Щеше да се върти в гроба като пумпал, ако тази къща не бе станала музей, каза племенникът му Иван Шишков

Рени Николова: Начо има голям принос Пловдив да е Европейска столица на културата

Начо Културата! Това име, прозвище и титла се носеше цяла нощ над Стария град снощи, където тържествено се чества рождението знаковия Атанас Кръстев, който щеше да навърши 92 години навръх Вяра, Надежда и Любов. Церемонията се състоя именно в културния оазис на Начо и цяла България- къщата му, функционираща и днес като галерия Червеното пони. Поводът бе двоен- точно преди десет години тя бе съживена за нов живот с основаването на Къща Музей Атанас Кръстев- Начо Културата. Гостите посрещаха именно виновниците това да се случи преди десет леjа- художникът и племенник на Начо Иван Шишков и Рени Николова. Те приеха отново в Къщата десетки приятели на Начо- все хора на изкуството и духа. Там бяха художници, писатели и издатели, музиканти и журналисти, музи, ценители, меценати и заклети пловдивчани.

Начо е късметлия човек, да се роди на такъв хубав ден- Вяра, Надежда и Любов. И след това цял живот да се занимава с любимата си работа, обърна се към гостите Иван Шишков- Шишо. Той благодари на всички, които са били двигатели Червеното пони да остане Червеното пони.  Започна от Симеон Джуров, с когото преди десет години на верандата на къщата на Атанас Кръстев, на чаша червено вино обсъждали какво да се случи с къщата на Начо, който току що си бил отишъл от този свят. Джуров тогава ми каза: Ако направиш нещо друго освен музей, Начо ще се върти в гроба като пумпал. Точно след шест месеца имахме отремонтирана къща и открихме музея, на същата дата преди десет години.

Шишо благодари и на общината, която „с нищо не ни е помагала в този проект, но и не пречеше”. И се обърна към Рени, която се впуснал в Червеното пони от първия ден преди десет години и се превърна в основен фактор за живота на музея. Вече десет лета тя носи тази тежка работа като чест й прави, че работи всеки почивен ден, допълни Иван Шишков.

В едно от последните интервюта на Начо той казваше, че много би се надявал след смъртта му къщата да бъде отворена за посещения, да може всички хора да видят колекцията и да усетят къща с дух. Такава и остана. Защото тази къща е възрожденска сграда, музей е, но тя преди всичко е институция. Тази къща винаги е била средище и център на целия интелектуален и артистичен елит на България. Защото Начо Културата имаше невероятната способност да събира и обединява съвсем различни хора, започна Рени- двигателят на Червеното пони. 

Като дойдох да работя преди десет години в тази галерия абсолютно нищо не разбирах. В този период обаче пораснах страшно много, опитах се да съхраня нивото на галерията от времето на Начо, не винаги успявах, но се учих. Направих много хубави неща, някои и не толкова хубави. В този период от тук са минали хора от целия свят, от абсолютно всички континенти. Те с удоволствие и учудване приемаха историята на Начо към това, което той е направил за града, към атмосферата на Къщата. Тук искам да кажа, че Начо има голям принос Пловдив да бъде избран за Европейска столица на културата, каза Рени под аплодисментите на гостите. 

Рени и Шишо връчиха награда на Галерия Червеното пони-  пластика с лика на Начо на Георги Трифонов на Свилен Блажев заради онова, което той е направил с трите си изложби за новия живот на галерията. Бях в тази къща за първи път през 1983г. Станахме приятели с Начо в този храм, той ме прие и остана в мен завинаги. Тогава бях на 30, сега съм на 60. Но в този период от 30 години всичко, което правя, е по пловдивски благодарение именно на Начо и този храм, погледна към портретите на Начо, наредени в двора на къщата му Блажев. 

7 comments

  • Comment Link Допълнение Допълнение Май 05, 2015

    Странно защо не се споменава едно име, без когото наистина нямаше да има Старинен Пловдив.
    Вчера, 16.08., на 88 годишна възраст почина Диран Парикян, един от кметовете на град Пловдив. Той е роден на 28.01.1921 година. За историята на Пловдив остават мандатите му от 1971 до 1979 година. Името му се свързва с началото на разкопките по Джумаята и ремонтите и преустройствата в Стария град. Ето част от спомените на "кмета на Стария Пловдив", Атанас Кръстев (Начо Културата:
    "През 1971-а кмет стана Диран Парикян. Той беше човек на рефлексите. Веднага поиска среща с мен и сам дойде. Ние още бяхме в пристройката на "Недкович", макар че къщата бе готова. Аз го поразведох из Стария град. Оказа се, че като дете той бил раснал някъде в покрайнините на Трихълмието, и си мислеше, че познава града.
    Трябва да призная, казва Начо, че Парикян не се запали веднага. До момента, в който почна да води гости. Реакциите на чужденците му отвориха очите.
    Точно тогава заминахме с един "Мерцедес" за Гърция на обмяна на опит. Парикян, аз, арх. Здравко Василков и Митко Чакалов, шеф на "Балкантурист". Като се върнахме, Парикян беше вече готов старши научен сътрудник по археология. И ми казва: "Начо, дай сега да правим нещо!" Разкопахме стадиона на Джумаята. Тогава тръгнаха едни приказки, едни клюки. Защото променихме изцяло комуникациите. Дотогава оттам минаваха тролеите. Но Парикян застана зад нас. И повече нямах никакъв проблем."

  • Comment Link диктатурата диктатурата Сеп 22, 2014

    сведението зас начо ДИКТАТУРАТА е първо интересно от историографска гледна точка, второ е добре написано, четивно и грамотно за разлика от нечленоразделните мутренски пЦувни, които предизвиква, и трето _ изглежда е истинно щом потвърждава което чуваме от ухо на ухо от по_старите филибелии /ки. А че без Начо "старият" град нямало да бъде това, коет Е _ ами точно това твърди коментарът, че сега трихълмието е черупка, чалгясала останка от достойния, живия градски организъм, умъртвен от ДИКТАТУРАТА.

  • Comment Link О МАЯ , мръсна прости*утке О МАЯ , мръсна прости*утке Сеп 20, 2014

    Спри да сваляш информация от интернет , а си размърдай дебелия гъз ( или пръст , не знам с какво пишеш) да напишеш нещо самостоятелно ,Мая. От теб просто лъха на простотия.

  • Comment Link Лекарю Лекарю Сеп 20, 2014

    Докторе, напразно си хабиш красноречието: "простотията, ограничеността, злобата и вродената ти тъпота" (пропускаш "грозна дъртофелница", щом знае за Лилия Ботушарова!) - напразно защото както ти самият, така и целият интернет, така и тази информация за Начо е безлична. И много древна, чела съм я (на хартиен принтаут от ония бръмчащите принтери) преди много години. Всеки грамотен кореняк си я има даунлодирана както SaveAs (.html страница) така и като документ.doc. Напоследък циркулираше в Пловдив-Онлайн (раздел Стария Град) когато препубликуваха Ценни Интервюта с Начо. Злопаметни, т'ва кореняците ("заклети пловдивчани" и те, както пришелците). Там беше по-четливо форматиран текстът, не както тук го виждаме накъсан.

    Впрочем още в началото четем "Отиват си свидетелите. Няма да има кой да ми възразява, а трябва." Дали наистина имаш възражения по същество или знаеш разни други истини - сподели да научим и ние.

  • Comment Link за Майя В. за Майя В. Сеп 19, 2014

    Цит.: "Старинен Пловдив нямаше да е това което е..." - ИМЕ ННО.

    Има ги едни мъдреци в нета, които щом не могат (не умеят) да фокусират по СЪЩЕСТВОТО на въпроса (информацията, идеята, спора) се нахвърлят с ЛИЧНОСТНИ нападки. С което потвърждават, че изнесената информация е НЕОСПОРИМА, ИСТИННА, ВЯРНА.

    Не ли?

    Мерси.

  • Comment Link Лекуващ лекар на Маия В. Лекуващ лекар на Маия В. Сеп 19, 2014

    Маия В. определено и отговорно мога да заявя, че имаш заболяване, което е добре да лекуваш. За съжаление, простотията, ограничеността, злобата и вродената ти тъпота не можеш да излекуваш, но шизофренията можеш. Не вярвам да е успешно, но все пак опитай.
    Само искам да ти кажа, че ако не беше Начо, поклон пред паметта му, Старинен Пловдив нямаше да е това което е!
    Така, че моят съвет към теб е: По най-бързия начин иди в Пазаржик да се лекуваш, психиатрия има и в Пловдив, но по-добре в Пазарджик.

  • Comment Link по Маия В. по Маия В. Сеп 19, 2014

    С изнизването на годините видя се, че не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да ми възразява, а трябва.

    Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).

    Начо да бъде прославян с легенди (басни) без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии.

    Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата
    къща на Начо “културата” възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -
    то тогава се сепвам даже и аз.

    Искам думата.

    Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
    офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов
    покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помним = хотел Молле де, в закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков / Югов и сложи другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, а впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с
    най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
    да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
    икономист, хора специалисти да гонят задачите.

    Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен
    План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).

    Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
    ("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму
    според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива
    грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!
    Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо Диктатурата се намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че там си живееше старо семейство
    кореняци, на които Начо беше наемател. Като го направиха комунистите Бич Божи Начо Диктатурата първо изсели собствените си хазяи, та "обобществи" имота. Жилфондът после тихомълком му продаде на цени не просто държавни, ами преференциални, като за Здрави Другари. Най-Здрави. В оная епоха хем уж
    забрана можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за
    царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

    Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
    година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на
    Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
    "Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
    инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който
    нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в
    България) - ще го критикуваме разпенявено ...

    Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в
    клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?
    Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!
    "Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите
    как и кои ставахa "заслужили", пред кого заслужили бяхa, пред народа ли, или
    пред Народната Власт?

    Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и
    Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -
    Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над
    Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната
    тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?
    Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
    ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата
    дето скимтят как се били допряли до светеца, до Кмета Начо “културата"
    (ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши
    разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си
    турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.

    След промените сякаш се разчу, че Начо “културата” бил ... потърпевш, видите ли,
    жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
    е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери
    след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

    Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше
    образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше
    образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
    градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
    РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи
    грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без
    образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е
    съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от
    АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така
    приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който
    всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо “културата” си остана
    непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
    нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
    Начо Диктатурата беше начело?

    Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо
    Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и
    за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
    по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
    поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой
    губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички. Далавери и гешефти.

    "De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам
    за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
    пръст на Начо, Бог да МУ прости...

    Послепис:
    Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
    името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома
    десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"
    титулатури за да разкопае и да ни поднесе Античния Театър?
    Въпреки доброжелателите? Безпартийна? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,
    мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?

    Едно съществено допълнение към горепубликуваните ми ЗАБЕЛЕЖКИ да не пропусна:
    Голямото перчене на Начо "културата" беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със "автентични мебели от епохата", за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел, а на г-жа Елена Узунска - най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук спомена -без да мога да си спомня името, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчени от Главния Цар, който се извисяваше всъщност върху техните плещи ... Начо ДИКТАТУРАТА, Бич Божи.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…