Print this page

70-годишният маестро с младо сърце завладява с естетиката си в галерията на Гладстон   

Михаил Анастасов е един от най-обичаните пловдивски художници. Неговата четка с такава лекота придава живот на иначе белите и празни платна, че може да прекара пътя си до всяко сърце, обичащо изкуството. Изложбата, която откри вчера в ДПХ не е просто поредното представяне на негови картини. Напротив, тя е нещо много повече – тя е юбилейна. Маестрото навърши 70 години, но сърцето му остава все така младо, а творчеството вечно. 
Една улица, една къща, дори и едно есенно листо, което ние подминаваме ежедневно биха могли да бъдат муза за един творец. Слънчеви лъчи облели ул. Иван Вазов – една мистика, запечатана от четката му. Той внимателно проучва всеки детайл, всяка пукнатина, всяка треска по дървото, всеки завой по листото, за да може не само да го нарисува, а да го обезсмърти с цветовете си. А онези листа, през които грубо си преправихте път, за да влезете в офиса? Те живеят нов живот в картините на Анастасов. Седиш пред тях и ти ухае на канела.Дори абстрактното му изкуство- не може да го погледнеш и да просто да отминеш. Нужни са ти няколко минути контакт, за да можеш да усетиш истинския им смисъл. Да видиш нарисуваните думи. Портретите – те са като маслинката в мартинито. Анастасов не рисува кого да е, а само хора, които обича и уважава. 
Гледаш портрет именуван „Дъщеря ми”, после се обръщаш и виждаш същите тези черти, същите очи и същата усмивка. Да, времето си е казало думата и момиченцето от картината е вече зряла жена, но ти можеш да я познаеш все още. Ето онази идея, с която е започнало изкуството – да пресъздава. Да бъде поглед, докато все още е нямало фотоапарати, които да запечатват дъха ни дори. Един определен начин за пресъздаване с грамадна доза естетика. По-точно, една Мишова естетика, коментираха изложбата колеги на юбиляря.

 

11 comments

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…