70-годишният маестро с младо сърце завладява с естетиката си в галерията на Гладстон   

Михаил Анастасов е един от най-обичаните пловдивски художници. Неговата четка с такава лекота придава живот на иначе белите и празни платна, че може да прекара пътя си до всяко сърце, обичащо изкуството. Изложбата, която откри вчера в ДПХ не е просто поредното представяне на негови картини. Напротив, тя е нещо много повече – тя е юбилейна. Маестрото навърши 70 години, но сърцето му остава все така младо, а творчеството вечно. 
Една улица, една къща, дори и едно есенно листо, което ние подминаваме ежедневно биха могли да бъдат муза за един творец. Слънчеви лъчи облели ул. Иван Вазов – една мистика, запечатана от четката му. Той внимателно проучва всеки детайл, всяка пукнатина, всяка треска по дървото, всеки завой по листото, за да може не само да го нарисува, а да го обезсмърти с цветовете си. А онези листа, през които грубо си преправихте път, за да влезете в офиса? Те живеят нов живот в картините на Анастасов. Седиш пред тях и ти ухае на канела.Дори абстрактното му изкуство- не може да го погледнеш и да просто да отминеш. Нужни са ти няколко минути контакт, за да можеш да усетиш истинския им смисъл. Да видиш нарисуваните думи. Портретите – те са като маслинката в мартинито. Анастасов не рисува кого да е, а само хора, които обича и уважава. 
Гледаш портрет именуван „Дъщеря ми”, после се обръщаш и виждаш същите тези черти, същите очи и същата усмивка. Да, времето си е казало думата и момиченцето от картината е вече зряла жена, но ти можеш да я познаеш все още. Ето онази идея, с която е започнало изкуството – да пресъздава. Да бъде поглед, докато все още е нямало фотоапарати, които да запечатват дъха ни дори. Един определен начин за пресъздаване с грамадна доза естетика. По-точно, една Мишова естетика, коментираха изложбата колеги на юбиляря.