Пловдив има полза от ONE ARCHITECTURE WEEK, защото фестивалът служи за катализатор на градска промяна

Състоянието на квартала показва състоянието на града

Директорът на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK Любо Георгиев застана пред КАПАНА.БГ, за да разкрие детайли от съдържанието на второто издание на седмицата на архитектурата под тепетата, защо е важна тя за града и с какво ще го промени. Фестивалът стартира след броени часове. Началото е в петък, 10 октомври, а финалът ще е на 19-ти. Какво ни очаква през тези близо десет дни Любо разказва пред Паулина Александрова.

Какви са лично вашите големи надежди за Капана?
Аз си представям, че Капана може да бъде място, пълно с живот. То някак си предразполага - малките улички, малките неща, те са част от един много човешки мащаб. В този смисъл, за малкото време, в което съм в Пловдив осъзнах, че Капана е един вид сърцето на града, исторически е било и би могло отново да бъде пак. Сега е малко странно, че това сърце сякаш е спряло и ще бъде наистина добре ако се съживи и това ще е доста емблематично за целия град. Както Катрин Сариева, така и аз смятам, че Капана е символ на целия град и състоянието на Капана всъщност показва състоянието на града.

В този смисъл в какво състояние е градът в момента?
Погледнато отстрани е пълен с доста добре изглеждащи места, но не трябва да се изпуска и фактът, че хората се изнасят към София или чужбина. Може би причината е, че тук не е достатъчно атрактивно, било то като заплати или наличие на работа. Но всъщност идеята за Капана като квартал на творческите индустрии е това той да бъде вид индустрия, т.е. да бъде начин за привличане на пари, на знания, на хора - можещи и работещи, които да работят тук и които да произвеждат тук. Мисля, че Капана може да стане точно обратното на това, което е в момента - нещо атрактивно, нещо ново, защото Пловдив по принцип се асоциира с красивия древен град и представата за него е ориентирана към миналото - статична, прекрасна, но не е интересна толкова с новото, с авангардното. Идеята за Капана е насочена точно към това да бъде място за съвременно творчество, с хора от съвременния свят, правещи неща, които са адекватни съм съвременното състояние на света. Това за мен е много важно.

Заглавието на феста тази година е "Възможното невъзможно". Кой е възможният и кой е невъзможният Капан?
Има една изложба, която е озаглавена "Възможният Капан". Тя е изследователски проект, иницииран от архитекта Бойка Огнянова. Той е между различни университети - Пловдивския университет, Софийския и УАСГ. Студенти от различни специалности гледаха Капана, мислейки си за това, как може да бъде превърнат в квартал на творческите индустрии, т.е. възможностите, които се крият в него. За мен възможният Капан е този, който е пълен с хора, а невъзможният - да е пълен с коли, да е паркинг, да остане такъв, какъвто е в момента. Промените са започнали, но колите все още са тук, на такова малко пространство те са много осезаеми, те те задушават, убиват те.

Кои са петте най-важни намеси в Капана?
Петте? Ние имаме дванадесет. Сега ме карате да дискриминирам, така ли (смее се)? За мен всяка една е значима. Може би най-важните са тези, които ще останат, т.е. ще оставят трайна следа в града. Това са „Ядрото“, „Повърхност“ и „Фасада“. „Ядрото“ е между ул. Загреб и ул. Куртевич, което е единствения празен терен в Капана. „Повърхност“ представлява препавирането на улица. Така или иначе Общината препавира и ние свързваме това с един от нашите участници като предлагаме тя да направи намеса, правейки специфичен проект за този препаваж. „Фасада“ представлява реконструкцията на една фасада на ул. Христо Дюкмеджиев.С този проект целим да повдигнем дебат за културното наследство в Капана , тъй като тук има много сгради, които са културни паметници, но всеки си прави каквото си иска с тях. Искаме да покажем един добър пример за това как човек може да ремонтира фасадата си и да го направи със стил и уважение към миналото, но и с нова графична идентичност. Друга много интересна намеса е „Тунелът“ на Алдо Джаноти от Австрия, което всъщност ще е симулация на построяването на тунел. Алдо ще направи копки, т.е. ще започне да копае тунел от Капана. Въпросът е до къде ще се простира? Така той ще започне да пита хората за тяхното мнение и тук идва интересната част. Алдо Джаноти е организирал цяла строителна площадка за този проект, където ще направи изображение на идеите на хората за това къде да свърши този тунел. Много нестандартна намеса е "У дома той е турист" на Експириънс Економис от САЩ, защото е пълна с изненада. Това ще е един вид театър, който ще се играе в странни пространства, ще се говори за града и преживяванията на хората в него. Този проект си има цяла режисура и ще е интересно за всякакви хора, защото не е нужно да си архитект, за да имаш впечатления от града.

Кои според вас са най-важните имена сред участниците в ONE ARCHITECTURE WEEK?
Имаме три неща, в които събираме най-важните имена - „Намеси“, „Сблъсъкът на титаните“ и „Форум“. В инициативата „Сблъсъкът на титаните“се събират три имена на трима много известни архитекти - Асер Ортега, Васил Кайков и Инге Хаудсмит.Те работят в три различни бюра по света. Чрез тази инициатива целим да покажем на хората нещата от кухнята на работата, а не просто готовите проекти. С тази цел правим работилница със студенти и лекции. Другите важни имена са на седемте лектора във „Форума“. Всички те са изгряващи звезди, т.е. хора, които тепърва ще привличат голямо внимание към себе си. Независимо, че те вече са познати и работя много добре, има голям потенциал в това, което те правят, който още не е разгърнат напълно.

Има събития, свързани с Тютюневия град. Какво мислите за него като част от пловдивската култура и архитектура и как виждате развитието му в бъдеще?
Той не заема централна част във фестивала, защото това място е отредено на Капана. В Тютюневия град имаме три обиколки и един филм на Пенка Калинкова. Тютюневия град е много важен за Пловдив. За сега на него не му е отредено толкова голямо внимание в ONE ARCHITECTURE WEEK , но може би той ще е водеща тема, която ще засегнем в следващите години - индустрията в града. Лично за мен това е много ценно място. Не съм виждал другаде в България такова струпване. Жалко е, че там се виждат няколко практически паднали и други, които са на ръба на падането сгради. Много е важно за града те да бъдат запазени, но знам и колко е сложна ситуацията с възстановяването им. Силно се надявам Общината да намери начин да взаимодейства със собствениците им и да бъдат запазени тези изключително ценни пространства.

Има интересен проект за ул. Христо Дюкмеджиев. Можете ли да ни разкриете подробности по него?
Това е проектът "Повърхност" от Нур ал Сайех от Бахрейн. Все още нищо не мога да разкрия по него, защото още е в процес на подготовка. Нейната мотивация е свързана с разглеждането на уличното пространство като място, където хората се срещат. Там, където има и конфликти, има и неочаквани запознанства, има и непредвидимост. Това е пространство, което е достъпно за всички, независимо от статута им, финансовото им положение, религия или етнос. Точно това тя иска да засегне на място като Пловдив, което е мултикултурно, с разнообразие на националностите и етносите. Нур ал Сайех иска да наблегне на улицата като място на взаимодействието между всички тях.

Защо този фестивал е важен за Пловдив и каква добавена стойност за града ни ще има второто му издание тук?
ONE ARCHITECTURE WEEK е най-голямото архитектурно събитие в България и това, че се провежда в Пловдив от една страна привлича внимание, било то медийно, или на инвеститори , от друга - хора и от трета - форматът цели с присъствието и дейността си да промени към по-добро мястото, където се състои. За това се правят и тези Намеси. Пловдив има полза от фестивала, защото вкарва нови идеи и прецеденти, и служи за катализатор на градска промяна.

Вече няколко месеца живеете в Капана. Как усещате това пространство?
Това е супер странно място. Това, което ми прави впечатление е, че доста малко хора живеят тук. Вечер само 2-3 лампи светят по домовете на хората. Това пространство го усещам някак интимно, защото нямам двор, нямам стълбище, входната ми врата е направо на улицата. В този смисъл - харесва ми! Човек може много лесно да се приобщи и да стане част от това място, защото то е много човешко.

Къде сте живял преди Пловдив и какво сравнение може да се направи между Капана и други места по света?
В хронологически ред на обратно съм живял в Пекин, в Ротердам, в Холандия, във Венеция и в Единбург. Капана ми напомня най-много на Холандия точно заради това влизане в къщи директно от улицата. Това е много типично за холандските къщи и създава една директна връзка с улицата. Точно тази връзка е в основата на Капана. Аз не го възприемам като улици и отделни затворени пространства, а като едно цяло, защото пространствата тук са толкова малки, че когато правиш нещо, улицата ти се явява дневна. Като се има в предвид, че Капана е бил чаршията на Пловдив, го свързвам донякъде и със Скопската чаршия. Тя обаче си е все още с дюкяните, но като структура на уличките и усещането е подобна на тази тук. Капана обаче е едно уникално място. Не съм виждал такова другаде.