Капана.БГ

Капана.БГ

Стефан Стоянов: Брадата е мъжественост за всеки сезон

Стефан или Beard Steve, както го знаят, е хипстър от класа. С дългата си и добре оформена брада, деним риза закопчана до горе и ретро очила, с които често ще го видите по улиците на Пловдив, той определено привлече нашето внимание.

Пред Humans of Plovdiv той споделя две-три думи за своята голяма гордост...

Какво най-често те питат за брадата?

Няма ли да те дразни тази брада през лятото?

Какво им отговаряш?

За мъжествеността няма сезон.

Съвсем скоро Стефан ще участва и в Alpine Beard Festival в Хур, Швейцария. Да му пожелаем успех. :)

 

Още от лицата на Пловдив вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

 

Понеделник, 30 Юни 2014 03:00

Пуснаха билетите за JAYA THE CAT

В продажба вече са пуснати билетите за лятното турне на Jaya The Cat. Те могат да бъдат намерени в мрежата на EVENTIM.BG  на цени както следва:
София – първите 300 билета по 10 лева, след това по 15 лева, а в деня и на място по 20 лева.

Пловдив – 10 лева на предварителна продажба, 15 лева в деня и на място.

За Варна клубът не предвижда предварителна продажба.

Групата идва в характерния си летен стил по джапанки и хавайски ризи за да се развихри в шоута само на открито, където най-добре се приема техния веселяшки реге-пънк стил.
Датите на „No Shirt, No Shoes and No Clue” Tour 2014 са:
09.07 – София, клуб „Маймунарника“
10.07 – Варна, клуб „Кубо“
12.07 – Пловдив, клуб „Конюшните на Царя“

Един от най-добрите писатели журналисти у нас напоследък Иво Иванов размени датите на срещите си със свои читатели в книжарници „Хеликон“. Авторът на хита от началото на годината „Кривата на щастието: за спорта, Вселената и всичко останало“, издание на „Вакон“, ще гостува на 2 юли в „Хеликон-Пловдив, Център“ от 18:00 ч.,

Иво Иванов е журналист и телевизионен кореспондент. През 1990 г. завършва НСА, след което заминава да следва магистратура в САЩ. Започва да пише текстове през 1987 г. за родния вестник „Старт”, а през 90-те публикува и множество статии и очерци в американската преса. През годините работи с български медии като БНТ, в. „7 дни спорт”, в. „Телеграф”, Sportal.bg. Текстовете му, съдържащи оригинални метафори и кодирани послания, са новаторски и посветени изцяло на читателите. Донякъде експерименталният му стил е повлиян от гонзо журналистиката на Хънтър Томпсън. През 2007 г. отразява 41-вия Супербоул в материал без нито един глагол, след което пресъздава и цяла спортна история само в едно изречение. Година по-късно публикува и двутомната книга „Отвъд играта”, която съдържа текстовете писани между 2003 – 2007 г. Живее и работи в Лорънс (Канзас, САЩ).

В „Кривата на щастието: за спорта, Вселената и всичко останало“ са събрани 73 негови статии. Това са едни от най-добрите му текстове, публикувани през последните години в различни родни медии, някои от които с над 70 хиляди прочитания в онлайн пространството. Историите на Иво Иванов са за действителни личности, места и събития, чиято истинска стойност е всъщност в спотайващите се между редовете послания, които, макар и създадени в далечните прерии на Канзас, от години търсят и намират будни съзнания и добри сърца в хората срещу текста.

Приключвайки с дъждове и бури,  тази вечер, на старта на истинското лято ще ни завихри нечуван до сега музикален ураган. Защото най-приятният начин да отбележим началото на топлите дни, е разбира се, с музика. И то не каква да е, а духова. И то не къде да е, а на сцена под звездите в Конюшните на царя.
Защото в Пловдив има дух. А когато има дух - трябват и духови. Инструменти, музиканти и вечери. Това е начин да се съберат прекрасни млади хора на прекрасно място, за да слушат прекрасна музика. Музика, която е различна, която те кара да искаш още. За целта  музикантите от Брас Асоциация и други духовИ формации ще се раздадат до краен предел довечера. Първи на сцената в Конюшните на царя в 20:00 часа ще излязат Духов оркестър Пловдив. Веднага след тях ще посрещнем айляците по душа от Brazz ViliDJ. ДуховИте на града, обаче, не спират дотук. В 22:30 партито се пренася в пловдивския джаз клуб Bee Bop Café, в Дома на техниката, където ще послушаме още много качествена музика, а всички желаещи и можещи ще имат възможността да се включат в импровизирания jam session с Турийски брас бенд и останалите музиканти.

Събитието се организира с партньорството на Община Пловдив, Капана.бг и Под тепето и подкрепя кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата

Журито не иска фойерверки за една вечер, а устойчивост и промяна, посъветва шотландският арт експерт
 
Арт експертът Робърт Палмър е в Пловдив за втори път, за да консултира екипа, който движи концепцията на града за големия финал. До подаването на апликационните форми има около 20 дни. Книгата ще е готова буквално след няколко часа, но засега подробностите от финалната кандидатура се пазят в строга тайна заради конкурентите в надпреварата. Денят Х е 5 септември, когато ще стане ясен и българският град, който ще е Европейска столица на културата паралелно с един италиански. Палмър в момента е под тепетата за срещи и дебати с представители на културни институции, на арт индустрии, с творци, с администрацията и екипът на фондация Пловдив 2019.    
20 години работя с и за културни столици. И сега най-често задаваният въпрос към мен е: Ще спечели ли Пловдив? Моят коментар е, че градът седи добре в посоката да създаде апликация, която да е убедителна и да е ценна както за Пловдив, така и за района. В тази игра на шах ходовете трябва да се изиграят добре. Проектите са добри, намеренията им са да променят града, да бъдат устойчиви, а не да са като фойерверки. Промяната, според мен, е най-важният фактор за журито- проектите са за стабилно, устойчиво развитие, а не заря за една нощ, каза арт експертът.
Управлението на културна столица е все едно да управляваш вулкан. Дъното се мести и размества, лавата се показва и започва да се надига, предстои избухването. През 2019-та се надявам да има експлозия. Но знаете, че на вулканите титла не им трябва. Натрупването на лавата е важно. То е ценно, дори да няма избухване, коментира в типичен стил шотландецът. Свърза кандидатурата ни и със световното първенство по футбол. Някои от другите три града са много самоуверени, смятат че играят във Висшата лига. Печели обаче винаги този, който победи на финала. Смятам, че Пловдив може да изненада самоуверените, даде някаква прогноза специалистът. Но е категоричен, че да се случи това, трябва хората на града да се включат в целия процес, Или работете сега за кандидатурата, или чакайте още 20 години, тъй като следващият ви шанс за такава титла ще е след две десетилетия. Усещам обаче, че енергията е тук, идеите са тук, има цел. Това е много добре, подчерта Палмър. Допълни, че в града вече се е създала критична маса, усеща се потенциал за развитие на културните индустрии. Обяви, че инфраструктурата е хардуерът на една кандидатура за Европейска културна столица, а програмата е софтуера. След него зам.-кметът Стефан Стоянов обясни, че в финансовите рамки на концепцията процентно са в полза на културното съдържание. Добър е баланса. По-голям процент обаче отива за съдържание. Има нужда от нови пространства, но съдържанието за нас е по-важно, каза той.
Палмър допълни в отговора към въпрос, че не изключва да се заговори за политика след решението на журито през септември. Не се знае какво ще стане. Дискусията на самото жури е конфиденциално, върви в тайна, а след него се обявява победителя. Случилото се зад кулисите ще стане повод за коментари и дори спекулации, не скри Палмър.  

Характерно за персийската литература е поезията. Още от векове на всяко нощно шкафче стоят две неща – Коранът и книга със стихове. Първият роман се появява чак през двадесети век. От тогава насам персийската проза набира сила, а вчера пловдивската публика имаше възможността да се види очи в очи с най-продаваната иранска авторка – Паринуш Сании.
По професия не е писател, а изследовател. Занимавала се е години наред с психологически консултации и изследвания в какви ли не сфери. Има нейни издадени книги точно по тези теми, но тя самата казва, че едва ли повече от десет човека са ги прочели. Идва момент, когато иска да направи анкета за жените, за живота на едно поколение, което е изстрадало греховете на предишните, че и следващите след него. След като не намира подкрепа от своите колеги, тя пуска анкетата сама. Въпросите вътре са от рода на „На колко години се омъжихте?”, „По любов ли беше?”, „Имате ли образование?” и отговорите, които получава я вдъхновяват да се насочи към художествената литература. Така се появява романа „Моята орис”. Това за едно момиче, което се влюбва. Тя даже не говори с мъжа на сърцето си, но щом братята й усещат накъде са тръгнали нещата я пребиват и омъжват насила. Попада на съпруг, но както казаха на самото представяне „Добър, но комунист”. Героинята овдовява рано и остава сама с трите си деца. Години след това тя отново среща онази си първа любов, която даже й предлага брак. Децата й не са  съгласни с порива на сърцето й и така започва една война между майчината любов и тази на една жена в разцвета на силите си. За втори път собственото й семейство застава на пътя за личното й щастие.
Това е роман с история. Героинята е един събирателен образ на цяло поколение жени и майки, които са изстрадали своите години в опит да запазят и съхранят семейството си. Да дадат всичко на децата си, от което имат нужда, за да останат накрая сами, недооценени, без даже и една благодарност. „Моята орис” изстрадва своето публикуване. Дълго време романът не е бил разпространяван в иранските книжарници, но накрая Сании печели войната. За изключително кратко време се превръща в бестселър. Моментът в който е направен първият професионален превод на английски вече има желание за превода на романа й на цели 23 езика. Книгата е сред родната публика благодарение на Жанет 45, а както каза нейният издател Манол Пейков – това е роман, който е близка до България и може да ни каже изключително много важни неща.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…