След 15-годишно затишие, маестрото се завърна с изложба живопис
Когато изкуството и законът се сблъскат като вълни в морето се получава нещо също толкова красиво, колкото и солената пяна. Също толкова силно и блъскащо се в теб с красота и изящност. Това се е и случи в Административния съд с откриването на изложбата на Димитър Мицев.
Това е име, което изчезна от полезрението ни последните 15 години, но пък никога не е спирало да съществува в спомените ни. Свързваме го с имена като тези на Георги Божилов- Слона и Йоан Левиев и представяйки си изложбата, то сякаш и те бяха там. Свикнали сме да виждаме Мицев в ролята на график, но сега може да се види една друга, по-нежна и по-истинска негова страна – тази на живописец. В графиката можеш да поправяш. С всеки следващ отпечатък може да бъде редактирана грешка, представа или дори идея. В живописта не е така. В малката си таванска стая, вечерно време – каквото чувстваш това рисуваш и няма връщане назад. Това е изложба, която показва красиви спомени от морето, прозорец, широко отворен към утрото на деня и светлината, която влиза в душата ти. Мицев сподели спомните си , как преди години залите не можели да поберат всички желаещи да присъстват на изложбата, докато сега, дали защото хората вече не са сред живите или ежедневието така ни притиска, то просто не се обръща толкова внимание. До последен дъх ще си останем художници, обърна се маестрото към колегите си в залата.
Това е трета изложба в Административния съд и както сами се изразиха домакините – единственият начин една държава да се справи с кризата е чрез образование, култура и изкуство, а мотото зад което те застават е „Да отвърнем на кризата с изкуство”. Бавно и плавно подобни събития започват да се превръщат в традиция за иначе белите стени на държавната институция.
http://kapana.bg/index.php/atelie/item/2314-dimitar-mitzev-do-posleden-dah-shte-si-ostanem-hudozhnitzi#sigProId110b74f79c