Новото Възраждане в Родопския драматичен театър

Ново Възраждане. Това високо дело извършва Крум Филипов и екипът му от Родопския драматичен театър. Само за няколко месеца режисьорът зачисти паяжините и би адреналин в спрялото сърце на Смолянската драма, за да покаже пред пловдивска публика спектакъл, достоен за най-престижните европейски сцени. Радичковата Лазарница изправи на крака всички в Камерната зала на пловдивския театър на два пъти, тъй като трупата на Филипов извъртя дубъл на представлението в рамките на няколко часа. Причината- борба за оцеляване. При все, че онова, което видяха поклониците на Мелпомена, бе толкова качествено, че би подпалило най-взискателните публики в Берлин и Париж. Страхотните и нестандартни режисьорски решения на Филипов, грабващата и ефектна сценография на Виктория Филипова, изключителната игра на Кънчо Кънев показаха на зрителите какво е културно възраждане в една погребана, после съживена, а сетне пратена в трета глуха институция, каквато е Родопският театър. Който с минимум средства, много лични лишения и никакъв компромис е вдигнал летвата високо, много високо. В Пловдив гостуваха едни съвременни възродители, за които съживяването на един театър не е просто работа, а епохална мисия. Ситуацията е „тегава”, както я описва самият Филипов, но това някак дори нахъсва и него, и всички от трупата. И в този момент, докато четете тези редове, директорът вероятно лепи афиши в столицата, където гостува с другото си представление за сезона Майстори. Да, прави го, и никак, ама никак не се притеснява от това. Защото всяко едно движение, което извършва в последните месеци, е в името на театъра и публиката, естествено. В името на мечтата за съвършенство. Трудно е. Много е трудно. Но си заслужава, когато си отворил вратите на дълго затворен храм, приемаш за първи път публика след години на театрална смърт, да видиш как бедни и съвсем обикновени хора влизат като богатири в салона, застават пред сцената и сядат на столовете с тежестта на великани. Това ни вдъхновява, затова ще продължим да се борим до сетни сили, каза след спектакъла в Пловдив Крум Филипов. Сякаш доказателство на думите му е тялото на Ивайло Иванов, който играе Шаро в Лазарница. Младият актьор е дамгосан от тежката верига, с която е окован през по-голямата част от представлението и която е постоянна част от хореографията му. Сякаш бичуван Ивайло е безпогрешен на сцената. А в мига, в който сваля прангите, сваля и дрехите пред публиката. Голото мъжко тяло се отправя на вечно пътуване към горния свят на фона на приглушена светлина и пушек. И идва да напомни, че има моменти, в които всеки е гол пред съдбата си и трябва да я посрещне с високо вирната брадичка, а не скрит зад маска и абсолютно безполезен в случая лъскав доспех. Гол, с блестящо от сълзи лице, остана накрая и Кънчо Кънев. И сякаш каза: Не дрехата, не риалити форматите, не протекциите и медийните пукотевици правят актьора. Правят го сълзите, страстта към театъра, любовта към сцената и яркият талант. 

За Родопския драматичен театър тепърва ще се говори,  ще се говори много и силно…