Виктор Янков: Музиката често действа така- слушайки я, ти правиш нещо мистично, което дава резонанс някъде…
 
Стефка Цанева: Оставам в Пловдив заради онези малки Аааххх моменти
 
Двамата възпитават котето си Манда с Крафтверк
 
 
Виктор Янков и Стефка Цанева са новите гласове на Радио Пловдив. Установилите се в Пловдив старозагорци правят новото музикално предаване в ефира на медията- Молескин, в което търсят музикалните вкусове на интересни събеседници.Които с песните си пък разказват свои истории. Виктор е директор на фестивала Нощ на музеите и галериите, а Стефка е част от екипа на фондация Пловдив 2019, която работи за кандидатурата на града ни за европейска столица на културата. Освен дует пред микрофона на Радио Пловдив, те са дует и в живота. Виктор и Стефка са първите Лица в Капана, да се готвят следващите…
 
Защо Молескин? Какво е посланието на тази вещ?
Виктор: Простота, елегантност и стил. Ако трябва да го опаковаме в думи- това е Молескин.
Стефка: Освен, че е най-известната класическа италианска марка за журналистически тефтери, Молескин е нарицателно за много елегантен, качествен и същевременно скъп тефтер. Нещо като Веро или Ксерокс- марка, която в последствие се превръща в название за някакъв определен продукт, услуга или качество. Е, ние избрахме Молескин, а не Веро. Въпреки че е доста непопулярна марка в България…
Виктор: Стефка не изкарва истинския замисъл- въпрос на продуктово позициониране е… Бъзикам се!
 
Какво пишете в своите Молескин ежедневно?
Виктор: Рисувам календари- правя си графици. Днес моя Молескин всъщност прилича повече на Цар Киро на тефтерчето, ако трябва да бъда честен. Еди кой си- 100, еди кой си- 600. Иначе ползвам много хайлайта. Нищо свързано с изкуството не пиша в Молескина си. Ползвам го много работно.  Макар че ми се иска да си взема Молескин без редове, за да мога да си рисувам по-лесно неща. Класика…
 
Или да пестиш от страниците- ценни са…
Виктор: Да, да пестя от страниците…
Стефка: Аз си пиша бележки от срещи. Записвам какво говоря на дадената среща, за да мога да се върна към случилото се по-късно. Като доста често последната страница на всеки бележник използвам за неща, които в последствие трябва да проуча. Те изтичат от разговор с интересен събеседник…
Виктор. Ако трябва да бъдем напълно метафорични, смисълът на това предаването да се казва Молескин е, че ние за 45 минути представяме музикалните бележки на различни хора. Ти го изпита- трябваше да подбереш шест парчета. Какво правиш? Сядаш и почваш да си пишеш. Ние не откриваме топлата вода като концепция. Това съществува. В онлайн пространството има сигурно над 300 блога за различни хора, които представят любимите си песни. Но е съвсем друго, когато представиш вербален неритив. Трябва да седнеш и концентрирано в рамките на няколко минути да разкажеш история свързана с музиката. Нашият подход е супер отворен- ако го бяхме направили само за музиканти- щяхме да получим чисто музикантски анализи. От типа кой е най-добрият китарист, защо избираш това соло. В случая ние каним хора, от които искаме да ни разкажат бележките си по тази музика…
Стефка: Освен музикалните бележки имаме и актуални бележки. Защото аз лично съм човека в екипа, който набляга на изкуството и културните събития. Не съм фен на толкова краткото споменаване на някакви събития- предпочитам по-задълбоченото и аналитично представяне. Но в крайна сметка с тези актуални бележки, както се казва и рубриката за новини в областта на културата, се опитваме да представим събития, които са нашата лична препоръка какво си струва да бъде посетено.
Виктор: Това е една концепция, в която участваха и други хора. Когато първоначално започнахме в Радио Стара Загора да правим едно предаване, което се казваше Инсомния. Тогава ни бяха набутали във възможно най-смотания възможен час- понеделник, 23.30ч. малко преди химна…
 
Това е много секси време за подобен формат…
Виктор:И те така ни залъгваха, но никой не го слушаше. Тогава заедно с един наш колега Васил Джагалов измислихме тази концепция:  Интересни хора представят музика. 10 парчета бяха тогава. Това нещо приключи като си тръгнахме от Стара Загора. Преди няколко месеца го споменахме на Марин Данев. Той каза Супер, нека го направим. И започнахме да го правим в Радио Пловдив.
Стефка: В интервютата не залагаме само на това: Аз съм този, песните ми са тези, а по-скоро вмъкваме цялостно за работата на събеседниците ни, за актуално събитие от техния професионален път.
 
Коя е най-интересната история към момента?
Виктор: Една история на Манол Пейков ми направи силно впечатление. Той е в някакво село заедно с дъщеря си и жена си. Прави една снимка с тях, на която съвсем леко им се докосват кутретата. Въодушевява се. И се чуди какво да напише под нея, което най-силно се доближава до снимката като текст. И се сеща за едно сръбско парче и за човека, който е написал текста му. Проверявайки във интернет обаче разбира, че в същия момент, в който той е правил снимката, мислел си е за тази песен и за този автор на текста, същият е починал. В този ден, в почти същия час дори. Тази история много ме порази. Напомня ми много на Ефектът на пеперудата и  великолепният разказ, в който става въпрос за едни хора, които намират начин да се връщат в миналото и искат да ловят динозаври. Отиват в тяхната ера и почват с лова толкова деликатно, тъй като не искат по никакъв начин да променят хода на историята. Не мачкат тревата дори. Но в един момент се случва нещо. Един от тях тръгва да тича и настъпва една пеперуда. Връща се в настоящето и вижда света коренно различен. Манол изрисува този супер странен мистицизъм, в който си мислим, че нещата са свързани в някаква мрежа- всичко, което направиш има някакво последствие. Музиката често действа така- слушайки я, ти правиш нещо мистично, което дава резонанс някъде… Например аз се замислих- когато е починал Ричард Райд дали в същия момент не съм слушал Пинк Флойд.
 
Отказа ли ви някой до момента да представи себе си чрез музиката?
Виктор: Само Милен Русков, но защото в момента пише книга, а не защото форматът го плаши…
 
Кои пет парчета вие бихте подбрали?
Стефка: Когато напускахме радиото в Стара Загора всеки един от нас направи предаване със себе си. Аз от моята музика не помня съвършено нищо…
Виктор: Аз помня. Бях на 19 г. тогава. Първото парче, което пуснах беше на Масив Атакт. Второто бе на Морфин. Много се чудех кое парче на Пинк Флойд да пусна и накрая избрах The great gig in the sky. Тогава бях прочел историята за това парче, за което всички си мислели, че мадамата получава оргазъм. Една песен пресъздава това телесно усещане, представяте ли си. Пуснах и Ю Ту- Where the streets have no name. Бях си направил листата…
 
Актуална ли е тя и днес?
Виктор: Днес… Ще остане само Пинк Флойд. Даже бих си направил пет песни с Флойд. Това е бандата, любимата банда. Няма други музиканти, които да са ми повлияли толкова.  И след 50 години пак ще слушам тази музика. Иначе много искам да дойде някой гост, който брутално да се избъзика. Сигурен съм, че всеки един от нас е слушал булшитове. Примерно- да пуснеш Бекстрийтбойс…
Стефка: Не знам какво ще правя, ако някои от гостите на предаването избере примерно Бон Джоуви…
Виктор: В странна позиция сме- каним гост, той е готин, но представете си, че пуска кофти парчета. Искаме да създадем една норма, че готините хора слушат готина музика. Защото в България човек може да остане с впечатление, че музиката е само риалити формати, в които едновременно се пее и евъргрийн, и хип-хоп, и чалга. Темата за музиката стана като някаква мултифункционалност. Музикантът и човекът, който избира музика е… както Ицо Хазарта казва в новото си парче: Книга ли четиете уе, луди ли стие, трява ся продаватие. Музиката стана чисто маркетингов продукт… Навремето в Стара Загора ни беше гост Стефан Вълдобрев. Той ни пусна Бохемска Рапсодия. Той каза- това парче е писано 70-те години и кърти класациите. То е 9-10 минути, супер сложно за слушане, трудно смилаемо, дразни храносмилателната система. Днес нещата, които седят в чартовете, не те обезпокояват, не ти създават повод за размисъл или дискомфорт например. В новите парчета няма конфликт, няма тежки и дълбоки теми.  Донякъде това ни провокира и да правим Молескин- защото се опитваме да видим по-различни теми, които са извън забавата.
 
Какво ви задържа в Пловдив?
Виктор: Тя Стефка е тук от 3 месеца.
Стефка: Винаги измислям нова история, тъй като е твърде банално да кажа: От любов! Затова измислям някакви неща от типа: Връщаме ми се в България, но не ми се живееш в София. Истината е, че се радвам, че съм тук. Всеки ден преоткривам града. Преди две седмици за първи път бях в читалище Шалом, което е на последния етаж в началото на еврейския квартал, надвесих се над прозореца и от мен се чу едно Ааахххх. Тези моменти ти осмислят оставането в града. Да видиш една красива пловдивска улица отгоре например. Съмнението дала да останеш винаги го има, но човек трябва да се опитва да си намира тези малки Аааххх моменти.
Виктор: Защо останах в Пловдив? „Книги ли четиетие уе?Тю… Тряаа ся продавамие!”. Това ми е лайтмотива… Да вмъкна, че ако сега трябва да избера свои десет парчета, новото на Ицо Хазарта ще го вкарам 100 процента. Оставам в Пловдив, тъй като градът е европейската столица на културата.
 
Това, че сте дует в живота помага ли ви да бъдете дует в студиото?
Виктор: Аз съм оставил Стефка да води… Предаването у дома аз го правя, кажи истината де!
Стефка: С две думи- любовта не помага в нашия случай на взаиморабота. Точно обратното- пречи на моменти.
 
Слушате ли музика, обмисляте следващото предаване?
Виктор: Тази тема е много актуална за нас, тъй като наскоро се сдобих с нова апаратура. От много години сме спрели да слушаме музика, просто така. Сядаш и слушаш. И не правиш нищо друго. Това съвпадна много и със старта на Молескин- опитът да върнем този навик да слушаме музика. Сядаш, изключваш телевизор и компютър, врътваш копчето и на себе си, наливаш си питие и слушаш. Оставяш само на това. Защото в момента, в който спреш да гледаш филми с идеята да гледаш филми, спреш да четеш книги с идеята да четеш книги, а не че вършиш някаква работа например, почва много да ти омръзва това, което правиш. Така някак си киното, литературата и музиката почват да губят смисъл, да се размиват в ежедневието. Затова отделяш един час и слушаш един цял албум, с всичките му емоции и вълнения. Примерно сядаш и потъваш в The dark side of the moon от началото до край.
 
Каква музикална култура създавате на осиновеното от вас коте?
Стефка: Виктор е възпитателят. Аз лично смятам, че трябва да започнем усилено да го възпитаваме с Крафтверк…
Виктор: Немско възпитание трябва…
 
Как се казва котето?
Стефка: Манда. Идва от моя любим женски образ при Бергман, от един от по-ранните му филми…
Виктор: Това е супер претенциозно. Ако го пуснете такива псувни ще има отдолу… Книги ли четиетие уе?Тю… Тряаа ся продаватие!
 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…