Образователната ни система работи чудесно. Нейна идея е не децата да бъдат образовани, а лесно контролируеми, произнесе се един от участниците в дискусията

Ново явление в Пост-културната сцена, заема място от няколко седмици. Ново, интересно и даващо право на неанонимно и в същото време неосъждано право на глас. Информираното несъгласие вече има няколко разисквани теми зад гърба си, а снощната сбирка не изневери на стила си. Темата бе "Манипулативното образование", разглеждаща последните събития в промяната на образователната програма в училищата. Всички сме наясно, че тези промени вдигнаха народа на крака, агресираха го и го накараха да заклеймява политици и различни етноси. Определението "съжителство" породи плеада от неприязън, основано или не.

По време на цялото обсъждане се засегнаха няколко теми, сред които: на какво всъщност учат децата ни в училище и образованието им не е ли съвместен процес между ученици и учители; способи си ла 4-класниците да осмислят „История славянобългарска“ на тази крехка възраст и каква е ролята на медиите в така нашумелия конфликт между министри и народ.

Първият зададен въпрос, който повдигнаха Никола Николов и Тони Шнитер, чиято идея са тези дебати, бе:  „Училището ни учи да мислим или ни учи какво да мислим?“ С други думи, каква е ролята на българското училище? То ли трябва да поражда в нас принадлежност за родолюбие или да ни развие до толкова, че всеки сам за себе си да открие отговора? Подобно на религията, историята и литературата също са "науки", твърде субективни. Историята е различна за всеки. Би трябвало да подлежи на факти, но бива изкривявана според народа, който я разглежда. Ако Априлското въстание е едно за българите, то от мюсюлманите е разглеждано по напълно различен начин. Интересното беше, че повечето мнения отричаха тази принадлежност, с аргументите, че сегашното общество с нищо не е допринесло за миналото. Имаше и бранители на родното, твърдящи, че кръвта на прадедите ни тече и в нашата кръв и ние трябва да се гордеем с постиженията им. Наблегна се твърдо върху идеята, че образованието създава едни "социални продукти", с еднакви бази данни, които после да излязат в света и да работят за държавата, без да дава предпоставки за личностна идентичност. Което в крайна сметка доведе до коментар, който цитираме по памет: „Образователната ни система работи чудесно. Нейна идея е не децата да бъдат образовани, а лесно контролируеми.“

Това поражда други въпроси. Нима само учителите са отговорни за интелектуалното и личностно развитие на децата? Колко и да им се иска на учителите, извън класните стаи те са безсилни и тук на помощ трябва да се притекат родителите, които не винаги са готови да подходят с разбиране към даскалите. Като цяло, топката се прехвърля от едни ръце в други и ако преподавателите осъзнават, че всъщност се прехвърля не топка, а самите деца, то малцина са тези мами и татковци, които осъзнават какво реално се случва в образованието на децата им.

В подобна ситуация особено полезно е неформалното образованието, което също бе застъпено като тема. За съжаление, то все още не е набрало достатъчно популярност у нас, но с надежда срещаме все повече млади хора, които считат подобно нещо е крайно необходимо у нас и са посветили цялото си свободно време да пропагандират „нещата, на които не ни учат в училище“.

Разбира се, нямаше как да не се изкоментира, превърнала се в скандал „История славянобългарска“. Важно е да се знае, че тя НЕ Е ПРЕМАХНАТА от учебната програма, а преместена за изучаване в по-горен клас, като Тони и Никола специално си бяха подготвили програмата на МОН, в която изрично е вписано изучаваното на творбата. Оказва се, че на болшинството от децата в тази ранна възраст им е трудно да разберат Паисийвите слова. Факт е, че те са доста трудни и сложни, но дали наистина е невъзможно? Ако бъде представена по достъпен начин, дори невръстен хлапак би могъл да ги осъзнае. Може би, тук министерството подценява нашите деца. Има го и елементът, че всяка литературна програма следва определена епохална структура. Ако те се смесят, би станало наистина объркващо. Трудно може да учиш в една и съща година, едновременно произведение от началото на 18ти век, паралелно с произведения от просвещението, например.

Странно обаче, докато гостите дебатираха, никой не спомена премахването на народните ни песни. Всичко се въртеше около "История славянобългарска" и почти никой не я разгледа като това, което реално е - литературно произведение с голямо значение.

Малко преди самия финал се забеляза голям упор срещу обществените и социални медии, които, според дебатиращите, са направили от мухата слон, в изгода на някои политически партии. Няма как да не сте станали свидетели на заглавия от рода „ШОК И УЖАС! СВАЛЯТ ПАИСИЙН ОТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА!“. Тази тема ние няма да коментираме, тъй като вярваме в здравия разум и развития интелект на нашите читатели, които сами могат да изявят мнение по въпроса.

Както казахме, мнения много. Но ако имаше нещо наистина стойностно, то бе, че в нито един присъстващ, не се отразяваше истинска злоба към турското общество. 99% бяха против наслагващата се омраза, което дава някакви надежди, че сме ако не толерантни, то поне здравомислещи същества, които не искат да бъдат влачени от синджирите на властниците и предразсъдъците.