„Аларма Пънк Джаз“ (с подкрепата на „Гьоте Институт – България”) представя:

Турне на джаз/блус дуото ŠARESKI-JOVANOVIĆ [Skopje / Berlin] в Пловдив, София и Велико Търново

***** 18.01.2024 (четвъртък) – 21:00ч. – ПЛОВДИВ (Bee Bop Café, ул. „Гладстон“ 1);

***** 19.01.2024 (петък) – 21:00ч. – СОФИЯ (Залата на „Гьоте Институт“, ул. „Будапеща“ 1); 

***** 20.01.2024 (събота) – 22:00ч. – ВЕЛИКО ТЪРНОВО (Клуб „Мелон“, ул. „Независимост“ 21):

Георги Шарески и Марко Йованович, двама от най-оригиналните европейски джаз инструменталисти с корени от Балканите (и опит и въображение, които ни отвеждат към американския блус, Бъркли, Берлин, Западна и Северна Африка), отново са в България. В София – за втори път като дуо, а в Пловдив и Велико Търново – премиерно.

ГЕОРГИ ШАРЕСКИ (поредният ключов македонски джаз китарист в афиша на „Аларма Пънк Джаз“ за последните 12 месеца след Сашо Поповски миналия януари и Тони Китановски през април 2023) съвсем не е непознато име на слушателите на „Аларма“. Той гостува за първи път в София именно по покана на „Аларма“ със супергрупата си Skopje Connection (с Джиян Емин – валдхорна и пиано и Лука Акуино – тромпет) през ноември 2011 г., като същата година, малко преди това (през септември) представи триото и на уърлд мюзик форума „Без граници“ в Балчик. В албумите на Шарески (още в онези ранни години) срещаме ключови музиканти от световната сцена – Фраческо Бердзати (когото гледахме и на Варненския джаз фестивал миналия юли), Ури Гурвич (който няколко години по-късно направи дебют на лейбъла Tzadik на Джон Зорн с Петър Славов на контрабаса), Оливер Йосифовски (създателя на „Любойна“ и първи басист на „Фолтин“), Ернст Райзехър и др. Част е и от авангардния колектив No Lands Man (страничния проект на музикантите от Fish In Oil, също стари приятели на „Аларма“) заедно с Джиян Емин, Дейв Уилсън, Войно Диздар (клавириста на Рамбо Амадеус) и др. Завършил е китара и композиция в „Бъркли Колидж“, негов преподавател е самият Дейвид Тронзо, а през последното десетилетие живее между Скопие и Берлин, където свири и записва с музиканти като Борис Бел (Германия), Александър Петров (Северна Македония), Антти Виртаранта (Финландия) и др.

МАРКО ЙОВАНОВИЧ е музикант със сръбски корени, роден в Мюнхен през 1978г., и е сред топ-виртуозите на хармониката в Европа към днешна дата. Създател е на Harmonica School Berlin (https://harmonica-school-berlin.com ), a сред влиянията си посочва наистина богата палитра музиканти от цял свят –  от Хауърд Леви до Абдел Гадир Салим от Судан, от Литъл Уолтър, през пакистанската певица Абида Парвийн, до Йехуди Менухин, от Шабан Байрамович и хеви метъла до Рави Шанкар. През годините е бил част от различни блус-рок формации – Lars Vegas & The Love Gloves, Little Sam Lud (с американския китарист Райън Донахю), дуо с Bluesrudy от Германия. В „балканския блус“ се впуска преди няколко години заедно с хърватския китарист и автор на песни Бранко Галоич, а африканските му приключения включват турнета със сахрауи дивата Марием Хасан от Западна Сахара (до самия край на живота й през 2015г.) и концерти с групата Afrikadelle.

БИЛЕТИ и за трите концерта (в Пловдив, София и Велико Търново) можете да закупите в EpayGo (на посочените по-горе линкове) и на касите на EasyPay в цялата страна.

Цялото турне се организира от радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ и е не само първото удорно събитие за плафромата за 2024г., но и първо от новата съвместна серия на „Аларма“ в парньрство с „Гьоте Институт – България“, фокусирана върху съвременни авангардни и ъндърграунд музиканти, които живеят и творят в Германия.

По повод 109 години от първата прожекция на български филм Националният филмов център кани пловдивчани в Лъки Дом на киното от 19:00 часа на прожекция на четири български филма.

Филмите са: „Следа“ –  награда за анимационен филм „Златен ритон“ 2023; „Тихо в снега“ – награда за късометражен игрален филм „Златна роза“ 2023; „Кино екстремисти“ – документален филм, награда на Националната филмотека в рамките на фестивала „Златен ритон“ 2023; и „Обезличаване“ - награда за дебют за анимационен филм „Златен ритон“ 2023.

Събитието е с вход свободен с предварителна резервация на касата за продажба на билети.

Работното време на касата днес е 10.30 – 21.00 часа. Тел. 0889 200 601.

Подробности за филмите може да видите в Под тепето. 

Пловдивчани ще могат да видят моноспектакъла „Писмо до баща ми“ на Вилиян Гешев на 19 януари в театър Хенд от 19:30 часа. Идеята за него се заражда още през 2022 година.

„Много вода изтече, за да се стигне до тук. Понякога предприемаме действия, които гадаят бъдещето. Извайваме ежедневието си от думи, които не винаги имаме възможността да изкажем. И въпреки че времето не стига, пътят винаги води до врата, зад която стои едно единствено нещо – Любовта. Тогава разбираш, че има смисъл. Наистина има смисъл“, казва Вилиян Гешев.

„Това е писмото до моя баща. Заради него успях да разбера какво е да обичаш“, допълва той.

Моноспектакъл на Вилиян Гешев по Франц Кафка и авторски текстове

Режисьор: Ованес Торосян

С участието на Вилиян Гешев и Елена Хрант

Превод: Ива Иванова

Сценография и костюмография: Ванина Цандева

Композитор: Христо Намлиев

Художник на плакат: Борис Далчев

Фотограф: Мартин Атанасов

Графичен дизайнер: Боряна Красимирова

Проектът се реализира с подкрепата на Столична община, сдружение “Суматоха 2021” и Чешки културен център.

Билети в https://epaygo.bg/1032816991 и в касите на EasyPay.

Артисти работещи в Пловдив са поканени да представят проект за изложбата [Не]реалност,  четиринадесето издание на АРТ ПОЗИТИВ, което ще се проведе от 17 март до 10 април 2021г. в галерия Капана, Пловдив. Авторите могат да изпратят проектите си и подробен бюджет до 30-ти януари 2024 г. на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

През март 2024 г. проект Арт Позитив идва с тема – „РОЗОВО“. Това е своеобразно затваряне на поредица от 17 издания, като първото през 2004 година, представящо автори работещи в Пловдив, започва като „АРТ ПОЗИТИВ“, което е тема, но остава и като заглавие на проекта – позитивизъм, без наивитет на фона на една не „розова“ действителност.

„РОЗОВО“ е поставен като идеен и пластичен проблем пред автори, които да създадат своите произведения обвързани с една начална стъпка, а именно присъствие на РОЗОВО или идея за РОЗОВО. Това дава възможност на артистите очаквано да направят неочаквани съчетания и връзки между РОЗОВОТО и предметите и материите. Ето някои от нюансите на розовото в едно изречение – розова роза, наситена розова роза, наситена череша, ярко розово алено, розово сьомга, розово корал, бледо лилаво розово, пурпурно розово, тъмно лилаво розово, фуксиново розово /или магента/, антично розово, светло розово, перлено розово…. Всеки друг цвят на мястото на РОЗОВОТО би превърнал темата в цветна задача, но не и този цвят толкова натоварен със символика, отговорен за безброй асоциации и известни фрази.

Дори там където РОЗОВОТО е просто част от цветен контраст и интерпретация на светлината, а именно в живописта, дори там се усеща неговата предистория. И това е „розовият данък“, който цвета плаща на психологията. От една страна РОЗОВОТО придава усещане за мекота, жизненост, спокойствие, мир, романтика, свежест. От друга страна е символ на съблазън или двусмисленост. Може би не е нужен безпристрастен поглед към РОЗОВОТО, цветът който не може да избегне своята емоционална натовареност. От розовите пръсти на зората, споменати от Омир при описанието на изгрев в Одисея, до розовите точки на Яйои Кусама, РОЗОВОТО, този противоречив цвят, печели най-много от своята предопределена символика.