„Дебелянов и ангелите“ изправи Драмата на крака

За войната, поезията и реалността - или как постановката разплака публиката

Стефка Георгиева

„Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим…“

Да изиграеш светъл и добре познат образ на български поет не просто е тежка, а понякога изключително непосилна задача. С този товар на плещите си, бе нагърбен Ненчо Костов, който изигра самия Димчо Дебелянов на сцената на Пловдивския драматичен театър миналата вечер. Образът на младия подпоручик Дебелянов е неколкопластов, извиращ от дъното на човешката душа, а пресъздаването му на сцената е удоволствие не само за очите, но и за душата. Постановката е толкова детайлно издържана от всички аспекти, че заради пиеси като тази, наричаме театъра изкуство. Актьорска игра, сценография, режисура и драматургия не просто изграждат театралната постановка. Те се вплитат в съвършено цяло, за да изправят публиката на крака и да разтуптят сърцата ѝ толкова силно, че част от гостите на премиерата нескрито да се разплачат от силно пресъздадените емоции.

Литературата и театърът вървят ръка за ръка. В „Дебелянов и ангелите“ поезията е така естествено вплетена в сценария, че сякаш стиховете на младия подпоручик винаги са съществували във времето на Първата Световна Война и просто са чакали тихо и спокойно някой да ги изрече. Или изпише. Меланхоличният млад поет отива да мре на война, а всъщност последните му дни, онези, в които се крие в окопите и заедно с Пета рота превземат един и същ хълм няколко пъти, са най-свободните в неговото съществуване. Едновременно обвит в мъглата на меланхолията и енергичността на млад, вдъхновен човек, подпоручик Дебелянов сияе на фона на бойното поле. Тук той поставя въпроса що е то истината. Реалност или самозалъгване е поезията и как можем да различим онова, което е измислено от съзнанието ни и самата действителност? Отговорът на този въпрос е индивидуален за всеки от нас, зрителите, които стоим притихнали в театралната зала и наблюдаваме внимателно, почти без да мигаме.

Сблъсъкът между утопичната, невъзможна любов, описана в Дебеляновите стихове и суровата реалност на войната, която напоява земята с кръвта на войниците, не се сблъскват, а по-скоро си подават ръка и заживяват заедно на сцената. Адмирациите и аплодисментите са недостатъчни за блестящата работа на режисьора Диана Добрева и драматурга Александър Секулов. Хармонията, която струи от сцената е някак неизмерима, защото е по-естествена от почти всичко, което сме виждали. Няма как да не обърнем внимание на впечатляващата сценография, която е дело на Мира Каланова. Тя допълни с категоричен тон целия сюжет на театралното представление. Неоспорим факт е, че Драматичния театър на Пловдив има сцена, за каквато много от театрите в България мечтаят. Това обаче съвсем не е достатъчно за добрата сценография. Мира Каланова усвоява цялото пространство на сцената при това буквално. От пода до тавана, „Дебелянов и ангелите“ изпълва сцената на голямата зала до последен сантиметър.

Абсолютно задължително е да споменем и името на Петя Диманова, която се погрижи за музиката на представлението. Тя свърза всички детайли от постановката в хармоничната цялост на мелодичните звуци. Нежни, драматични, тръпнещи в очакване – мелодиите, които озвучават представлението определено изиграха важна роля за цялостното преживяване на зрителя.

Тук вмъкваме едно уточнение, че малка част от монолозите на актьорите бяха на френски, немски и гръцки. Макар някои от тях да бяха преведени по чудесен начин (отново благодарим на режисьора за добрия подход при превода), друга част от тях не бяха и това остави публиката с леко огорчение, но само за няколко части от секундата. Защото след това всички или започваха да се смеят на хумористичните реплики на актьорите, или се чуваше тихо въздишане и хлипане от няколко различни реда на залата.

Резултатът? Блестяща актьорска игра, невероятна режисура и драматургия, много добре поставена сценография и музика, която едва ли би мога да бъде по-подходяща. Както казва подпоручик Дебелянов: „Там където няма любов, има смърт“. Сцената на Драматичен театър Пловдив се напълни с любов за час и половина. „Дебелянов и ангелите“ е повод за гордост на целия екип, защото това е висша форма на театралното изкуство, която не можем да видим всеки ден.

Снимки: Георги Вачев