Винаги съм искал да съм към Бога, а всъщност бях дясната ръка на дявола, казва героят от „Али безсмъртният”

Иранецът се обърнал към Библията при поредното си пребиваване зад решетките, вдъхновен от затворническия пастор

Лия Савова

Романът по действителен случай - „Али безсмъртният“ бе представен вчера в Ректората на Пловдивския университет. Публиката се оказа част от любопитна беседа, в която участие взеха самият главен герой – Али, авторът – Александър Урумов и пасторът - Иводор Ковачев, свещенослужител в Софийския затвор. И тримата – замесени по един или друг начин във вълнуваща история за трансформиращия път към светлината и добротата.

От книгата, по думите на автора й, 95 % представляват биографията на иранеца Али Дини. Роден в мюсюлманско семейство, когато е на 15 години,  той се включва в най-кървавите събития на 80-те години на миналия век в Иран, по време на конфликта с Ирак. На 23 години бяга от страната си и попада в България. Но не коя да е България, а тази на прехода, която по думите на Али, е представлявала раят на света - пълна анархия и перфектното място за дрога, грабежи и убийства. Бързо приспособил се към тези условия, главният герой става ключова фигура в подземния свят, а в последствие: губи единия си крак в тежка злополуки, бива съден няколко пъти и лежи в затворите общо 14 години, като 4 от тях – в пълна изолация.

И точно, когато пламъчето в живота на Али е било на път да угасне, се е открил пътят към светлината. При него това се случило, когато като по чудо в затвора се натъкнал на Библията, преведена на неговия език. С течение на времето, мюсюлманинът бива все по привлечен от християнската идея и по негови думи, именно там открива трите най-важни за него нужди: любов, сигурност и ценност.

„След период на истинско душевно терзание той посвещава живота си на Иисус Христос и става Негов верен последовател“, разказва книгата „Али безсмъртният“. Дали това е единственият начин за постигане на такава промяна или пък един от многото – оспорван въпрос, мнение по който се споделя в книгата. Едно е сигурно - духовното пробуждане и трансформацията на този човек са факт. Днес той стои пред пловдивската публика на свобода и разпалено разказва за преживяванията си.

Али днес счита, че е прозрял истината и е намерил спасението чрез вярата в другия Бог - този на християните, тъй като старият не му е дал желаното и по-скоро го е отдалечавал от добродетелта. Винаги съм искал да съм към Бога, а всъщност бях дясната ръка на дявола,  сподели вчера Али. Откровения, в които се чете искрен неприязън към Аллах и Корана, заменен с безмерна любов към Христос, бяха споделени не само от Али, но и от неговите придружители и верни приятели, на които дължи промяната - пастора и автора.

 Пасторът е бил вдъхновителят на Али, а Али – вдъхновилият на автора. Свещенослужещият близо 20 г. посещава софийските затворници и споделя, че винаги е обичал да работи с "трудните хора". Подобна дейност, изразяваща се в ходене по места, където никой друг не ходи, за него е чисто геройство, от което хората в днешно време силно се нуждаели. 

 С нескрито страхопочитание лекторите на вчерашната организирана среща разказват за момента на голямата промяна, настъпила у Али. При приемането на кръщението, той изостава стария си Аз в миналото, което напомня на пастора за трансформацията на апостол Павел от Новия Завет. 

В контекста на противоборството между двете религии, авторът споделя мнението си, че в днешно време бежанците от Близкия изток неслучайно търсят спасение в Европа, защото де факто те са привлечени най-вече от християнските ценности и религия - несравними с тези, които доброволно изоставят.