Испанските танцьори изкараха наяве голото животно, дремещо в нас

Стефка Георгиева

Седмицата на танца започна повече от обещаващо. Първият от общо деветте спектакъла, които ще бъдат представени, се зарадва на огромен интерес и залата на Дома на културата „Борис Христов“ беше изпълнена от дошлите, да се насладят на съвременното танцово изкуство. 

Спектакълът, който видяхме се нарича „Животно“ и бе изпълнен от Компания Даниел Абреу, Испания. Спектакъл, да, защото това бе представление, далеч прекрачило границата на традиционното движение в ритъм, каквото често виждаме. „Животно“ съчетава в себе си изкуството на танца и театъра, а крайният резултат, съдейки по погледите на гостите, бе наистина впечатляващ. Цялото събитие протече в рамките на един час, в който нямаше как да откъснем очи от хората на сцената, които не знам как да определим – танцьори или актьори?

Какво всъщност е животно? На този въпрос можем да ви отговорим изключително лесно – един пърформънс на испанската група, който сблъска първичното в нас, потребностите ни от най-ниско ниво с цялата ни същност на работещи хора, без значение дали се занимаваме със счетоводство или изкуство. Голото животинско тяло се изправи пред облеченият в риза и панталон мъж, за да му покаже какво всъщност се крие вътре в него. Първичния инстинкт не може да бъде прикрит от дрехи, носим го в себе си, в най-дълбоката част на същността ни, тази, наследената от предците ни, която се опитваме да прикрием. Може би защото ни е срам или пък защото смятаме, че отдавна не сме маймуните скачащи по дърветата. И може би е така, но във всеки от нас дреме едно животно, без значение дали е заек или лъв, което е в основата на характера, който проявяваме в годините.

Изключителната провокация в целия спектакъл бяха голите тела, които изразяваха вътрешните пориви. На моменти съвсем голи, като Адам и Ева, в други епизоди – облечени прилежно, сякаш редуваха различните прояви на нечий характер. В конкретния случай характерите бяха 5, колко бяха и участниците в спектакъла. 

И като заговорихме за характер, не той е особено характерен за животните, а тяхната физическа издръжливост и специфика на движенията. Което ни води до друг момент – изключителната физическа подготовка на всеки един от участниците. Поддръжките бяха повече от майсторски и изпълнени с такава лекота и финес, че като нищо ще си помислите, че не са нужни почти никакви усилия за тях. А усилия са нужни и то може би повече, отколкото можете да си представите. Само един танцьор може да оцени движенията на русокосата девойка, която изкачваше мъжки тела сякаш това е най-естественото нещо в света.  Грациозна като птица и силна като хищник, изключителната танцьорка покори сърцата и очите на мнозина в аудиторията, като дълго след представлението публиката продължи да обсъжда невероятното и изпълнение.

Трудно или не, няма как да не приемем дремещото животно в нас, което от време на време подава нос напук на опърничавостта ни, с която се опитваме да го прикрием. То е наше и не е нужно да се срамуваме от него. Ние и животното сме едно, и колкото по-лесно го приемем, толкова по-лесно ще обитаваме в хармония общото ни тяло.

Фотограф: Марица Колчева

Щур купон се вдигна в Петното на Роршах с едни от любимите ни музиканти

Лариса Илиева

С цел и тази седмица да бъде толкова положителна, колкото бе предната, решихме да ви разкажем за щурия финал на изминалата седмица, който разтърси из основи Петното.

Някъде около 21:30h. Петното на Роршах за поредна вечер сгуши любителите на хубавите емоции в своите недра или по-конкретно в рамките на Пост-културната Сцена.

Плана за вечерта бе да се порадваме на Митко Таралежков, Bggz Rubbit и на ВИГ „Муфта“. И, разбира се, това й се случи. Веселяшки ска-пънк ритми ни представиха група „Муфта“ заедно с Bggs Rubbit. Вдигнаха публиката си на крака. Всички скачаха щастливо в такт с бандата и се получи едно магично парти, между фенове и изпълнители. Феномен, който често се среща в Пост-културната сцена. 

За благодарност от своя страна, пловдивчани откликнаха, като изключително грижливо показаха на момчетата от „Муфта“ що е то „айляк“ и има ли почва из концертите в Петното. 

След края на първия им сет, на сцената се появи и Таралежков. Беше посрещнат с шумни овации. Може би, причината за това е, че в последната година той често посещава пловдивски сцени. Дали на него му харесва в Пловдив или феновете не могат без него – не се знае. Ясно е обаче едно: симпатиите са взаимни. Пък и подучихме, че честите му посещения на града под тепетата се дължали на предстоящото му преместван в майна сини. Дали е сигурно това, все още не знаем.

Митко, заедно с bggs Rubbit ни бяха подготвили няколко парчета от творчеството си. Както и очаквахме, поетът с китара не си позволи в това есенно време да пропусне песента за печените чушки, която накара публиката да пее с пълно гърло и да танцува, та чак колоните на Роршах да се разтреперят. И понеже цялата вечер се движеше по един леко необичаен график, групите си направиха една лека почивка от 10-15 минути и се започна отново. 

Вече ви е ясно колко беше страхотно цялото изживяване. Остатъка от вечерта е редно да бъде запазена между стените на пост-културната сцена и в душите на всички присъствали. Емоциите бяха много и все луди, и положителни. Което от своя страна ни кара да мислим, че пост-културната сцена започва да се слива с града, а той на свой ред лека-полека започва да я зарежда. 

За край ще цитирам след концертната изява на организаторите на купона, тъй като: 

„Ще си позволим да използваме текста на тази песен за да поясним какво преживяхме заедно в Петък.

"Видях началото и края

както хиляди пъти

в златната спирала

татуирана на гърба ти"

Художници и творци могат да представят оригинални проекти на стикери, за продажба чрез глобалната платформа на Viber

Viber, едно от водещите приложения за чат съобщения с повече от 606 милиона уникални потребители от цял свят, днес обявява началото на своята втора инициатива Sticky Fingers: “My City, My Vibe”, в търсене на нов дизайнерски талант от всички краища на земното кълбо, в партньорство с Talenthouse.

Инициативата Sticky Fingers: “My City, My Vibe” ще се проведе и в България в партньорство със Столична община - София, Община Пловдив и ONE DESIGN WEEK.

Какво представлява Sticky Fingers: “My City, My Vibe”?

Sticky Fingers: “My City, My Vibe” е глобална инициатива за дизайн, която кани художници и творчески умове да създадат оригинални стикери, вдъхновени от любимия си международен град. Авторите се насърчават да представят три оригинални проекта, които изваждат на показ положителните вибрации и ярката индивидуалност на любимия им град.

Конкурсната комисия, която включва творческия директор на Viber Ерез Шокер, Станислав Макаренко, с прякор “Drawk” (избраният творец на първия конкурс Sticky Fingers), блогърката Юлияна “YesJulz” Годард и художника на графити Алек Монополи, ще избере двадесетима финалисти, от които  ще се изберат петима победители. Избраните творци ще получат възможност да работят с творческия екип в дизайнерското студио на Viber, за да видят как изображението им оживява в колекция от дигитални стикери на Viber. Стикерите на избраните творци ще се продават в целия свят и ще се използват от милиони хора по света, което ще изведе проектите им на глобалната сцена. Избраните творци ще получат и дял от приходите за всеки продаден стикер. 

Поканата за участие в конкурса е отворена за всеки, навършил 18 години, от 15 октомври до 18 ноември 2015 г. Двадесетимата финалисти ще бъдат обявени на 9 декември 2015 г., а петимата избрани творци – на 15 декември 2015 г.

Предаване на проектите

Всеки, който се интересува от участие в конкурса, може да предаде оригиналната си творба на www.viber.com/MyCityVibe  най-късно до 18 ноември 2015 г., 21,00 ч. българското време. 

„С повече от 606 милиона потребители на Viber по цялото земно кълбо, искахме тази покана за участие в конкурс да отличи разнообразието и уникалния стил на градовете по целия свят с любимата ни форма на творческа изява – стикерите,“ казва Шокер. „Насърчаваме хората да представят проекти за колекция от дигитални стикери, които най-добре представят културата на техния град. Не искаме да се фокусирате върху най-известните пейзажи или сгради. Искаме да видим как можете да създадете колекция от дигитални стикери, които да изразяват комуникация, вдъхновени от положителните вибрации, цветовете и душата на любимия ви град.“

„Готино е, че приложение за чат съобщения дава на творците, като мен, голяма платформа, да покажат работата си и креативността си по нов и уникален начин,“ казва Алек Монополи. „Нямам търпение да видя различните стикер-творби от света и да открия как творческите таланти вдъхват живот на конкурса My City, My Vibe.“

Ема Трант, главен директор по приходите на Talenthouse, казва: „Радваме се да сме партньори на Viber за втората им глобална дизайнерска инициатива. Целта на Viber е потребителите да споделят положителните моменти в живота си със света, което идеално се съчетава с нашата цел да предоставяме на следващото поколение творчески таланти възможности да напреднат в кариерата си.“

Една необичайна изложба, създадена да раздвижи сетивата на посетители си

Опашка се изви пред дългоочаквания и провокативен Museum of Less Ordinary, който уютно се настани в кино Космос. Макар и с малко забавяне, поради финални технически проверки, всички посетители, насъбрали се пред входа на чудатия пътуващ музей, влязоха, за да се насладят на нетрадиционната изложба, която нямаше за цел да даде храна на очите ви, а да провокира всички сетива, които притежавате.

Ако случайно някой е пропуснал снощното откриване, ще ви издадем малка тайна, като ви подготвим за това, което ви очаква. А именно съвкупност от интерактивни инсталации, с една единствена задача – да раздвижи сетивата на посетителите си. И това не е всичко – още с влизането става пределно ясно, че мероприятието е рекламно събитие, извайващо всички положителни качества на водка Finlandia, тъй че ако обичате да си пийвате – ще се чувствате повече от комфортно. Насъбралата се аудитория противоречиво прие въпросната реклама, но това по никакъв начин не попречи на доброто настроение.

Това е едно от пловдивските представяния, които дават най-голяма свобода на интерпретация. Толкова голяма, че някои се развихриха във въображението си, а други, на които им липсваше отправна точна, може би леко се пообъркаха. Но както е модерно да се казва – самото събитие беше много арт. Пък и кога друг път ще си пъхнете главата в нещо, в което не знаете какво има. Изненадата, когато вентилатор ни издуха мозъците беше доста освежаваща, макар че в хладните вечери, които предстоят и на струя топъл въздух бихме се зарадвали. Припомниха ни и за наближаването на коледните празници, с типични коледни украси, но повече няма да издаваме тайни.

В днешно време и то в културната столица на Европа, арът е добре приет. Понякога обаче идва неразбираемо за публиката. Или се възприема погрешно. Свободата на интерпретиране в случая беше изключително голяма. И може би голям процент от публиката не би могла да развихри сетивата си под грижливо подбраната музика на диджея. Някак си за такива събития би било по-приемливо да бъдат обвити в тишина. А най-важното бе, че събитието е атрактивно по един необичаен начин и се радваше на голям интерес сред пловдивската младеж. Което не бива да остане незабелязано.Между инсталациите се разменяха широки усмивки, огромно любопитство и приятни емоции. 

Събитието стана повод за едно нехарактерно за пловдивските галерии изживяване, на което ще можем да се порадваме още няколко вечери.