от своите колеги, тя пуска анкетата сама. Въпросите вътре са от рода на „На колко години се омъжихте?”, „По любов ли беше?”, „Имате ли образование?” и отговорите, които получава я вдъхновяват да се насочи към художествената литература. Така се появява романа „Моята орис”. Това за едно момиче, което се влюбва. Тя даже не говори с мъжа на сърцето си, но щом братята й усещат накъде са тръгнали нещата я пребиват и омъжват насила. Попада на съпруг, но както казаха на самото представяне „Добър, но комунист”. Героинята овдовява рано и остава сама с трите си деца. Години след това тя отново среща онази си първа любов, която даже й предлага брак. Децата й не са  съгласни с порива на сърцето й и така започва една война между майчината любов и тази на една жена в разцвета на силите си. За втори път собственото й семейство застава на пътя за личното й щастие.
Това е роман с история. Героинята е един събирателен образ на цяло поколение жени и майки, които са изстрадали своите години в опит да запазят и съхранят семейството си. Да дадат всичко на децата си, от което имат нужда, за да останат накрая сами, недооценени, без даже и една благодарност. „Моята орис” изстрадва своето публикуване. Дълго време романът не е бил разпространяван в иранските книжарници, но накрая Сании печели войната. За изключително кратко време се превръща в бестселър. Моментът в който е направен първият професионален превод на английски вече има желание за превода на романа й на цели 23 езика. Книгата е сред родната публика благодарение на Жанет 45, а както каза нейният издател Манол Пейков – това е роман, който е близка до България и може да ни каже изключително много важни неща.