С пудинг ала Боримечката се гощавали на големия юбилей на патриарха в Юнион Палас

Пловдивска змийца кара писателят да мисли за край на живота си докато е под тепетата

Посвещава й „ В царството на самодивите”, след като тя го изоставя заради руски офицер след 2-годишен романс

Да усетиш Вазов! И с това да осъзнаеш колко сме дребни пред историята и дори вещите на гениалните, към които забравяме да се кланяме, а и често не помним. Това предлага Данчовата къща в рамките на Празниците на Стария град. Една наистина вселенска изложба на българския дух, естетика и всичко онова, което някак липсва днес. Във време, в което всички и отвсякъде ни занимават с невзрачни хорица, ламтейки я за власт, я за пари, я и за двете, някак спряхме да се занимаваме с онова, което има истинско значение- принципи, одухотворение, вдъхновение. Ако ви липсват, ще ги откриете в Данчовата къща. Не пропускайте!

С пудинг ала Боримечка Иван Вазов отпразнува 70-годишнината си и половинвековния си творчески юбилей заедно с елита на България.  Датата е девети юли. Годината- 1920г. Мястото- култовия столичен ресторант Юнион Палас. Домакините Енчо Багаров и СИЕ са подготвили шестстепенно кулинарно меню за така важното събитие. Хора с фракове плахо пристъпват към всенародния празник, тъй като самият патриарх не ще да празнува заради кризисната ситуация в държавата. Но е там, на специалната си маса в любимото си заведение, за да даде кураж на хората, имащи нужда от името, духа, перото и силата му. Белият мустак се завихря над всяко от шестте пера в листата- Закуски разни, Супа ала Странджа, Риба пъстърва от Ляевица, Телешко печено, Пуйка пълнена и печена, Пудинг ала Боримечка, плодове всякакви и кафе Хаджи Ахил. Но се вихри без апетит. Патриархът знае, че е към края на дните си. Въпреки това се опитва да бъде духовит, да даде ценна насока за важните стъпки напред. И го прави.

Тази картинка с цвят и мирис си представиха снощи гостите на изложбата „ Иван Вазов: Пловдивски хроники” застанали над тържественото меню на споменатия Юнион Палас, където патриархът на българската литература посреща големия си юбилей през 1920г. Кулинарната листа е един от артефактите, които са представени в изключителния вернисаж и говорят за времето тогава, за да довеят аромата и вкуса му днес. Менюто за тържествената вечеря за втория юбилей на Вазов е прикрепено с предмети от бюрото му и със съвършени рисунки и калиграфски творби. И не е случайно изложено. От Юнион Палас са се съобразили изцяло с духа на Вазовите герои, тъй като са имали причина да го сторят. Писателят е бил абониран за този ресторант, емблематичен за времето си с европейската кухня, визия и обслужване. Имал е резервирана маса, на която на отбрани вина и деликатеси е коментирал литература и политика я с приятели, я с познати. Но е обичал единствено и само традиционните български гозби на сестра си, която била изкусна кулинарка. И никога не го е криел. Българският вкус на Вазов побеждава европейската кулинарна листа и домакините от Юнион Палас  са длъжни да се съобразят с това на юбилея му. Като го правят по възможно най-добрия начин.

Менюто дойде в Пловдив благодарение на Националния литературен музей и неговия директор Катя Зографова, чиято книга „Неканоничният Вазов” бе представена тази вечер от Владимир Янев. На пловдивска територия тя акцентира основно на Вазовата история свързана с града на тепетата. С него той свързва един от най-силните си творчески периоди между 1880 и 1886 г. Тук е редактор е на в. „Народний глас”, списва списанията „Наука” и „Зора”, твори едни от най- прочутите си произведения- „Иде ли?”, „Немили- недраги”, „Епопея на забравените” . Пише и драматични пиеси.

Тук обаче се гмурка и във връзка с една фатална жена. Пловдивска змийца омайва Вазов в този му период, заради която той в последствие обмисля да сложи край на живота си. Метреса на хърватски първенец тя скача в обятията на писателя и живее в продължение на две години с него. Все така фатална обаче дамата кривва към руски офицер, за когото се омъжва и разбива Вазовото сърце. От мъката той се отърсва едва когато написва лирико- фантастичната поема „В царството на самодивите”, посветена на тази му любов. След което заминава за Рим, информира любопитно гостите на откриването на изложбата Катя Зографова.

Тя и екипът й пренасят най-важните експонати от  столичния музей на Иван Вазов в Стария град. Сред тях е сребърната мастилница от бюрото на писателя. Тя е дар от пловдивските почитатели на патриарха за първия му юбилей от 1895г. В Пловдив днес могат да се видят броеницата, писалката, сребърната табакера и цигарето на страстния пушач Вазов, калиграфските поздравителни адреси за големия му празник през 1920г. Един от тях е „извезан” от ръката на Иван Мърквичка, като големият художник гарнира посланието си до поета с невероятна рисунка, посветена именно на „В царството на самодивите”.  В Данчовата къща може да бъде видян и друг личен дар на Мърквичка към Вазов- портрет шедьовър на възрастен мъж. Тук е и оригиналният указ, с който Цар Борис III провъзгласява Иван Вазов за народен поет. Пловдивчани и гости на града могат да видят още уникалната сребърна лира, дар за класика при първия му юбилей, продадена след смъртта на Вазов от Евгения Марс и стигнала по неведоми пътища до Националния литературен музей. В Пловдив се намира и емблематичния сребърен маслинов венец на Вазов, получен от македонската емиграция. В Данчовата къща е и златният часовник Бреге, какъвто е имал Пушкин, който министърът на просвещението вади от джоба си, за да връчи на патриарха навръх юбилея му през 1920г. Изложени са още куп ордени, с които са кичили гения през години, сред които и „Св. Св. Кирил и Методий”.

Могат да бъдат видени и знаците, свързващи Вазов с града под тепетата- изящната диплома с печат, удостоверяваща почетното пловдивско гражданство на писателя, издадена през 1920г., точно за юбилея и година преди смъртта на патриарха. Изложена е и прясно реставрираната весела бъклица, връчена някъде под тепетата на поета, както и акварел на пловдивския художник Димитър Андреев от Джамбаз тепе, където Вазов е живял в първите си няколко години в нашия град.

Идването на писателя в юбилейната му 1920 година в Пловдив е било историческо, царствено. За събитието е било разлепено специално обявление из целия град за всенародно тържество, което също е изложено в Данчовата къща. Данни за това организацията по пристигането на патриарха се събират от вестник Юг, излязъл с публикация на 6 ноември. Вазов бива докаран със специално пратен до София вагон, който пък 50 пратеници на Пловдив посрещнали на ЖП линията в Белово, на входа на Тракия. После процесията стигнала до Централна гара под тепетата, където настанала голямата олелия. Понесли го на ръце от пирона до колесницата. По пътя до центъра тя била предвождана от музика, редици военни ескадрони, спортисти, ловджии, хорове, духовници, опълченци, редови военни, гимназисти. На площад Цар Симеон пък, точно в 16.30ч. Вазов бил посрещнат от гражданите. Точно в 17ч. той дърпа и емблематичната си реч за Пловдив от трибуната. Ето и момент от нея: Да, Пловдив с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце, огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв въздигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане;  Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, своя интензивен културен живот. 

И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се укрили.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…