Златен Гардероб за резервно крилце в бюрото на писателя, сътворено от художника Атанас Хранов

Година и два месеца отнеха на Наско да изработи за Сашо мебел, която бе сравнена с пространство

Двамата написаха и нарисуваха красива история за едно истинско най-голямо приятелство

Красива история за едно истинско най-голямо приятелство. Това написаха и нарисуваха писателят Александър Секулов и художникът Атанас Хранов миналата седмица, когато човекът на колорита изненада човека на словото с възможно най-великолепния дар- авторско изработено творческо бюро. Писателската маса на Сашо Секулов се озова пред него след сериозна организация от страна на най-близките му хора. Те вкараха във филм твореца, за да го сюрпризират до безмълвие с изящната мебел, която скулпторът Димитър Келбечев обяви за пространство. Специализираната акция за изненадването на Сашо обаче бе само черешката на тортата в целия процес. Защо ли?

Писателската маса на Секулов бе творена от майсторските ръце на Атанас Хранов точно година и два месеца. Много любов, идеи, много материали, много наслагване, много емоции. Това инвестира в гигантския си жест към най-близкия си приятел художникът. Тръгна се от избор на дърво- череша естествено, мина се през извайване на плота и фините като дантела релефни чугунени крака. После дойде и най-трудната част- съживяването на бюрото. Днес то е като красиво небе с облаци от творчески идеи и мечтания, от музи и любови. Върху дървената плоскост има един върху друг шест пласта- разбирайте шест картини на Хранов една върху друга. Било е нужно за постигането на желания светъл, лек и ефирен финал. И това обаче не е най- пипкавата част от изработката на бюрото. Най-дълго време в творческия процес изядоха  изключителните ювелирни украшения, които Хранов е имплантирал в плътта на дървото. Една от най-важните вещи, вградени в специално легълце  от варак, е релефният печат Александър Секулов, с който той да минава всяка написана страница върху писателската си маса, да маркира важни лични документи и истории. Златното изделие е изключително фино, с много скрити в него тайни послания на Хранов към Секулов в графична форма, и в същото време изключително здраво. Но най-голямата му тайна е сложната механиха, която кара колелцето на печата да се завърти така, че да оставя релефа си четливо и без мастило върху хартията. Печатът ми отне много повече време отколкото предполагах. Тази прекрасна фина механика е дело на Митко Иванов и цялото бижутерско ателие, което застана зад тази работа, разкри Хранов пред КАПАНА.БГ и пред приятеля си Секулов в един колоритен разговор над писателската маса.  

Първата великолепна вещ, вградена в черешовото дърво, която се набива на око, е сякаш нематериална златна ръка, пробита от сърце. Няма смисъл да обяснявам какво означава това. Всеки може да го разбере. Това обаче се налагам да го обясня, отваря първия тайник от позлата върху бюрото Хранов. Това е Капан за падащи звезди. Той е с фрагменти от стихове на Секулов. Не трябва да забравяме желанията и мечтите си, трябва да ги съхраняваме, за да ги преследваме, обясни художникът. За да отвори следващата изненада- Хранилница за молив.  Защото не всеки може да разчита на електроника, а и не трябва. Малко повече разчитаме на нея. Тук винаги можеш да сложиш един молив, който да ти потрябва в блестящ момент.  Какво по-красиво има в работата на един пишещ човек от използвания молив като символ. Нима клавиатурата може да го замести, отвори въпроса Наско.

После се спря на Хранилището за малки елегантни метафори. Всъщност, най-голямо внимание съм отделил на метафорите в това бюро. Нуждата на един висок и плодовит артист като Секулов има много измерения. Метафорите не може при него да са три четири вида, те са безброй много видове. И от време, на време, като дойдат в повече, той трябва лекичко да ги складира като едни малки акумулатори, да си слага на отредените за това места, да ги напластява едно след друго, а те да го зареждат, когато има нужда. Човек трябва да предвиди такива тайници и хранилища, когато прави маса за такъв човек. Ето и друго- Шкафче за форми, но и за метафори, сладки метафори. Може да побере само една форма. Слагаш я вътре, тя попива в себе си твоите въжделения и мечти, и по някое време като я изядеш, те се връщат от нея в теб, току виж си ги забравил. Предвидил съм две Шкафчета за форми и сладки метафори- в ляво и в дясно. Това са изключително важни направления, които не трябва да бъдат бъркани. Човек не може да твори в хаос. Трябва да е ясно накъде върви корабът. Ако объркаш ляво и дясно, ако объркаш формите, какво правим- корабът потъва, обясни над плота Хранов.

После отвори Склада за височайши метафори- висша класа, изваяни, с тънки глезени. Тогава дойде ред и на Основния храм. Той е за много тежки метафори, които трябва да бъдат захлупени с много тежък капак, за да не изфирясат. Напористи са, искат да излязат, но няма бягане, уточни художникът. За да покаже и другия тайник. Златният гардероб, в който Секулов държи резервното си крилце на артистичната маса.  Като се умори от цялата работа, като закъса, бърка там и невидимото резервно крилце винаги е вътре и го чака. Слага го и полита, обясни Наско. В ляво и дясно на плота, над Шкафовете за форми и сладки метафори, в специални леговища са поставени две златни череши. Те, естествено, не са просто за разкош там.  Пишеш, пишеш, пишеш, но от време на време трябва да погледнеш нещо красиво, сочно, апетитно, да го докоснеш. Това им е приложението. Муза, вдъхновение, утеха, каза Хранов и показа как Секулов да борави с черешките. Като дойде тежкия момент,  знам къде какво да пипам. Това бюро дава кураж,  определи Сашо творбата на приятеля си.

Това, което аз познавам в Секулов, а го познавам много добре, е върху масата. Исках на него да му е хубаво и красиво, докато работи. Не ме интересуваше красотата по принцип, интересуваше ме това да знам, че като седне той, това ще си е неговото място, и ще си остане такова. Това е и тайната на правенето. Не да правиш нещо по принцип, а да правиш нещо, което е най-доброто за твоя най-добър приятел. Така че като седне тук да е най-добре, да намери себе си и това да не му пречи. Вероятно писателската маса не може и да му помогне кой знае колко, но винаги ще го подкрепи, винаги ще го окуражи и той ще получи неговия си малък свят. Тази маса е неговият свят, каза Хранов и прегърна Секулов.  

На снимките: От избора на дърво, през изработката, до връчването на писателската маса