Двайсетгодишната Ая представи първата си изложба
Паулина Гегова
Все нови таланти се появяват на бял свят, особено в България, където като че ли всеки може да бъде самороден диамант, стига да поиска. Нужен е кураж, усърдие и увереност, нещо, което често ни липсва. Такава е и двайсетгодишната Даяна Атанасова – Ая. Сама се определя като неуверена и притеснителна. И точно затова преди близо 2 години превръща една детска страст, а именно рисуването, в хоби, което желае да превърне в професия. Защо? Защото я кара да открие себе си.
Ая учи „Философия“ в Пловдивския университет, но открито признава, че нейното виждане за философията е много по-различно от това, което изучават, затова науката не намира място в творчеството й. Нейната философия за света е свързана с полета на душата. Или с плуването, защото и при двете замахът е един и същ. С цветната палитра, която образува познатата ни природа и с още по-цветни мечти.
Снощи тя представи първата си официална изложба, като реши да я направи в читалище „Съвременник – 1986“ в ж.к. „Тракия“, Пловдив, макар че родом е от Бургас.
Усещам Пловдив по-близък. Повече се откривам тук. Градът ме предразполага с мека топлина, затова не си представям по-подходящо място да направя своя дебют, казва Ая.
Самото място също не е избрано случайно. Далеч от централните галерии, читалището предлага една друга атмосфера – уютна, където хората да седнат, да вземат книга в ръце и да се полюбуват на заобикалящите ги картини.
Картините на Даяна са абстрактни, трудно е да определиш стилистиката и жанровата им композиция. Някои имат образи, в други тотално можеш да потънеш и да мечтаеш колкото ти душа пожелае. Боите, които използва са предимно темпера, понякога и акрил. Преобладават ярките цветове, но тук-там се срещат и по-тъмни тоналности, всичко зависи от настроението, в което е било момичето, докато ги е създавало.
Никога не знам какъв ще е крайният резултат когато хвана четката. Пускам се по течението. Изпадам в нещо като транс. Самият процес на рисуването е крайно освобождаващ. Картините ми са като мои деца – аз съм част от тях и те са част от мен. С тях показвам светът, такъв какъвто искам да е – по-цветен, разливащ се, не толкова линеен, че понякога дори и по детски наивен, обяснява младата художничка, която макар че е оптимист, че в България изкуство може да се твори, не е сигурна дали ще остане или ще замине за чужбина, защото там то е по-ценено.
Макар и цветни, в някои от картините на Ая може да намерим тъмнина и болка, напълно типични и логични за един млад човек. Все пак, най-голямото й желание е да предизвиква въображението на хората, а дали то ще бъде живописно или мрачно е въпрос на личен избор.
Вдъхновява се от таланти като Елиса Серафиа, Ърнест Волинек, Моне и още други. Смята да не спира да рисува, независимо какво я очаква за в бъдеще, защото, както казахме, в рисуването открива себе си, а всеки има нужда да открие себе си, за да се научи да живее в мир.
Изложбата ще продължи още 2 седмици. Можете да я разгледате от понеделник до петък, най-късно до 17:30 часа.
http://kapana.bg/index.php/atelie/item/6595-mlad-hudozhnik-pokazva-kak-kartinite-mogat-da-letyat#sigProIda1dcadfbf1