Галерия „ Възраждане открива изложба графика на Александър Сахатчиев, която ще продължи до 09.06.2014 г.

Александър Сахатчиев е деликатен и нежно пипащ график, с интелигентно овладяна рисунка. Той има особено пристрастие към изобразяване на старите български махали и къщи и тяхното особенно очарование е на преден план с майсторското детайлиране и отлична композиционна разработка. Творецът постига поетична магичност на старините, потънали сякаш в небитието.
Женските лица и фигури са хванати сред природни дадености и е очевидна обичливата отвореност на автора към красотата на женското присъствие.
В графиките е вложена и голяма доза романтичност, която придава приказен натюрел на сюжетите.

Откриването на Първия Международен Фото Салон в галерията на ДПХ на Гладстон премина през рамките на сто и една снимки, петдесет и седем автора и двадесет и шест държави. Денят 21 май не е случайно избран. Това е Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие на ЮНЕСКО. Една снимка може да каже над хиляда думи, може да те накара да се разплачеш или разсмееш. Болка, щастие, непукизъм и мотивация бяха събрани в галерията. Зад стъклото на всяка една рамка се криеше повече от една история – тази на автора, тази на самото изображение, тази на чувствата и тази на спомените.


Сребърният медал в конкурса в категорията цветна фотография прибра пловдивчанинът Минко Михайлов. Миналата година спечелих златен медал на подобен конкурс, но друго е да спечелиш приз в родния си град, казва той с усмивка на лице. Неговата снимка „Извисен” е правена тази година в Камбоджа. Любител пътешественик, обикаля по света и тази година покорената му цел е била Индокитай. Самата фотография е заснета в храма Ангкор Ват, който се посещава от туристи, но има и действащи монаси. Снимката ми пази усещането за преживяното там, щом я видя все едно съм пак там. По принцип се заниманието му е да снима сватби, но това, което му е на сърцето, са дивите животни, пътешествията и всичко, което фотоапаратът му може да запечата от тях. Сред всички отличени се чуха още цели 4 български имена – бронзът за цветна фотография беше присъден на Евгени Генчев, почетно поощрение на FIAP за черно- бяла и монохромна фотография отиде при Димитрина Андреева. С диплом на членове на журито бяха отличени Красимир Матаров и добре познатият ни пловдивчанин Стоян Илиев (велик пич и велик фоторепортер). Това си е чисто постижение за българската фотография предвид факта, че постъпилите снимки в началото са били цели 1257.

За организаторите това е мечта, станала реалност след повече от две години опити за реализацията й. По-голямото удоволствие ще бъде да знаем, че много хора са дошли да я видят и са получили емоциите, които и ние изживяхме. Защото не съществува организатор, който прави нещо сам за себе си – прави го, за да го сподели с хората, казват виновниците за тази прелестна изложба. Макар и да смятат, че в галерията на Гладстон програмата е доста наситена казват, че държавата и местната власт могат да направят така, че арт пространството да се превърне в уникален център. Има даденостите, но всичко вътре се руши. Държавата трябва да си застане на мястото и да дава пари за култура, изкуство, за поддръжка, допълват организаторите.

А те- правят всичко, което зависи от тях. Кандидатстват по конкурси и програми, канят ги, че даже и идват. Даже началникът на отдел Култура беше сред гостите на Фото салона и си тръгна с усмивка на лице и с пожеланието да продължават все така. Всички бяха съгласни, че за голяма изложба няма по-добро място в града. Отвореност, откритост, просто се нуждае от вътрешен ремонт, малко стягане и да се създаде едно красиво пространство, което да приютява красиви творчества. Този Международен Фото Салон е с амбициите да се превърне в една традиция. Рано или късно всеки творец стига до потребността да сподели своето изкуство с по-широка аудитория. Конкурсите са именно за това - къде се намира твоя талант, ще бъдеш ли харесан. Такива събития не бива да плашат младите, а точно обратното – да ги мотивират да се себеусъвършенстват. Не съществува успял фотограф, който не е опитал поне сто конкурса, половината от които задължително изгубени. Не съществува по-хубаво чувство от това творбите ти да бъдат разбрани, харесани и да доставят емоцията, която самият ти си вложил в тях. Младите трябва да творят и атакуват, мотивират организаторите новото поколение фотографи.

На 2 юни /понеделник/ от 18 ч. в Културен център „Тракарт”
Снимките са направени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов

“Основно се занимавам с модна и рекламна фотография, но това лято получих предложение да се включа в един хуманитарен проект, свързан с бежанците и по-специално децата в Сирия. Приех почти веднага и след две седмици заминахме. Там попаднах в изцяло друг свят. Свят на граници. Граници между държави, между мира и войната, между различни религии, между отчаянието и надеждата, между живота и смъртта. Земеделци, занаятчии, учители, лекари, студенти, изгубили бъдещето си. Жени, изгубили мъжете си, майки синовете си, деца изгубили родителите си... Снимахме в лагера Атма, Северна Сирия, където живеят над 20 000 души, предимно жени и деца избягали от ужасите на войната. Голяма част от тях живеят под открито небе, тъй като палатките не стигат за всички. Там, без почти никакви условия за живот, без храна, вода и канализация, живеят вече две години тези, които нямат средства или документи, за да продължат по-нататък, през границата с Турция. Пътувахме и до района Jabal al-Zawiya, където в пещерите под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната. Децата на Сирия. Рано помъдрели, видели и преживели преждевременно много болка и страдание. Именно в техните очи видях надеждата. Надеждата, че ще има „Утре“. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище, без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца, на които им се играе и чийто очи се смеят, малко след като са плакали. Най-красивите деца, които съм виждал.”
                Васил Къркеланов
Вход свободен

Пепс от Руската с раница и кецове на абитуриентската вечер в Марица

Сред морето от рокли тип перде и пайети на всеки сантиметър на завършването на випуск 2014 от Руската гимназия се открояваше едно девойче. Пънк принцесата Пепс беше заложила на възможно най- изчанчения стайлинг в общото еднообразие на копи-пейст холивудски блясък и чалга стилистика пред хотел Марица. Като сложа токове приличам на щраус, а да нося малка тъпа чантичка е невъзможно, коментира тя кецовете и раницата на гърба си. Сред всичките сковани физиономии,които можеха да се видят сред завършващите, именно Пепс беше тази,която  разнообразяваше. Подскоци,  физиономии, игри с роклята – все неща, можещи да допринесат за тройно по-хубавия й архив от абитуриентски снимки.

На 2 юни /понеделник/ от 18 ч. в Културен център „Тракарт”
Снимките са направени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов

“Основно се занимавам с модна и рекламна фотография, но това лято получих предложение да се включа в един хуманитарен проект, свързан с бежанците и по-специално децата в Сирия. Приех почти веднага и след две седмици заминахме. Там попаднах в изцяло друг свят. Свят на граници. Граници между държави, между мира и войната, между различни религии, между отчаянието и надеждата, между живота и смъртта. Земеделци, занаятчии, учители, лекари, студенти, изгубили бъдещето си. Жени, изгубили мъжете си, майки синовете си, деца изгубили родителите си... Снимахме в лагера Атма, Северна Сирия, където живеят над 20 000 души, предимно жени и деца избягали от ужасите на войната. Голяма част от тях живеят под открито небе, тъй като палатките не стигат за всички. Там, без почти никакви условия за живот, без храна, вода и канализация, живеят вече две години тези, които нямат средства или документи, за да продължат по-нататък, през границата с Турция. Пътувахме и до района Jabal al-Zawiya, където в пещерите под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната. Децата на Сирия. Рано помъдрели, видели и преживели преждевременно много болка и страдание. Именно в техните очи видях надеждата. Надеждата, че ще има „Утре“. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище, без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца, на които им се играе и чийто очи се смеят, малко след като са плакали. Най-красивите деца, които съм виждал.”
                Васил Къркеланов
Вход свободен