Пловдивските джаз вечери трябва да имат паралелна младежка програма, съветва музикантът

Нека търсим и развиваме активно културната идентификация на малкото парче земя, което обитаваме, именувано от нас град Пловдив и това трябва да става бавно и мъдро

Южният ритъм, който има града, трябва да бъде запазен

Петър Салчев e продуцент на проекта, който открива Международния фестивал Пловдивски джаз вечери. Известният музикант вече наложи в културния афиш своя бутиков фест Камерна сцена- Пловдив, който бързо се превърна в един от най-важните музикални форуми под тепетата. В последните години работи в тясна колаборация с емблемата Милчо Левиев, който и ще открие Джаз вечерите с проекта Song of the clown.
Петър за феста, джаза, публиката и града пред КАПАНА.БГ.

Какво е различното в тазгодишния джаз празник на Пловдив?

Различното е първо в това, че има четири вечери с по един концерт. За мен това е добър формат, публиката е много по-фокусирана. Става въпрос за сериозни, големи проекти, няма ги логистичните проблеми на сцената по време на концертите. Ако форумът се планува с няколко концерта на вечер може би те трябва да бъдат ситуирани на различни сцени. Смятам, че за десетия юбилеен фестивал формата- концерт на вечер е прекрасна. По традиция след голямата сцена следват джемсешъните на сцената в Bee Bop Cafе. Идеята е музикантите да се срещнат с публиката отблизо и да свирят с всеки, който иска да се качи на сцената.

Какъв знак дава Милчо Левиев на Пловдив с това, че открива Джаз вечерите- фестивал, чийто артистичен директор бе той в началото?

Маестро Левиев вече даде този знак на Пловдив, като се завърна в града, след дългогодишно отсъствие. За една година той направи много концерти тук. Самият той е достоен знак за Пловдив. За мен е чест, мисия и привилегия да мога да работя с артист от ранга на Милчо. Следващият му проект, с който се открива фестивалът е продължение на нещо, което се е случило по гениален начин в историята. Това е музика на Панчо Владигеров, която ни препраща към 20-те години на миналия век. Музика, писана от Панчо за постановките  на емблематичния Макс Райнхард. Интерпретацията на маестро Левиев на тази музика я прави изключително интересна за съвремието. На сцената ще видим театър, джазова музика, симфонична музика, поезия. Еклектика, която бележи модерната сцена на нашето време и дава сериозно послание на бъдещите поколения.  В проекта личи емоционалната връзка между Милчо и Панчо- едни от най-големите български музиканти. Концертът и проектът като цяло е един почетен знак и респект към това, което е оставил Панчо Владигеров. На сцената ще присъстват и внуците на Владигеров- Александър и Константин Владигерови. Пристигат от Виена, за да се включат в проекта с тромпет и кларнет. Интересното още е, че участват и други топ музиканти- Стоян Янкулов-Стунджи, Веселин Веселинов-Еко, Валери Костов. Вокалите са поверени на Вики Алмазиду и мен, а свързващият глас между пиесите е на Ицко Финци. Да не забравяме, че албумът Song of the clown е издаден преди четири години с продуцент Нов български университет.  Той е представян само в София, в камерна зала България, и във Варна. Това е премиерата на този проект в Пловдив. Това ме мотивира най-много, тъй като можеше никога да не видим този проект на пловдивска сцена.

Какво друго предвижда афишът?

Втората вечер ще отпразнуваме нещо специално- 30 години Акустична версия на сцена. Това също ще е емблематично, тъй като говорим за група на световно ниво. Те са едни от първите от новата генерация на джаз сцената в България, основоположници на новото джаз поколение. А музиката им е популярна в цяла Европа. 30 години Акустична версия, очаквайте във втората вечер един стилен и класен концерт- Антони Дончев, Георги Дончев и Христо Йоцов.

Третата вечер е запазена за Франк Гамбали. Тук каквото и да се каже, ще е малко. Това, което ми се иска да се знае, че този човек идва на най-точното място в най-точното време- идва в града на китаристите. Появата на Гамбали на сцената в Пловдив и България,  ще даде огромен емоционален заряд на младото поколение музиканти. Биографията му е потресаваща, това е и своеобразният връх на фестивала.

Четвъртата вечер  Теодосий Спасов представя един от последните си проекти заедно с Мирослав Турийски, Николай Карагеоргиев, Начо Господинов, Сашо Леков. Той ще закрие фестивала. Прекрасно е, че навръх десетгодишнината на Джаз вечерите, музиката и сцената на фестивала събират двамата артистични директори на форума - Милчо и Теодосий. На фона на тези имена и онова, което ни предстои, смея да кажа, че селекцията, направена от община Пловдив, е много, много силна. Десетото издание е удар в десетката.

Как виждаш бъдещето в съвместната работа с общината и как оценяваш публиката в Пловдив в последните две години?

Бъдещето за мен е в подобен тип колаборации, силен общински  екип, който да работи върху външни продукции. Това е модел на работа в цяла Европа. Колкото до публиката- това, което виждам в последно време е, че публика я има, липсваше провокацията. 

Как може да се развият Пловдивските джаз вечери?

Моето мнение е, че фестивалът трябва да се обърне и повече към младата аудитория, да изпрати повече послания към младите артисти и не само, да ги провокира и направи активни участници с концерти, открити уроци, дискусии.   Не трябва да забравяме, че този фестивал е продължение на Младежкия джаз фестивал в Пловдив, който десетки години беше промотиран от Бели, Зелени, Червени заедно с културния отдел на общината. Той прекъсна за малко, за да се възроди като Международни пловдивски джаз вечери. 
За мен това е посоката за развитието на подобни форуми, като разбира се подобни идеи ще направят културната сцена интерактивна и много по-социална.

Какво очакваш да се случи в следващите пет години, как виждаш ситуацията?

Мисля, че трябва да не спираме да търсим и развиваме активно културната идентификация на малкото парче земя, което обитаваме, именувано от нас град Пловдив и това трябва да става бавно и мъдро. Ако лайтмотивът за следващите години е колкото повече, толкова повече, не знам, не съм убеден.
С цялото историческо наследство, с което са белязани балканите с провокациите на настоящето и разбира се с поглед към бъдещето, може би всеки един от нас трябва да определи приоритетите си, да каже: Тук ми е добре, защото…Ако питате мен защо, бих отговорил: Заради духа и характера на града. Духът и характерът на Пловдив са белязани с топлината и ритъма на ЮГА, нека ги запазим.