Дните се наричат още Вълча Богородица

Вълчите празници поставят началото на най-дългите нощи в годината

Вълчите празници започват на 11-ти ноември, на деня на Св. Мина, който се приема за покровител на зверовете. Известно е, че вълчите нощи са най-дългите нощи в годината, като за най-опасна се смята последната, наречена Куцулан на вълкът единак, водач на глутницата. Неговият недъг се превърнал в ефект и възбуждал страхопочитание в останалите членове на групата. Той никога не вървял наедно с глутницата. Някои българи са вярвали, че носи късмет и благоденствие, затова кръщавали децата си на него.

Преобладаващо дните са 10 и се наричат още Вълча Богородица, като се вярва, че има три Богородици, сестри – Малка, Голяма и Вълча.

Като тотем животното се приема, че стои на границата между двата свята – нашия и отвъдния. От кожата, зъбите и ноктите са се изработвали много амулети за защита.

В миналото по време на празниците са се спазвали определени обичаи и традиции, за защита от така опасния за хората и стадата, вълк. Името му не се споменава. Освен името на животното е забранена част от домакинската работа. Жените не трябва да работят с вълна, остри предмети, защото те са метафора на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, а на връх празника се връзват и се крият, за да не ги намери някое дете и да ги отвори. Забранена е и изработката на нови дрехи, защото хората, които ги носят ще бъдат изядени от зверовете.

В някои райони жените мажат огнищата и вратите с кал. Ритуал, съпроводен със заклинание, с което замазват очите и устата на вълка.

В пловдивска област жените отивали в кошарата и зашивали една за друга предната и задната пола на ризите си. Така все едно също зашиват устата на животното.

Питите също са част от обредите, като изобразяват кошарата, пълна с домашни животни, а пепелта в огнищата не се хвърля докато не минат празниците. От страх, в миналото хората са избягвали да излизат навън след залез слънце.