Израелецът скандализира Германия със свастика в сценографията си, дойде с нея и в Пловдив

Два часа преди да застане за първи път на сцената в Пловдив, израелският танцьор Дор Цвайгенбом се срещна с журналисти, за да загатне какво представлява постановката в рамките на фестивала Черната кутия, как е дошъл тук и защо в основата на всичко стои любовта.

Макар и едва от няколко дена тук, той е артист, а очите на артиста са по-широки от на обикновения човек. Той успява да забележи тази наслоеност на културите, която Пловдив притежава. Изток и запад, балаканско, но и европейско , описва той градът ни. „Защо убих майка си” излиза на сцена преди година за първи път на фестивал в Израел и грабва златото. След това отива в Германия, където бива посрещнат малко по-различно. Наличната свастика на видеото, което съпътства моноспектакъла, дава усещането на германците, че Дор е отишъл там да ги съди, макар и в това да няма нищо вярно, тъй като, както сам той се изрази, обича да се шегува и може да го прави с това, как евреите са винаги жертвите. Обиколил е светът и впечатлението му, че винаги хора като Недялко Славов създават подобни фестивали – хора, които обичат това, което правят. Израелската култура е широка, казва Дор, и подобен тип събития успяват да помогнат на дружбата между България и Израел, която тази година навършва 25 години. На пресконференцията до него седна и зам.- посланикът на Израел, която беше толкова развълнувана да го види, че не се притесни да сподели това и с журналистите.

Това е автобиографичен спектакъл, който със заглавието си може да ви забие в земята. Дали е истина? Не и според  Дор, тъй като в реалния живот нямаш музиката, нямаш видеото, нямаш и декора, а негов преподавател го е посъветвал никога да не казва дали постановка е истина. Самият Дор освен актьор е и всичко останало – той е режисьор и сценарист . Вдъхновен е от отношенията, които е имал с майка си и агресивния му пастрок. Това е тема, която може да бъде засегната на всяка една точка на планетата, за жалост. Проблем, за който трябва да се говори, но все пак остава зад кадър. Колкото и тежко да звучи, Дор слага в основата любовта. Всичко, през което е преминал и изживял, за да достигне до този ден в живота си, когато има съпруга, която обича с цялото си сърце. Има живот, за който е мечтал и независимо от всичко, той е успял.