Пловдивска опера ще отбележи юбилея на световноизвестното мецосопрано Александрина Милчева с концерт този петък

През годините примата е пяла 168 спектакъла във Виенската опера, където за изпълнението й на „Кармен” с Пласидо Доминго е извикана 36 пъти на сцената за поклони. На сцената Александрина Милчева си е партнирала още с Лучано Павароти, Хосе Карерас, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мирела Френи и много други. Пее в редица световноизвестни оперни театри като Ла Скала,  парижката Гран опера, Арена ди Верона, Ковънт Кардън, Метрополитън опера, Болшой театър, оперите в Барселона, Мадрид, Сан Франциско, Далас, Синсинати, Токио, Театро Колон - Буенос Айрес, Рио де Жанейро, оперите, Цюрих, Женева, Лозана, Мюнхен, Хамбург, Бон и много други.
В Пловдив Александрина Милчева ще изпълни песни от Брамс, Чайковски и Уолф. На сцената ще се качат и нейни ученици от Международната оперна академия “Сакра” – Евгения Ралчева и Алек Аведисян, които са стартирали своята успешна кариера с подкрепата на оперната легенда. Зрителите ще видят и уникални кадри от личния архив на певицата с участията й в световните оперни театри.
Концертът „ОПЕРА БУТИК: Звездната Александрина Милчева” ще се проведе на голяма сцена в Градски дом на културата. Билети се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.

Колко струва животът? Какво остава след нас? Какъв е смисълът на съществуването ни? Колко са големи мечти ни? Достатъчно силни ли сме да ги гоним безпрекословно? Каква цена сме готови да платим за да оставим нещо след себе си?
Всички ние живеем в едно общество, в което успехът е единствената ни измерима мотивация. Успехът е положен в една обикновена рамка – хубава работа, съизмерима с добро заплащане, семейство, деца, собствено жилище, почивка един път в годината и си успял!
От ранна детска възраст ни учат да бъдем послушни работохолици, удобни за употреба. Мечтаем да имаме доходоносна работа, скъпи коли, големи апартаменти, приемливи партньори. Да пестим пари за почивка през лятото, да се разходим до Париж! Ако не успеем, търсим щастливата съдба на емигранта. Мечтите ни се побират в банкова, кредитна или дебитна карта. Живеем по график, оковани във веригите на собственото си мислене.
Тази непрестанна гонитба с материалното, ни отнема правото на избор. От раждането си, ние сме програмирани да живеем живота на някой друг, с неговите стремежи и мечти.
Това прави ли ни щастливи и успешни? Какво е успех? А какво е щастие? Да емигрираш от личността си, за да намериш материалното си обезпечение? Ами, ако ние сме просто помещения, със складирани празни буркани? Пълним мисловните си килери с буркани с надписи: "Смелост", "Чест", "Любов" и какво ли още не. Когато ни потрябват и ги отворим, забелязваме, че вътре няма нищо. Има само етикет без никакво съдържание. Успели сме да се превърнем в роботи на система, която самите ние сме изградили. Един цял живот можеш да събереш в една обикновена флаш памет. Осем гигабайта са предостатъчни, за да опишат цял един живот. Това ли остава след всеки един от нас - няколко гигабайта и една банкова сметка?

Създателят на пърформанса е провокиран от желанието на индивида за успех и какво е готов да жертва за него. Колко е готов човек да загуби в името да е част от една матрица.
Това е история за грешките на знаещия съвременен човек и отказа му той сам да създаде свой собствен рай.
Една неочаквана гледна точка за смисъла на съществуването, след навлизането на новите технологии в ежедневието ни.

Един моноспектакъл на Илия Виделинов.

Премиерата е на 29-ти януари, четвъртък, в Петното на Роршах.
Начало: 20:00
Вход: 5 лева
☎ Резервации: +359889814255

Биляна Янкова 

На всеки от нас му се е налагало да ползва държавните железници поне веднъж- по работа, за развлечение с приятели, за разходка и т.н. Темата е сериозна и засяга и мен самата, затова я приемам доста присърце. Не долавяте ли нотка на трагикомизъм в цялата ситуация?

Стотици, ако не хиляди хора няма да могат да се придвижват до работа/училище или близки, защото пътническите влакове носят малък доход на железницата. Мотрисите, както и вагоните, са стари и би трябвало да бъдат спрени от експлоатация. Пътуването само по себе си е трудно не само за пътници, но и за работещите в БДЖ. А сега дори нея няма да я има за мнозина. Стотици ще останат без работа, а други- без превоз.

 Причината за лошото състояние на железниците е, че властни лица във времето са опитвали да развият автомобилния транспорт за сметка на железопътния поради неясни причини. В следствие от тези действия БДЖ е неконурентноспособен на останалия транспорт. Дори днес този абсурд продължава.

Беше пуснат слух, че мястото на спрените влакове ще бъде заето от автобусна фирма, отново собственост на БДЖ. За този трагикомизъм споменах по-горе. Щом линиите, по които се движи железницата не са доходоносни, защо по тях ще бъдат пускани автобуси? От къде субсидии, с чии пари? И за чий джоб?

Според бивш служител на БДЖ в момента ръководни позиции заемат некомпетентни лица, водени от лични интереси. Днес пренебрегнат е фактът, че железниците са не само най-евтиният начин за придвижване, но и най-сигурният. Подходящ е за тежки зимни условия, за разлика от автомобилния, например.

По последни новини транспортният министър Ивайло Московски е заявил, че няма да бъдат спирани влаковете. През февруари би трябвало да бъде изготвена стратегия за закрепване на финансовото положение на железниците.

Искрено се надявам да има някакво положително развитие. Дано следващия месец бъда приятно изненадана не само аз, а всички, които разчитат на този превоз по една или друга причина.  Надявам се ако не може абсурдът да бъде спрян, то поне да бъде сведен до минимум. Дали днес Вазов би написал продължение на разказа „Дядо Йоцо гледа“ и какъв ли край щеше да има той?  

С такива решения и действия народът и държавата биват потъпквани ден след ден, а младежта бива прокудена от родните земи.  Нека поне железницата ни оставят!