Изложбата Несъгласие се открива на 5 септември
20-ото юбилейно издание на Седмицата на съвременно изкуство стартира на 5 септември в традиционния си дом- баня Старинна. Там ще бъде открита изложбата Несъгласие, която събира 15 автори от България и чужбина. Куратор е Яра Бубнова. В Центъра за съвременно изкуство ще видим работите на Хито Щерл /Германия/, Пипилоти Рист /Швейцария/, Кристиан Янковски /Германия/, Что делать? /Русия/, Недко Солаков и Димитър, Лъчезар Бояджиев,
Красимир Терзиев, Кирил Кузманов, Миряна Тодорова, Кирил Прашков, Eмил Миразчиев,
Вадим Фишкин, Искра Благоева, Лада Наконечна.
Ето какво казва кураторът Яра Бубнова за Несъгласие: Названието на проекта отпраща към правно понятие, иначе с множествено значение, разграничаващо престъпното от непрестъпно действия. Случващото се „по взаимно съгласие“, изобщо наличието му, обикновено означава, че всичко е наред. Ако, обаче, осъщественото между двама или повече участници е в негово отсъствие (или несъгласие), значи нещо куца и нормите за хармоничен обществен живот са пристъпени – често отвъд правно приемливите граници.
Все пак, дори при ясно изразено несъгласие между двама или повече души, общности, партии, държави или каквито и да е противостоящи сили, те в повечето случаи са принудени независимо от това да са заедно. Законът притежава способността да урежда „несъгласията“ на правни (незадължително хуманни) нива... Но действителността е, че на хората често им се случва да не са съгласни един с друг и при все това да са принудени към съвместно съществуване.
Така погледнато, идеята на проекта стъпва на настоящето състояние на българското общество. Макар положението в България през последната година да има свои специфики, то до голяма степен не я прави различна от други страни по света – помислете за Египет, Турция, Гърция, Румъния, Украйна, Русия, САЩ, Бразилия, Испания, Тайланд и достатъчно други. По един или друг начин, по разнообразни причини и при голям диапазон на тълкувания, през последните няколко години множество държави се изправиха пред вълни от протести и масови изблици на несъгласие между хората заради начина, по който се чертае животът им и се движат страни им. Информацията за подобни граждански движения, поставящи под съмнение съществуващите порядки, управлението, строежа на обществата, е като широко разляла се чрез медии, социални мрежи и понякога преки участници река. Събитията в други, не само собствените страни, се превърнаха в част от всекидневието.
Състоянието на несъгласие изглежда да ни е обградило – несъгласие между народ и държава, между разнообразни групи, между хора и правителства, корпорации, политически партии и т.н. Изглежда още, че се е превърнало в перманентно, станало е част от живота – сценарият на протеста, на несъгласието/недоволството заприличва на постоянна черта в обществения живот на т.нар. демокрации, макар различията между тях да са значими. В миналото, преди 1989 година, когато светът бе разделен според биполярния модел на два противостоящи си „лагера“, говорехме за „мирно съсъществуване“ на двете враждуващи системи – социализма и капитализма. Доста време изглеждаше, че една от системите е спечелила. Сега се оказва, че капиталистическата система на свободен пазар и парламентарна демокрация преживява процес на предефиниране. И дори глобалната финансова криза от 2008 г. да е вече в миналото (без ясен отговор кой е понесъл цената за превъзмогването й), далеч не е сигурно, че моделът на представителната демокрация е намерил своя „втори дъх“. Напротив, той продължава да е под натиск на фронта на „представителността“, макар и не на този на „демокрацията“. Недоволството от ниското ниво на гражданско участие в процеса на взимане на решения е, изглежда, водещето течение, споделяно от всички протестни движения през последните 2-3 години. Отгоре на това има и случаи – валидни поне за България, на несъгласие между самите граждани по отношение на нужното да се направи.
Именно към това състояние на недоволство, към живота при отсъствие на съгласие, бихме искали да насочим изложбения си проект. Усещането за консенсус в обществото застава като желана цел. Такова все пак отсъства. Много по важно се оказва да изследваме възможността за живот без съгласие, с други думи – при „взаимно несъгласие“.
Изложбата ще изследва състоянието на несъгласие в различни сфери и под разнообразни форми:
- съществуването на политически апатия и активност – и двете основани на недоверието във властта и лидерството от всеки вид;
- неудовлетворението от икономическия модел – несъгласието с разпределението на обществени блага, липсата на социални равенство и отговорност, изместването на производства и изключването както на стари центрове, така и на хора от всички слоеве на обществото;
- реставрацията на ретроградни и ултра-консервативни ценности по отношение на пола, религиозните свободи и толерантността, загубата на секуларна свобода и влиянието на религията в светския живот;
- недоволството от образователните системи, отсъствието на достъп до образование и съмнението в налаганите от него ценности;
- несъгласието с управлението изобщо, с ценностната система на обществото, с правилата и законите, облагодетелстващи единици пред мнозинството, отсъствието на етичност в социаолния и политически живот;
- несъгласието, граничещо с презрение към „различния“ и „другия“.
По един или друг начин, чрез разнообразни медии, над държавните, религиозните, половите или етническите разграничения, художниците непрестанно докосват въпросителните на днешния свят. Те често изразяват сблъскващи се възгледи и идеи, и най-вече се обръщат към системата, в която им се е случило да съществуват. Във всеобщото очакване изкуството да намери ново „призвание“ и място в обществото, художниците откриват нови гледни точки, изразни езици и инструменти. И отново задават въпроси.