18 хиляди снимки и документа са съхранени в сградата
Уредниците са принудени да работят между архивите, тъй като нямат собствени кабинети
Стефка Георгиева
Тютюневата промишленост в Пловдив се е простирала толкова широко, че да излезе далеч от Тютюневия град и да заеме част от сърцето на града. Само преди няколко седмици ви попитахме дали знаете къде се намира Музейният център за съвременна и най-нова история в Пловдив, който е част от Регионалния исторически музей под тепетата. Отговорът вече е ясен – на ул. „Ангел Букурещлиев” 14. Ако се чудите кое е общото между Тютюневия град и музея – веднага ще ви изясним.
В предната ни публикация ви разказахме част от историята на сградата. Тогава се появи една 30-годишна празнина в историята на сградата, която запълнихме заедно с директора на отдела за съвременна история – г-н Видин Сукарев. В откровен разговор, той ни разказа подробно за историята на сградата, за нейната експлоатация и проблемите, пред които е поставен целият отдел.
Оказа се, че годината на построяване на самата сграда не е съвсем ясна, но е около 1895 година. По-късно бива Народен дом, който развива културния живот в Пловдив, а след това се превръща в тютюнев склад. Цели 30 години сградата е била част от индустрията, а след залеза на тютюнопроизводството, се превръща в Музей на капитализма. В последствие става Музей на Революционното движение и е била представена постоянна експозиция на Историята на Пловдив през 19-ти и 20-ти век.
От 2000 година Регионалният исторически музей на Пловдив започва работа с японски доброволци, които да популяризират и запознаят обществеността с източната култура и обичаи. 4 души са работели съвместно с музея, а последна е Юко Накаджима, която напуска страната ни през 2010 година и дарява колекция японски кукли. Служителите на Музейния център за съвременна история решили да направят постоянна експозиция „Душата на японската кукла” в единствената свободна зала, с която разполагат. Експозицията можете да видите и днес, а в залата се правят и временни изложби.
Тук идва въпросът: „Защо това да е единствената свободна зала?” На този въпрос г-н Сукарев ни отговори с, може би, смесени чувства. Макар че самата сграда никак не е малка, се оказа, че тя е най-голямото фондохранилище на Регионалния исторически музей. В него са съхранени между 17 и 18 хиляди снимки и документа, свидетелстващи за различни периоди. Архивите са толкова многобройни, че са разположени навсякъде из сградата, а администрацията е принудена да работи между тях. Това не е полезно нито за документите, нито за служителите поради няколко причини. Първо- върху стотиците архиви се събира изключително фин прах, който не е полезен за здравето на уредниците. И второ- когато през студените месеци администрацията се отоплява с каквото намери, това вреди на самите снимки и документи и нарушава целостта и състоянието им.
Самата сграда разполага с още 2 зали за изложби, но и двете са заети. В едната са събрани вещи, снимки и документи от Историческия музей, а във втората, пък, се помещават ценности на Етнографския музей, който от своя страна няма лично фондохранилище и няма къде да съхранява експонатите си. През годините, община Пловдив няколко пъти е предлагала на Етнографския музей различни алтернативни варианти, за да преместят ценностите от Музейния център за съвременна история, но условията са били неблагоприятни и така години наред залата остава затворена както за администрацията на музея, така и за посетители и бъдещи изяви.
За сметка на това, служителите се стараят да изпълнят свободната и модерна зала, като често в нея можете да се натъкнете на история на фотографията. Оказа се, че музеят има изключително богат архив по темата. Именно там са се организирали Есенните фотографски срещи. От няколко години форумът е прекратен, но духът на фото събитията и изложбите е запазен. Помещението е предоставяно и за художествени изложби, малки награждавания на езикови центрове и частни учебни заведения, коледни базари, семинари и други.
Освен проблемът с оскъдното пространство, има и друг, доста сериозен такъв. Това е липсата на отопление в сградата. Изложбената зала няма с какво да се стопли през студените зимни месеци, а служителите се топлят с маслени радиатори, които изсушават въздуха и по този начин допринасят за неправилното съхранение на документите в гигантския архив.
И това съвсем не са единствените проблеми. Уредниците споделиха, че най-много им липсват децата. Организираме много събития, които е добре да се посещават от ученици. Системата, обаче, така се промени, че много от преподавателите не искат да се нагърбят с тонове документация, само за да успея да доведат децата тук, споделят ни в музея. Те, обаче, не се отказват и продължават да организират различни временни изложби с надежда погледите отново да се обърнат към тях. Сега планират да гостува изложба на Димитър Димитров, има проект за изложба „Пловдив по пътя към модерния свят” и още в идейна фаза е представянето на коледни картички.
В тази връзка, администрацията на Музеен център за съвременна история призовава пловдивчани да занесат на място или в Историческия музей своите коледни и новогодишни картички, които да бъдат представени на обща изложба в края на годината. Това, което днес е част от ежедневието ни, утре може да бъде много важно и ценно, свидетелстващо за различно време, споделя Видин Сукарев. Събирателската дейност също е част от перипетиите, пред които е поставен малкият колектив.
Макар редица главоблъсканици, пред които е поставен музеят, служителите са оптимисти и вярват, че ще настъпят по-добри времена за тях. Пожелават си да станат по-голям колектив и да имат повече площ за различни събития. По този повод, в края на нашия разговор, г-н Сукарев, сподели, че може би едно голямо фондохранилище за повечето музеи в Пловдив, което да предоставя добри условия за съхранение на експонати и документи, би било в полза на всички. Трябва сграда, която да е изолирана и в която всеки музей да има стаи, които да ползва.
2019-та предстои и силно се надяваме, че идват по-добри времена за пловдивските музеи и справянето с проблемите им. Какво ще се случи с Музейния център за съвременна история и дали скоро той ще се похвали с освободени и обновени зали за нови събития, предстои да разберем.
