Как така сградата е хем опасна, хем здрава, питат се хората от квартала
Поискаха сформирането на нов експертен съвет, който да определи дали Фурната може да бъде ремонтирана и колко би струвало това
Събарянето на тази постройка ще е геноцид върху хората от квартала в продължение на месеци, изказа се мъж от квартала
Грях е сградата да се събори към днешна дата, смята арх. Робърт Чакъров
Детски културен център и музей на Втора българска армия бяха част от предложенията в обществения дебат за бъдещето на бившия казармен комплекс
Иво Дернев
Сблъсък на много мнения, все различни. Словесна стрелба по противника. Политически речи и партийни изказвания. Силни думи, цветисти обиди и откровени хвалби. Така премина публичният дебат за бъдещето на бившата Гарнизонна фурна. Читалище „ Христо Смирненски”, в близост до обсъжданата казармена сграда в Западен, се превърна в квартален парламент, в който представителите на жилищния район бранеха тезите си, организирани по групи сякаш политически партии в Народното събрание. Имаше белокоса формация на ветерани от армията, които призоваха Гарнизонна фурна да бъде съхранена и превърната в Дом на пенсионираните български военни и музей на Втора българска армия. Относително многолюдна група държеше сградата да бъде съборена и на нейно място да се изгради парк. А срещу това възнегодуваха мнозина поддръжници на идеята постройката да се превърне в Център за изкуство. Имаше и такива, които имаха напълно различни позиции по въпроса за бъдещето на Фурната. Те бяха единици, но изказаха своето мнение и то се чу.
Обсъждането бе организирано от кмета на район Западен Димитър Колев и провокирано от няколко акции на художника Емил Миразчиев и негови съмишленици, които искат старата казармена сграда да заживее като арт комплекс, отворен към съвременните форми на изкуство. Колев откри събитието с тезата на администрацията, че Фурната е опасна. Творци, архитекти и строителни инженери пък са категорични, че сградата е конструктивно здрава и може да се ремонтира с 320 хиляди лева. Или с 30 хиляди лв. по-малко от средствата, гласувани за събарянето й. Миразчиев показа за първи път и визуализация на проекта за реконструкция, разработен от архитектите от студио 8 ½ .
Групата на офицерите от запаса откри дебата. Бившите военни декларативно заявиха, че Гарнизонна фурна е строена от железобетон и е по-здрава от всяко ново строителство. Те подчертаха, че Фурната трябва да бъде съхранена като исторически символ, тъй като, макар и изоставена от години, е последната жива все още сграда на Втора българска армия. Поискаха там да се помещава музей на Втора армия и Дом на ветераните и пенсионерите. Припомниха и за стария закон, който забранява унищожаването на фурни за хляб и дебело подчертаха, че постройката може да е нужна и със старата си функционалност, като изброиха множество външни за страната ни заплахи. В дебата за Фурната пенсионираните военни намесиха дори Ислямска държава. Те поискаха Фурната да е паметник, който да показва къде са яли хляб хората по време на война и отново да заработи като фурна при нова такава.
След тях излезе едър мъж, която се представи като член на „БСП- Лява България”. Той насочи пръст към районния кмет от ГЕРБ и призова да не пипа Фурната. Защото ако искате война, ще я имате, закани се той. Димитър Колев не отговори на провокацията и помоли в обсъждането да не бъде намесвана политика, а да се говори само за бъдещето на бившата казармена постройка.
Да защити проекта на Емил Миразчиев излезе зам.-директорът на Пазарджишкия драматичен театър- Иван Карев. Той заяви на райкмета Димитър Колев, че културната институция ще подпише договор за сътрудничество с Фурната, ако тя бъде превърната в Център за изкуство. Ало, какво общо има Пазарджик с нашия квартал, подскочиха опозиционери на идеята за запазване на Фурната.
Да представи проекта си пред присъстващите излезе и самият Миразчиев. Той показа как може да изглежда Фурната с ремонт за 320 хиляди лева. Сградата е изключително устойчива. Не е за събаряне, както твърди администрацията, заяви Миразчиев и извади конструктивно становище, подписано от специалисти. По време на презентацията той бе прекъсван многократно от хора в залата. Военните ветерани настояваха, той да говори на български, тъй като не разбираха думи като „ креативни индустрии”, а противници на идеята Фурната да живее като Център го засипаха с директни обиди. „Аман от големи творци. Стига сте говорили глупости и сте ни баламосвали. Лъжете като измамник. Откъде си взимате парите вие, Миразчиев? Цял живот общината ви хрантути. Каква ви е далаверата от тази сграда? Лъжете и манипулирате”, нападна председателя на сдружение „Изкуство днес” мъж от дъното на залата, представил себе си като Коларов. А младите съмишленици на Миразчиев, които участваха в почистването на Фурната преди близо седмица, определиха мъжа с острия език като „трол”.
Как така сградата е хем опасна, хем е здрава, вдигна неразбиращо рамене Юлияна, която живее на ул. „Копривките” №3. Благодаря на Миразчиев, че разлая кучетата, включи се Пенка Танева, строителен инженер. Тя подчерта, че стоманобетонната конструкция на Фурната е напълно здрава и трябва да бъде запазена. Стига сме рушили, стига, обобщи Танева. Като направим градинка тук кой ще я полива. Вижте другите на какво дередже са. Събарянето на тази сграда ще е геноцид върху хората от квартала в продължение на месеци. Представяте ли си какви прахоляци, мръсотия и шум ще ни тормозят. И не забравяйте друго много важно- ако бутнем Фурната каква ще е шумовата изолация от булеварда. Сега тя е като щит. Тук виждаме презентация за това как би изглеждала тази сграда. Аз презентация от общината как би изглеждал един бъдещ парк на нейно място не съм видял, включи се в дебата друг жител на квартала.
Сградата би могла да продължи да съществува и това, което се предлага- Център за изкуство, ще е най-хубавото нещо, което може да се случи на нашия квартал. Навсякъде по света старите индустриални сгради са превърнати в места за култура. Ако на тази нация й липсва нещо, то това е култура и някои хора в тази зала го доказаха с езика си, каза художникът Румен Нечев, който живее на метри от Фурната, а терасата му гледа комина й.
Тази сграда винаги може да бъде съборена, но нека се опитаме да я използваме, призова Мария Васева. Тонка Иванова пък предложи на творците да творят в озеленяване на същото място. Но не искат да го направят, защото няма да спечелят нищо, предположи тя. Елена Колева продължи в този дух, че на мястото на казармения комплекс трябва да има парк за малки и големи. И предположи, че ако сградата се запази и се превърне в арт център, няма да може да се използва от всички.
Още помним миризмата на хляб от фурната. Оплюхме си историята, отричаме старото, миналото. Докога. Сградата трябва да се запази, независимо колко струва това, изказа мнението си Светослав Димитров. Тук отново бе засегнат въпросът колко ще струва реконструкцията на сградата и колко ще е издръжката й, ако живее като Център за изкуство.
Намеси се и общинският съветник от БСП Николай Радев, който живее в блока до Фурната. Той поиска да бъде сформиран нов експертен съвет за оценка дали сградата е опасна или не. Трябва да се разбере дали тя може да бъде възстановена и дали ремонтът няма да е по-скъп от нова сграда. Лично аз искам тук да има Детски културен център, тъй като за децата от квартала единствените културни центрове са Лидъл и Кауфланд, каза червеният старейшина.
Искате културен център. Ето ви го, в него се намирате. Нашето читалище е културен център, има още две читалища в квартала, включи се секретарят на „Христо Смирненски”.
Първо, тук не може да има парк, а обикновена градинка, тъй като площта е никаква. Грях е сградата да се събори към днешна дата. Може с 300 хиляди лева тя да заживее като Център за изкуство. Това е възможно. Въпросът е в мениджмънта след това, каза арх. Робърт Чакъров.
Хората от квартала попитаха ако се приеме вариантът Фурната да бъде ремонтирана, кога може да бъде завършен този процес. Миразчиев отговори, че със съдействието на общината това би станало до края на септември. Райкметът Димитър Колев вдигна ръце в отговор. Защо със съдействието на общината, попита той. Защото е общинска собственост, отвърна му Миразчиев.
Дебатът продължи повече от час и половина. Топката е в районната администрация, която може да свика квартален референдум по казуса с точно формулирани въпроси за запазване или бутане на Фурната. Какво ще се случи, предстои да разберем.
http://kapana.bg/index.php/atelie/item/6840-namesiha-islyamska-darzhava-v-kazusa-s-garnizonna-furna#sigProId60745056b9