Преди два часа на официалната страница на световноизвестната шведска група Opeth се появи загадъчна снимка. Тя показва Античния театър в Пловдив и над нея сложена емблемата на бандата. Все още никой не знае с каква цел е пусната снимката, но българските фенове очевадно се надяват да видят бандата отново, но този път под тепетата.
Снимката е събрала почти 3000 лайка до сега и над сто споделяния, а на феновете им остава да почакат още мъничко, за да разберем дали ще видим бандата с хедлайнерски концерт.

Единствените, които имат участие на международното театрално поле, както ги представи ръководителят и режисьор Николай Георгиев, донесоха на страната ни две международни награди. Става въпрос за театрална работилница 4хП. Актьорите от софийския Алма Алтер, помещаващи се едновременно в столицата и града под тепетата, спечелиха престижната Специална награда на журито на фестивала „На левия бряг“ в Москва. След като на миналогодишното си участие екипът е бил критикуван за това, че е представил постановката си на английски, тази година актьорите са си взели поука и специално за изучили „Нептиците“ на руски. Бурни емоции е предизвикал техният спектакъл в аудиторията, но тъй като живият им театър не се вписва в нито една от обявените категории, журито им е присъдило личния си приз.

От Москва директно прелитаме в Кайро, където участниците в 4хП имат навик да събират статуетки. Раждащите театър, както ги нарича Георгиев, взеха 5 награди на Международния фестивал за експериментален театър. Това пък се оказа повторение на миналогодишните събития. Тогава с представлението си „Орфей“ отново обират овациите.  

Няма фестивал, който би ни отказал участие ако кандидатстваме, защото предлагаме нещо различно.  Тази трупа не възпроизвежда театър, тя го създава, казва режисьорът. Актьорите ни показаха откъси от представленията „Окото на Кантор“ и многократно отличения „Орфей“. Освен, че Николай Георгиев е полски възпитаник, което е осезаемо, той е воден и от идеите на Гео Милев за живия театър, които биват осъществени на паратеатралната сцена в Стария град.

Ако не искате да бъдете просто зрител, а активно да участвате в театралното представление, можете да посетите актьорите на ул. Съборна, до Етнографския музей.

Официалното откриване на фестивала Черната кутия бе започнато с думите „Колкото по-черна е кутията, толкова по-светъл е градът ни”. Факт и то неоспорим. Места в залата се намираха, но пък за спектакъл като този не е важно количеството , а качеството. 

Французите от Les gens du quai успяха да вкопчат в себе си всеки един човек от публиката в рамките на близо два часа. Танцов спекаткъл с акробатика, малко пеене и достатъчно реплики, които да срежат лентата между публиката и артиста. Какво направих, чу се от сцената изведнъж и отне секунди, докато се разбере, че французите са научили поне част от репликите си на български, а това бе посрещнато с бурни овации. Мъж на сцената си играе с млада дама, когато съпругата му вижда и пременена като Рамбо скача от сцената и побягва измежду публиката, а той най-невинно и казва „Това е изкуство”. Във всеки един момент можеше така да се случи, че да си чуеш родната реч от сцената, произнесена от хора, които нямат нищо общо с България. Дори и на моменти да забравяха думите си, то все някой от публиката по логика и усет се помагаше на артистите, че да продължат. То танци ли бе да го опишеш. Докато дамите даваха всичко от себе си на сцената, то мъжете заемаха ролята на лампи. Да, сложиха си и заедно с публиката се насладиха на танца на французойките. Един спектакъл, който като семеен албум разгръща живота не всеки един от нас и ни сблъсква отново с нещата от живота. Страст, изневяра, омраза и любов преляха от сцената в Дома на културата.

На излизане не беше проблем да се видят хора, които все още плачеха от смях. Когато си сигурен, че това, което ще ти бъде представено е качествено и красиво, то как би посмял да оставиш дори и едно свободно място в залата? Важното е, че с усмивка на лице стартирахме фестивала, а той има още цели 5 дена живот!

Eзикът на изкуството е интернационален. Какво от това, че белгийци изнасят пърформънса си на центъра на Пловдив? Какво от това, че езикът им е далеч от нашия? Събраха се стотици под стълбите на Каменица, за да станат част от това преживяване, а то беше върховно. 

Как разбираш, че фестивалът  Черната кутия е започнал – хората се смеят с глас! Те чувствам, обичат, радват се и дори в края на представлението, отказват да си тръгнат. Гаспар Хербо и Антъни Леферв показаха брейк, бийтбокс, акробатика и театър се преплетоха в шоу, което до сега не бяхме виждали от улични артисти. По български, за срам или смях, дори метнаха пет лева на гостите ни по време на представлението. Цял спектакъл си беше даже това, което се случи на центъра. Започнахме с лека смехотерапия, която се превърна в грамадна такава. След това всякакъв вид гравитационни правила бяха забравени и артистите започнаха да се мятат, сякаш кости не им трябват така или иначе. Двама на сцена не са достатъчни явно, за това публиката също бе изкарана на сцена или самите артисти се криеха сред народа, насъбрал се да ги види. Една по детски игра, включваща в себе си професионализъм и олицетворение на думата изкуство. Наскоро някой каза, че разбира от улични артисти, колкото аз съм била разбирала от ядрена физика. Е, от физика и идея си нямам, но това, което вчера се случи на центъра бе трудно описаемо, дори и в речника ти да съществуват всички думи на този свят.

Турийски Бенд и Brazz acoustic combo взривиха квартала в Нощта на  ДуховИте

Стефка Георгиева

Най-добрите от най-добрите се изявиха на новооткритата сцена в сърцето на Капана- Ядрото. Тридневният фест вдигна не само арт квартала във въздуха, но и целия централен район.

За финал сякаш организаторите бяха решили съвсем да ни оставят без дъх, като бяха отредили последната вечер за Турийски Бенд и Brazz acoustic combo, които наистина направиха едно ударно комбо на публиката с музика и настроение.

Изключително трудно ми е да коментирам двете групи музиканти по отделно, защото настроението и емоциите, които предизвикаха у мен, бяха толкова близки, че не мога да разгранича едните от другите. Хубаво е когато виждате кипящи от енергия хора в публиката, които пеят, танцуват, усмихват се и сякаш могат да продължават така цяла нощ. Още по-хубаво е когато виждате това в артистите на сцената. Хумор, забавление и уникална музика, това дълго словосъчетание би описало най-добре предната вечер.

Още в началото казах, че няма по-добро от 2 в 1 – Капана фест и ДуховИте, но тогава съвсем не очаквах, че ще стане тооолкова яко! След като и брас музиката се включи, съвсем не искам това невероятно преживяване да приключва. Но тъй като прекрасната неделя приключи, е време да приема тъжния факт, че скоро няма да видя тези музиканти заедно на една сцена. Макар че обмислям варианта да се разплача гръмко насред квартала със съвсем не тайната надежда някой да се смили над музикалната ми душа и да изпълнят още няколко парчета и тази вечер.

Крака нямам, а само усещане за невероятно напрежение глезените и прасците, но ако случайно чуя тази музика сега, захвърлям всичко и започвам да танцувам, пък ако ще 3 дни да не мога да ходя след това.

Равносметка от предната вечер: имам енергия повече, отколкото предполагах; никога не си твърде уморен за танци; ако нещо не е наред – отидете на брас и светът спира да се върти за 2 часа, докато Турийски бенд и Брас акустик комбо са на сцената.