Българинът не обича да се смее, предпочита трагедиите, казва писателят Йордан Свеженов

С всеки изминал вторник местата в Петното стават все по-малко и по-малко, запълнени от литературната публика, която сякаш вече се е научила да се архивира удобно на Spirt&Spirit. Снощната среща беше с двойна доза литература – Петър Чухов с неговата прозаична книга „Камуфлаж” и младият писател Йордан Свеженов с романа си „Анархия на три морета”.

Петър Чухов е органичен поет. Той пише поезия, диша поезия, погледът му е поезия, както и цялото му съществуване. Дори в най-обикновен разговор на литературен салон, думите му се изливат сякаш предварително подбрани да звучат толкова лирически. Поет, който намира палавост в  това да пише проза. Казва, че още от първото изречение знае дали това ще бъде стих или разказ. Именно то е локомотивът, който дърпа цялата композиция на където си пожелае. Никога няма ясен край в главата си. Обича да чете произведенията си докато ги пише, иначе му се губи тръпката. Поезията изразява миг, а прозата движение, а когато не ме мързи да се движа пиша проза, обясни той снощи, а за „Камуфлаж” казва, че е мързелива книга. В нея е успял да побере текстове, кои нови, кои на по 15-20 години. Но как разбираш, че един подобен сборник е готов? Трябва да спре да ме дразни, че да я издам, споделя Чухов, а в неговия случай това е отнело повече от година.  Казва, че пише много добри и много лоши неща. Сутрин като стана ако имам нещо в главата си го пускам във Фейсбук, понякога следобед вече съжалявам за това, обясни той, но все пак смята, че писателят трябва да си позволява да е несъвършен и да прави грешки, че дори и да ги публикува!

„Анархия на три морета” – един смешен роман, който изобщо не е смешен. Сатиричен трилър го нарича авторът му Йордан Свеженов. Един истински и реален роман, който се опитва да пречупи сложността на живота през призмата на хумора. Животът е палитра, за това и сюжетните линии са на много нива, обяснява Свеженов. Българинът не обича да се смее, смята той и допълва, че той предпочита наводнения, катастрофи и трагедии, защото те го карат да си каже „Е, не съм аз най-зле на този свят”. Дразни го как като оглежда книги в магазина продавачката ведро му казва „Вземете тази, много е хубава – много ще плачете на нея!”. Не, човек има нужда да се посмее, защото дори в трагичното ни ежедневие има на какво да се усмихнеш. Макар и със стаж като сценарист в „Шоуто на Слави”, Свеженов е още млад на литературния фронт. Това, което е очаквал в началото е, че качествените творби ще успеят по-лесно да пробият пътя си към върховете, но реалният живот му зашлевява шамар с тези му очаквания. В България  е труден пазарът – за литература, за предавания, дори продавачът на чушки се бори, смята той, но това не го отчайва по никакъв начин.