Марица Браз раздвижиха дори паветата

Мей и Gotta Project - музика като коприна

Стефка Георгиева

„Капана фест“ – ден две. Цял ден обикаляне из феста. Станах разногледа от многобройните прекрасни неща и събития, които се случват наоколо. Към феста прииждат още и още хора, които допълват цветното преживяване и вече наистина се чувствам като в Испания, само дето мога да дишам по спокойно. 

Смрачава се, сергиите се прибират и партито започва. Днес публиката е по-голяма и трудно успявам да се шмугна през тесните коридори от хора, които сърдито ме гледат докато се промушвам и настъпвам повечето от тях. 

На сцената излизат Марица Браз и публиката се сгъстява още повече, започва да свири, ръкопляска, крещи…  Концерт, на който задължително ви трябват удобни обувки. Всички танцуваха и се забавляваха искрено, децата подскачаха наоколо, други снимаха, а момчетата от ДуховИте разцепиха въздуха в Капана с фънки звученето си! Да снимам ли, да се забавлявам ли – това беше дилемата на вечерта, или поне първата. Втората беше – как да накараме Марица Браз да не напускат сцената. Публиката, упорита повече от всякога, крещеше, непозволявайки на момчетата да оставят инструментите. Който твърди, че не харесва духова музика – да отиде на техен концерт и после пак ще си поговорим по темата! Тези момчета пресъздават музиката по такъв начин, че колкото и да сте уморени, краката ви сами започват да се движат в такт с музиката. Потропват по дървената сцена, за която в даден момент си помислих, че няма да издържи под напора на всички подскачащи около мен хора. Този час музика беше епруветка, пълна с чисто щастие през вечерта. Суинг-рок, изпълнен от туба, тромбон, саксофон и барабани – Боже, дай ми сили да не се разплача на финала. Момчета, да се махате от тая сцена, че ще взема да е влюбя!

И като заговорихме за любов – след прекрасниците, излиза безкрайно романтичната в моите очи, Мей, заедно с очарователните Gotta Project. Музиката им сякаш може да бъде докосната и носи усещането на коприна или сатенени чаршафи. Ако предната вечер имаше музика за обичане, но тези очарователни хора, създават музика, на която да се обичате. Както искате го разбирайте. Чувственост и страст се носеше от гласа на Маги, която като с невидим воал покри въздуха над публиката, за да създаде една още по-интимна и вече спокойна обстановка. Никак не се учудвам, че изведнъж всички двойки наоколо се запрегръщаха и разцелуваха. Никога не съм виждала по-ясно и отчетливо колко много любов витае в пловдивския въздух, колкото през предната вечер. Любов да има! 

Финалът на Вечер две: Капана фест наближава. След прекрасната вечер, доволна и с усмивка си легнах. И с доза очакване, какво ще се случи днес.

След 6 месеца отсъствие, Odd Crew разбиха сцената в Петното
Аня Петрова

Цяла седмица работиш като животно, ядосваш се, притесняваш се. Светът те залива с проблемите си и накрая идва св. Петък Вечер, че да се погрижи за цялата тежест върху раменете ти. В клубовете може да вървиш със затворени очи вече, а барманите ги виждаш по-често и от семейството си. Разнообразие! Едно хубаво разнообразие, което успява не само да ти успокои нажежалата душа, а и да запълни дупката липса в душата ти. След 6 месеца пасуване от концерти, Odd Crew се завърнаха на клубната сцена.

Това е банда, която приспадаш към близките роднини в живота си. Това са музиканти, на които им личи, че свирят заедно от 17 години. Бегъл поглед от страна на единия и всички останали са вече наясно какво ще се случва. Преди броени седмици се върнаха от Швеция , където записаха своя нов албум и то с име, което е печат на световната метъл сцена, а именно Jason Suecof. Очаква се, че при подобно преживяване, самочувствието ти лети над облаците, но както се уверихме снощи, Odd Crew са същите души, които и преди стояха пред нас на сцената. Нямаше как да не си спомня как преди 5 години посетих първия си техен концерт. Без вас  това нямаше да се случи, каза тогава Васко на публиката. Снощи го повтори, както и на всеки един техен концерт, защото единствената причина те да са над феновете си е нивото на сцената. Някой може ли да даде бира на китариста  и басиста, че са жадни, пита Васко от сцената снощи и десетки бутилки и чаши се подадоха, най-мило дарявайки си пивото. Съобщава се, че идва края на концерта и пълна зала освирква музикантите с цялата любов, която имат в сърцата си. Единствено тази любов може да удължи концерта с още 3-4 песни. Какво като Петното е малко и едвам побира всички фенове на бандата?  Из други къде по-големи клубове в страната, то публиката заема своята стойка на тотемен стълб до сцената и стои. Евентуално пляскат. В Пловдив се сблъскват две от най-големите движещи сили в тоя свят – майните и тежката жица.

Вятър ечи, врат боли, сам юнак по пътя – песничка, която днес си пях след снощното размазване. Да си чувстваш всеки един милиметър от тялото  е тотално заслужаващо си, предвид факта, че ще има да чакаме още няколко месеца, докато Odd Crewни посетят отново за една майненска бира и концерт, олицетворяващ думата „айляк”.

Малко след 18:30ч. е и е време след целодневната обиколка по пъстрите павирани улици да спрем на място. До колкото „спиране“ е точната дума.

Капанът раздвижи крака, но не от ходене, а от танци. Сиреч – Капана Танцува. Към момента само част от него, защото малцина са тези, които са добри в овладяването на трудното изкуство на бейк денсинга. 

На уличната сцена в момента се изявяват вече познати на града танцьори. Изявилите се преди няколко седмици на брейк батълите в Sound trap, сега са превзели терена и показват на новото поколение как се прави. Момчета и (Забележете!) момичета се подвизават на черно-белия терен и демонстрират стил и класа в танцово-акробатичното изкуство на танца. Този път мъжката група има сериозна конкуренция в лицето на една млада, която доказа, че брейкинга не се практикува само от мъжката аудитория.

Зад пулта отново е Скила, за който вече всички сме убедени, че никога не спи. След мъниците, които конкурираха младите танцьори, опитвайки се да превземат данскинга, може да се включи всеки желаещ, вярващ в силите и уменията си.

Ах, боли, боли! Сърцето ме боли! И как няма с всички тези прекрасни и уникални тениски!

Хора, вие сърца нямате ли, че искате да ме принудите да карам на фотосинтеза с тези меееега яки щампи, които създавате?! От Puka питат: „А на теб пука ли ти?“ Пука ми, да, защото е малко невъзможно да си взема всичко, което ми харесва, а точно до тях са тениските с щампи, нарисувани от Насимо, към чието творчество съм силно пристрастна. Отсреща мъката продължава защото НЯЯЯЯЯМА ТАКИВА ЩАМПИ!

От стилизирани вълци, през тениски на LA FAmiglia, до I LOVE PLOVDIV, страданието ми продължава чак до Котка и Мишка, къде се подготвя варенето на бира пред бирарията. 

Ако искате оригинална, уникална и грабваща вниманието тениска – сега е моментът. Няма как да не ги забележите, имайки предвид, че са разположени в сърцето на „Капана фест“. 

Това е още един нюанс от пловдивската фиеста, която е в разгара си.

Днес започна двудневния Базар на грамофонни плочи, който е част от „Капана фест“. 

Събитието е по инициатива на ДомЪ на плочата “Soul searchin’”, задвижено под зоркото внимание на вечно активния Стефан Колев, познат повече като Skill. Освен, че Стефан активно участва в озвучаването на Капана, той се грижи и за това, любителите на хубавата музика да не оставят грамофоните си прашни и да се насладят на виниления звук вкъщи.

Стотици плочи напълниха Широкото на Капана, а десетки любители завират пръсти и погледи между плочите. Истинска радост струи от някои от тях, които намират нещо дълго търсено. Други преоткриват нова музика. Трети пък избраха плочите като оригинални подаръци за близки и приятели. А четвърти като мен се замисля: „Как може да нямам грамофон вкъщи?“

Капана е щастлив и това ще продължи още доста време, а грамофонните плочи все по-често започват да присъстват в ежедневието ни, припомняйки каква е разликата между това да слушаш музика от компютър и винилен носител.

Nassimo е един от най-добрите графити артисти не само у нас, но и по целия свят. Неговите картини от спрейове украсяват стени на най-интересни и колоритни места.

Сега той е в Капана и бележи с част от себе си квартала с павирани улички. Разбира се, не изневерява на стила си на рисуване и характерния му почерк не може да бъде сбъркан. На „Капана фест“ той ще рисува заедно със Stern, който за съжаление не успяхме да открием в навалицата.

Под силно влияние на източните култури, Насимо ще допринесе за освежаването на любимия ни квартал, чрез своето изкуство и лично послание, което влага в работата си. Какъв ще бъде крайният резултат – очаквайте скоро!

Както обещахме – ще предаваме събитията в реално време.

Точно в този момент десетки скейтъри са се събрали на рампата , осигурена от Vans of the wall, за да разберат чие ще бъде най-високото оли. Освен че показват умения, момчетата искрено се забавляват, а около тях са се нароили фотографи, които заснемат случващото се. Точно срещу тях е позиционирана палатката на Vans, в която можете да откриете ръчно изрисувани кецове на бранда, както и да наблюдавате художествения процес върху любимите кецки.