Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 платна

Ценители откупиха 7 от тях още в първата вечер от изложбата

Известната столичната галерия Ракурси отбеляза своя 10-ти рожден ден с изложба на Атанас Хранов снощи. Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 живописни платна в препълненото арт пространство. Седем от тях бяха откупени още във вечерта на откриването на вернисажа.

Маестрото отново бе заложил на нетрадиционните форми, като в новите му работи се откроиха няколко творби върху обемни отливки от полимерни материали, които създаваха усещане на бутон за един по-красив и пъстър свят- натискаш го с поглед и се пренасяш в шарения залив на Хранов. В изложбата той показва необичайни форми, вкарва в работите си метал и гипс. Овалът! Той е формата на аурата. Затова напоследък се спирам на нея, обяснява Наско.

Събитието уважиха Светлин Русев, Андрей Даниел, Венци Занков, Георги Чапкънов. Лятото на моите заливи, тъй като се опитах да пресъздам с четката и цветовете емоциите, които ме спохождат по време на плаване. За Хранов брегът не е просто географско понятие- то е блян, вкус, мирис, колорит.

Новата изложба на Атанас Хранов е урок по изгубване в лабиринтите на лятото и на светлината.
Началото се крие в стремежа да се откъснеш, да се отблъснеш, да отвържеш въжетата, да вдигнеш платната.
В този момент посоките на мъжа, тръгнал да скита, са повече от ветровете, ветровете - по-малко от сънищата му.
Водата под кила пее, земята се отдалечава и мъжът започва да диша лятото.
Атомите му се разпиляват щастливо сред семена и птици, сред листа и дънери, сред вълни и брегове, сред всичко онова, което ни прави прозрачни за очите на Бога.
И когато заливите са пребродени и картографирани, котвите - хвърлени и вдигнати, платната - съшити и прибрани, жените - любени и поради тази причина вечни, художникът има право да извика още веднъж лятото под клепачите си, да види слънцето с хиляди червени кълба да се търкаля отвъд пределите на видимото, да усети бавния вятър на спомена по кожата си...
Да извика в мислите си заливите, където винаги е приютен и спасен, благодарен и благодатен, прозирен и видим за случайните пътешествия на съдбата.
Заливите на своето лято, в които - за един кратък миг само! - е дете, мъж, съзерцател и бог едновременно.
Изложбата „Лятото на моите заливи” кара времето красиво да спре, пише Александър Секулов за новата изложба на Наско Х.