От ведомството съгласуват виза за проектиране, но не и така изготвения технически проект
Амелия Гешева: Има слабости, трябва да се преработи
Според инвеститора, експертите от НИНКН са дали положително становище, но зам.-министърът е решил друго
Главният проблем е страхът на чиновниците по веригата, смята собственикът на месокомбинат „Житница”
Министерството на културата каза твърдо „Не” на проекта за ремонт и реконструкция на тютюневия склад на улиците „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки” на бизнесмена Величко Яков. Само преди два дни собственикът на месокомбинат „Житница” разбуни духовете около бъдещето на Тютюневия град, след като излезе с отворено писмо до институциите по повод забавянето на процедурата по съгласуването на архитектурната му идея за оживяване на мъртвата в момента сграда. Днес от Министерството на културата са го уведомили, че проектът му няма да бъде съгласуван. Решението е на Амелия Гешева. От ведомството съгласува виза за проектиране, но не съгласува техническия проект. Аз знам, че решението на експертите от НИНКН за моя проект е положително. То седя два месеца на бюрото на зам.-министъра, и след като отвореното ми писмо към медиите повдигна публично казуса, тя взима решение обратно на експертното. Чудя се защо. Ще изискваме да получим цялата преписка с всички документи и след това ще ви информирам допълнително, коментира пред Под тепето Величко Яков.
Свързахме се със зам.-министър Амелия Гешева, която отговори на телефонното ни повикване от Норвегия. Да, одобряваме визата, но не съгласуваме техническия проект, тъй като има слабости. Ще трябва да бъде преработен, коментира само Гешева и ни посъветва да се обърнем към директора на НИНКН арх. Красимир Тодоров. С него не успяхме да се свържем към момента на публикуването на този текст, но ще продължим да опитваме.
Главният проблем с казусите с паметниците на културата и конкретно в случая с Тютюневия град е страхът на чиновниците по веригата. Визирам Община Пловдив, НИНКН, Министерството на културата. На всички им е най-удобно да не правят нищо, за да нямат проблеми. И най-лесното, което могат да направят в случая, е да си замълчат и да бавят собствениците, защото с тях някак по-лесно могат да се оправят. Докато като разсърдят обществото се вдига пушилка до небесата, каза инвеститорът Величко Яков.
Той е категоричен, че проблемите с паметниците на културата, които много бързо могат да се решат, ако страните в подобни казуси- община, Института за опазване на културното наследство, Министерството на културата и собствениците, седнат на една маса и говорят. Ако тези страни направят примерно по три заседания, проблемът ще бъде решен. Аз в случая съм готов да направя всичко, каквото ми кажат, защото не искам тази сграда да остане така. Аз съм я купил, за да я направя и развивам. А не да седи като паметник на разрухата. И да плащам данъци огромни, такса смет, охрана, всеки ден да ходя да се занимавам с наркомани, които влизат вътре постоянно и хлапета, които влизат да си правят селфита. Тази сграда съм я взел и искам да я направя нещо хубаво и съм готов да я направя така, както искат да изглежда община и държава. До този момент съм направил всичко, каквото са искали. Първото заявление за инвестиционен и архитектурен проект съм го пуснал на 3 януари. Спазили сме параметрите, които са дадени по ПУП. От НИНКН първия път ни отговориха, че не сме спазили изискванията на общината и може би имат право. Но още в самия ПУП има разминаване. От една страна, според НИНКН се предвижда събаряне на съществуваща сграда и изграждане на нова- сградата не е индивидуален паметник на културата, а попада в ансамблов такъв, като изискванията са тя да запази обема си и фасадите й трябва да отговарят на ансамбъла Тютюнев град. Ние това сме го направили. От друга страна пък общината казва, че сградата е за ремонт и реконструкция, която предвижда 100 процента застрояване на парцела в същите обеми, както и НИНКН, като се застроява и вътрешният двор, обяснява казуса от самото начало Яков...
Цялата статия четете в Под Тепето