Швейк, Йозеф Швейк от Винохради, идиот по документи, с пъстри очи и дупка на гащите. Швейк, който търгува с кучета, поръчва винаги по три бири, имена помни само на кръчми и за него събития като воини и масови фалити на банки бледнеят пред проблема, колко бира остава недопита при обществени колизии...

Обвинен в държавна измяна, вместо в съда, Швейк е изпратен в лудницата, тъй като психиатърът му поставя диагноза „духовна тъпота и вроден кретенизъм”. Там открива мечтания живот – „свобода, братство, порцион и електрификация”, но не задълго, тъй като скоростно го изпращат в затвора, а от там на фронта.

Всеотдаен свързочник, Швейк страстно се отдава на свръзки с врага - по конкретно с жените на врага, при това съвсем „плътно” и „прилепнало”. „Отлепен” от една такава вражеска госпожа, бива пленен от руснаците. Как и защо се озовава издокаран с нова руска униформа, не става съвсем ясно. Два часа по-късно е отново пленен, този път от своите – заради руския шинел! Висшят чешки военен го осъжда на екзекуция по бързата процедура. Но … нещо се обърква за пореден път! И ...

„Знаете ли откъде започва упадъкът на една държава? Когато, поради изобилие от идиоти, спрат да ценят истинските”. А Швейк е истински идиот!...

Звучи познато? Почти до сълзи! Но…бихте могли да се посмеете над това и да се позабавлявате също. Всъщност, ако се позамислите, ще разберете, че единственото оръжие срещу ширещия се и войнстващ „кретенизъм” и тогава, и сега е смехът. Очистващият и осмеляващ смях. Съвременният „Швейк” вече Ви чака в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”. И понеже всички сме на един дъх разстояние от масово видиотяване, моля не отлагайте срещата с „ШВЕЙК”. ГЕРАСИМ ГЕОРГИЕВ – ГЕРО и ВАЛЕНТИН ТАНЕВ са подготвили експлозия от смях, достатъчно мощна, за да Ви очисти от тревогите, депресиите и сериозността за дълго време. Чувствайте се поканени и заповядайте, но не се бавете прекомерно.

Ще се радваме да те видим сред приятелите си в ЛЯТНО КИНО «ОРФЕЙ» – Пловдив,

Наслади се на КОМЕДИЯТА „ШВЕЙК”

и повиши градуса на своето предпразнично НАСТРОЕНИЕ

с АКТЬОРИТЕ отТЕАТЪР „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

ТВОЯ БИЛЕТ МОЖЕШ ДА КУПИШ

НА  БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР НА ЛЯТНО КИНО «ОРФЕЙ»

ОЧАКВАМЕ ТЕ J

29, 30 и 31 май

Творческо ателие с МИЛА ИСКРЕНОВА ще се проведе в контакста на фестивала "Черната Кутия". То е озаглавено „Темите на съвременния танцов театър или какво знаем за Пина Бауш“ и ще се състои в Културен център „Тракарт“.

Основната цел на ателието е да разгледа  основните теми от творчеството на Пина Бауш и методите на работа на немската хореографка, известна като създател на жанра „танц-театър“. Ателието систематизирано и артистично въвежда в спецификата на съвременния танц-театър като методология, идейна основа и език.

Пиесата, чието оригинално заглавие е Събуди се и помириши кафето, представлява мислено пътуване на един неудачник към холивудската слава – от смехотворната суматоха на летището през фантазиите за разюздан флирт със стюардеса във въздуха до въображаемата катастрофа, разбиването и чудодейното оцеляване. И превръщането му в знаменитост, преминаването отвъд оная черта, след която обикновеният човек става ВИП като Де Ниро.
Спектакълът е структуриран в 15 глави, в някои от които Мариан разказва за себе си, а в други границата между него и персонажа е сякаш напълно размита – къде свършва единият и къде започва другият е почти неразпознаваемо. Има и части, прожектирани на видеоекран, включително и тази, в която фабриката за обработка на бройлери от унифицирани хора роботи с маски на лицата е метафора на модерния свят.
Героят иронизира фалшивия позитивизъм и отчуждението, разсъждава за вярата и необяснимите, ако Бог съществува, беди на света; роптае срещу системата и същевременно признава, че на нейната подреденост се крепи цивилизацията. Комедията и драматичните прозрения се редуват, смесват и доизграждат. Измежду множеството усмивки се прокрадват сериозни изводи и проблеми, за които всеки от нас е търсил изход. Актьорът споделя собствените си страхове да бъде бунтар докрай, жали за похабената енергия на прехода, гаври се с епизоди от кариерата си, с кастингите при Димитър Митовски и дори с името си, което не е благозвучно като на колегата му Захари Бахаров. Прозренията за човешката природа са поднесени в стила на Вълев, подправени с преливащото чувство за хумор на Богосян. Най-любопитното е, че за първи път в кариерата си Мариан Вълев участва в моноспектакъл. Актьорът се изправя сам на сцената и приканва публиката да се впусне в приключението, на което го отвежда гениалният текст.

Пеперудите в корема започват своя танц преди да изляза на сцената, казва новият секс символ

Паолина Грозева

Той завършва пловдивския ТОХ преди 5 години и името му вече започва да става все по-популярно. Обаче не в сферата на средното му образование, а с нещо далеч по-различно. Играе в няколко постановки и е наричан новият Дон Жуан. Преди броени дни взе диплома с отличие от НАТФИЗ. Той е Михаил Сървански.
Като всеки абитуриент и пред Мишо е стоял въпросът как да продължи образованието си. Не исках да вляза в някой университет и да уча нещо, което не искам и изобщо не знаех какво да правя, казва младият талант. Накрая решил да кандидатства в Пловдивския университет, специалност актьорско майсторство. Когато споделя тази идея с родителите си, обаче, те са твърдо против, защото според тях, за да се явиш на подобен изпит трябва да си много подготвен и поне да си посещавал някаква школа. В крайна сметка, обаче, застават зад мечтата на сина си. Малко след това Мишо се запознава с момче, което е завършило актьорско майсторство в ПУ, което започва да го подготвя за кандидатстудентските изпити.На втората седмица той ми каза, че аз задължително трябва да кандидатствам в НАТФИЗ, допълва чаровникът. Родителското тяло обаче не е във възторг, че синът им смята да напусне Пловдив.Но отново склоняват и пускат момчето в столицата.
Отива в София. Не познава никого, средата му е чужда. Явява се на изпитите в НАТФИЗ и се оказва не само, че е приет, ами е и с най-висок резултат от цялата кампания. И така животът ми се промени изцяло. Заживях в София, 4 години се смазах от работа, обаче сега съм много щастлив, защото харесвам работата си и съм много мотивиран, казва няколко години по-късно Мишо.
Най-популярната му роля досега е тази на Дон Жуан, за която е поканен още в трети курс. Постановката с негово участие се играе вече втори сезон на сцената на Сатиричния театър. Сървански играе и в спектакъла "Волпоне", с който гостува неотдавна в родния Пловдив. Репетира трето представление, а средата на юни започва и четвърто.
Мишо казва, че, когато за пръв път е играл пред публика в родния си град се е почувствал уникално. Още при появата ми на сцената салонът избухна в бурни аплодисменти, а аз дори не ги бях заслужил, скромно споделя талантът и допълва, че няма търпение да се завърне в града под тепетата през септември с "Дон Жуан", където изпълнява главната роля. Новият секссимвол споделя, че въпреки, ролята, която играе на сцена, не е Дон Жуан в живота. Но му е адски интересно да се превъплъщава в различни образи, защото всяка роля остава частичка в него.
Е, и на Мишо са му се случвали гафове на сцената и забавни моменти. В едно представление имам реплика " Ще ми позволите ли да го погъделичкам с върха на камата си?" и трябва да извадя нож... обаче съм го забравил зад сцената и колегите щяха да се пръснат от смях, разказва един от конфузите на сцена младокът. И допълва, че забравянето на текст и импровизациите са част от работата.
Няма си специален ритуал преди да се появи пред публика. Имам нужда от моите 5 минути самота преди спектакъл… и това е. Събирам се, загрявам активно цялото си тяло и съм готов, разяснява новият Дон Жуан.
Михаил споделя, че много му липсва родния град и за негова жалост си идва рядко, защото има твърде натоварена програма. Освен репетициите, скоро му предстоят 3 фестивала по морето, преди 20 дни пък се е върнал от Виена,а миналият септември бил в Пекин. Но не се оплаква. Напротив. Търси всякакви предизвикателства.
За радост на фенките, Мишо споделя, че ще се опита да поостане в Пловдив поне 2-3 седмици. Няма как обаче да бъде засечен да виси по кафетата. А дали в момента сърцето му е заето? Сървански решава да запази в тайна…
Освен любовта към театъра, новият любимец на публиката, казва, че би се пробвал и в киното, но не е получавал достатъчно добри предложения. Снимал съм студентски проекти и ми е интересно, не крие актьорът.
Мишо е доста взискателен към себе си и казва, че има още много накъде да се развива. Но е много благодарен на хората, които са му помогнали до момента. На първо място, разбира се, семейството му, които не са го спрели да преследва мечтата си, а напротив- дали му пълната си подкрепата. Също и на Петко Петков, който го е накарал да вярва, че може да се справи и който му дава основата. И, разбира се, на професор Здравко Митков, при когото завършва незабравимите 4 години в Академията.
А ние с нетърпение очакваме да дойде септември, за да можем да се насладим на играта на Михаил Сървански в родния Пловдив.
 

„Кой ще каже какво е Любов...” – рефрен от изтъркана песен, в която натрапващият се на слушателя подчинителен съюз „дали” замества търсеният отговор. Не ме устройва. Погледнах Тълковния речник. Ето го и него:
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
Мммдамм...
За малко да кажа, че е бая тъпичко, но всъщност е безпомощно. Нейсе, то в любовта изглежда подчинителните съюзи преобладават и затова безпомощни „умираме от любов”... Капан значи!
Айде пак в Тълковния:
1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капана.
2. Прен. Уловка, примамка. Устроиха му капан и го заловиха със стоката. Попадам в капан.
Е, тука вече Тълковниците са били в свои води, вижда се.
Обаче също така плуват на плиткото. И това се вижда.
Сега, хайде да е честит „КАПАНА.БГ”! Пък, ако излезем от него, ще видим и дали е за честитене...
И, ей така, се сещам за капаните за мишки от моето детство. Едните бяха хуманни – мишката се хваща в клетката жива. Другите й чупеха гръбнака. Естествено, както е винаги в живота, вторите бяха много по-ефективни. Питам се следователно от коя ли порода ще да е този ми ти Капан. И пак мисля.
Този път реших, че отговорът не е важен – ако вредителите на Културата „умират от любов” в капана – екстра! Ако пък нейните Сеячи останат живи – нека се плодят като мишки! Баш от това имаме нужда сега.
И ето – Наслука, Труд и Безсмъртие!!!
Да вярваш в това е капан, но също така и любов...

Автор: Кирил Николов