Обикнал съм тази страна, а най-много обичам сармите ви, каза Хорхе Букай от сцената на Дома на културата.
Не го виждаме за първи път на българска територия, но пък винаги изпълва душите ни. Хорхе Букай пристигна в Дома на културата, за да представи своята последна книга „20 стъпки напред”. Уау, възкликна той щом видя залата в Борис Христов. Места нямаше – столовете побираха по двама, а земята не се виждаше от насядалите там хора. Разликата в това посещение беше човекът, който застана до него - Демиан Букай. Синдромът на известния роднина кара Демиан като по-малък да казва, че Хорхе му е далечен чичо. Реалността е доста по-различна – те са баща и син.
Всеки разказа за книгата на другия. Какви похвати е използвал, на какво е наблегнал. Кой е първо психолог, а после писател и кой е обратното. „Ето така се прави”, това е начинът, по който пише книгите си Хорхе според Демиан. Букай старши пък каза за сина си, че неговите творби са като кутия с инструменти, в която можеш да бръкнеш със затворени очи и да грабиш нужното ти. Книгата на Демиан е разкази. Те обаче са иззети от филми и неща, познати повече на младото поколение. Начинът му на описание те кара дори щом гледаш лентата за втори път да се замислиш по различен начин. Двамата с баща му са психолози, носят една и съща фамилия, но разликите между тях са грамадни.
Самият Демиан се е чудел – да се възползва ли от това, което притежава по рождение, а именно таланта и фамилията на баща си. Точно в момента, когато е на кръстопътя да избира своя професионална пътека попада на притча, за която казва, че като по чудо не е била разказвана от Букай старши. „Погледни отново” ти казва да видиш нещата по различен начин, както явно и младият Букай е направил тогава. Начините, по които животът ти може да се промени с едно присвиване на очите ти. По-интересен факт е, че България е първата неиспаноговоряща страна, която издава негова книга, което прави цялото му преживяване тук още по-емоционално. Дойдох с високи очаквания и всички бяха покрити, каза Демиан за българската публика.
Всеки беше свободен да зададе своя въпрос на двамата. Какво са научили от децата си, как психолог може да се отърси от негативизма на пациентите си и даже за кой отбор ще викат на Световното тази година. Толкова отворени към всеки, че дори Стефчо успя да си вземе автограф.
Две поколения Букай, които казват за себе си, че единственото общо между тях е, че и двамата са бащи и че двамата имат синове. Хорхе седя до сина си горд и сподели , че един баща е най-горд, когато децата му стигнат по-далеч от него. Това казва и за сина си, който смята, че е прави всичко по-добре от него, стига по-далеч от него и успява повече от него. Не само да видиш сина си да успява, но и да си част от това преживяване е уникално. Енергията, която успяха да влеят в публиката беше просълзяваща и емоционална. Каквито са и книгите на двамата автори. България има толкова отрицателна енергия, че един психолог не стига, казва издателят им, но пък не е виждал до сега тяхно представяне, което да не накара хората да си тръгнат с усмивка.
