„Стрелките на времето” показва изключителна колекция от стенни, джобни, настолни и каминни часовници

Реставрирали прелестните аксесоари два месеца, свързват стар каминен красавец в стил Апир с Фердинанд

Аристократизмът на Стария Пловдив тиктака в буквален и преносен смисъл в къща Недкович от днес. Там бе открита изложбата „Стрелките на времето”, с която стартираха и празниците на Стария град. Изключителна колекция от общо 15 старинни джобни, стенни, настолни и каминни часовници ни връща назад в едни времена, в които е доминирала естетиката, а не пошлостта и кича. Показана е част от колекцията на ОИ „Старинен Пловдив”, седяла дълго време в някое депо. Благодарение на куратора на изложбата Антоанета Пердикацева, Амелия Гешева и целия екип на института, прекрасните вещи биват извадени в клето и често насипно състояние, реставрирани за около два месеца и изложени за широката публика днес. Те рисуват и говорят за времето, не просто го показват. От групата на стенните часовници, най-многобройни са тези, произведени от немската фирма Junghans, основана през 1861 г. и превърнала се в началото на 20 век в най-крупния производител на часовници в света.  В колекцията има и образец, произведен в първата австрийска часовникарска фабрика (1862 г.) - Gebrüder Resch, който мнозина определят като абсолютен шедьовър. Сред джобните часовници вниманието привлича ювелирно изделие на швейцарската фирма Charles Reuge. Тя е известна с факта, че през 1865 г. е създала първия джобен музикален часовник.

С реставрацията на старинните вещи е изплувала и част от дългата им история. Някои от тях  са били притежавани от най-знатните пловдивски родове от онова време. Става въпрос за годините след освобождението до 20-те години на 20-ти век. Поръчков Junghans например стига до Стария Пловдив от ателието на известния арменски часовникар в Константинопол- Ервант Ерцекян. Той е с турски циферблат и изглежда изключително. Гордост за организаторите на изложбата е и каминен часовник от в стил Ампир, който реставраторите свързват с Фердинанд, тъй като в изящната изработка откриват елементи от знака му и типични черти с други подобни вещи на царя.

Часовникът е френски и в него се акцентира на формите и естетиката, а не толкоз на механизма. В модата на часовниците това се променя, когато германските и австрийските фабрики стават господстващи в този бранш. Те дават предимство на механизма, откъдето идва и прословутата „Германската точност”. Всичко, което виждате тук е знак за стандарта, за красотата, за аристократизма на Стария Пловдив, обясни Антоанета Пердикацева.