Творецът, минал между капките на великите имена в историята на изкуството ни
В страхотна изложба Градската художествена галерия събра творчеството на великолепния Михаил Кръстев
Учителят – това е заглавието на изложбата, която ще краси този месец Градската художествена галерия. Там можете да се докоснете до Минималистичното, простото и изключително емоционалното творчество на един художник, който сякаш е минал между капките на великите имена в историята на изкуството ни – Михаил Кръстев. Всяка зала носи тематиката в себе си – първата е на пейзажите. Голяма част от тях са на Пловдив в началото на XX век. Ах, бях там преди години, точно на същото място, не сдържа емоцията жена щом застана пред картината с име „Бачково”. Втората зала е за портретите. Лицата на все видни българи като Иван Вазов, Йордан Йовков,Дора Габе, Елисавета Багряна и още много, много други красят стените на галерията. Писмото на Яворов към художника по случай годишнината от сватбата му също е окачено там, точно до неговия портрет. Това, което впечатляваше най-много в залата беше ликът на Гео Милев нарисуван с туш върху хартия и то не само заради перфектната изработка, ами заради размерите 5х3,5 см. Третата зала беше сантименталната. Портрети на децата му, съпругата му докато кърми, майка му, тъща му и автопортрети са украсили последното пространство от изложбата. Но тук изложбата придобиваше едни по-различни измерения. От човекът-пътешественик, човекът-приятел то Михаил Кръстев се превърна просто в човекът. Съпругът, който обожава жена си и запечатва по своя начин един от най-сакралните моменти за една майка и малката й рожба. Така рисува и своята собствена майка, изтормозваща до последно ръцете си на вретеното. Животът на сина му показан в няколко рисунки – от малко бебе до голямо момче вече. Но със същите тези сантименталности беше и нарисувана дъщеря му Гюрга на смъртния си одър. За нея има едно специално място отредено в цялата галерия, а точно под портрета й седеше писмо, собственоръчно написано от нея. Послание до баща си с много правописни грешки, но пък и адски много любов -за това как й се ходи на училище, как й е тъжно щом вижда брат си и сестра си всяка сутрин да ходят, а тя не може тъй като е болна. Всеки един от посетилите на изложбата се спираше на точно това място и премълчаваше за секунди, преглъщайки болката, която носеха тези думи.
Михаил Кръстев е роден на 1 юли 1877 година в гр. Пирот. През 1897 заминава за Берлин, където псотъпва в Държавната академия за изобразителни изкуства, но едва две години по-късно му се налага да се прибере, поради влошеното здравословно състояние на баща му. Дипломира се като учител по рисуване и практикува кариерата си във Велико Търново, Пловдив и София. Умира през 1956 година, тихомълком минал живота си, без и все още някой да знае, че е пионер в българското графично изкуство. Той не е внушителен, не е натрапчив. Той не е повратна точка, но работите му са лирични, непретенциозни, спонтанни и сантиментални – все неща, които век по-късно могат още да се усетят пропити в хартията.
http://kapana.bg/index.php/atelie/item/700-velikanat-minal-mezhdu-kapkite-na-velikite-imena-v-istoriyata-na-izkustvoto-ni#sigProId7ccf945616