Трифон Ташев не е непознато име за пловдивската публика вече. Има няколко концерта зад гърба си и е бил част от изложби, организации и културния живот под тепетата. Завършил е бакалавър по Етнология към Пловдивския университет, но в момента страстта го тласка към музиката. Родом е от Кърджали, което е важно да се уточни, защото както самият той казва – важно е от къде идваш, тъй като мястото определя хората малко или много. Повече от десет години се занимава с музика, но тепърва започва да се появява в света. Този петък предстои премиерата на дебютния му албум, а в навечерието на това събитие Трифон се срещна с КАПАНА.БГ, за да ни разкаже какви са стъпките на младия творец и защо качва целия албум за свободно сваляне в интернет.

Как започна да се занимаваш с музика? 

В едно мазе. В читалището в Кърджали има едно мазе, което беше изоставено, но го даваха на групите, които искаха да свирят. Отидох с приятели, започнах да крещя на един микрофон и те много се зарадваха. Първо започнах да крещя, а после започнах да пея. Имахме си рок банда в Кърджали, но всеки замина някъде и така се разпаднахме. 

Как избра да живееш в Пловдив? 

Винаги съм харесвал този град. Първия път като дойдох бях в Етнографския музей. Беше леко сюреалистично, защото мина една японка в традиционно кимоно, с прическата и ветрилото, а аз стоях и си мислех „Леле, колко яко!“. Ето такива дребни неща ми са се запаметили и реших да остана тук. 

Можеш ли да се занимаваш само и единствено с изкуство в България?

Можеш ако си много упорит и си организираш нещата правилно, мисля че можеш. Сега свиря с Радoил Борисов, той си е родом от Пловдив, и неговия брат. Правим един проект „Ultra fuels” и е нещо като псайхаделик-фолк-рок и е силно засегната българската фолклорна музика. С него свирим и като улични музиканти на малката главна. Едно, че си правиш репетиция. Второ, че виждаш как публиката реално реагира. Ако си плати билет за концерт, то тя ще има изисквания, очаквания и ще си каже „е, дадох ги тея пари, трябва да ми хареса“. Докато на улицата, ако не те харесат те подминават, ако те харесат остават и слушат. Но това е само един от начините – трябва да се правят и концерти. 

С нещо странично занимаваш ли се?

С изкуство. Сега правя традиционен занаят – плъстене. Взима се вълна и се сплъстява и можеш да правиш всичко с това – дрехи, килими, скулптори. Аз правя скулптори и гледам това да ми е един вид начин да се издържам. Правя музика за театър, което ми е една главна идея. Музиката, която правя сам създава състояния, картини и може да се използва в кино и театър. Имам едно представление в Сливенския театър и сега правим второ. 

Разкажи ми малко повече за дебютния си албум. 

Той е много по-различен от това, което правим с групата. Това са парчета, които съм събирал с години. Ембиънт, бих ги нарекал, защото това е един термин в музиката, който дава Брайън Ино. Винаги съм правел така музика, но наскоро научих за този човек. Реално албумът е готов от година и нещо. 

Защо го пускаш чак сега?

Това са състояния, даже и песни не мога да ги нарека, тъй като в някои от тях няма пеене. Случва ти се нещо, не може да го изкажеш по друг начин и го правиш в музика. Вкарват те в състояние тези неща. Не е комерсиален албум, който да си пуснеш на пътя към морето, докато си караш колата. Идеята е, че исках всяка една от тези песни, мои близки приятели да илюстрират чрез тяхното си изкуство – рисуване, танц, видео - каквото и да е в артистичната сфера. 

Получи ли се?

Първо пуснах краен срок, но не стана, тъй като всички са много несериозни. После се свързах с Магдалена Гинчева, завършила в АМТИИ. Тя направи за всяка песен по една картина и идеята е да е във формата на компакт-диска. Като усещане за музиката се справи страхотно. Сега подготвяме и книжка, която ще е част от албума и се надявам да е готова до премиерата. Ще са рисунките и текстовете към песните. Мислех да сложа и CD, но вече никой не слуша такива неща, така че ще има линк за свободно сваляне от интернет. Идеята е да стигне до хората, а  не да си го държа вкъщи и да си го слушам сам.

Разкажи ни историята на някоя песен. 

Една от песните, „Requiem for the proper attitude” – Реквием за правилното държание. Един ден с много близки приятели се качвахме към тепето, но понякога колкото по-близък си с някого, стават по-силни дразги и конфликти. Не бях в състояние да общувам с тях и се събрах в себе си. Осъзнах, че ако остана мога да им предам само лоши неща и да им проваля настроението. Казах им довиждане, тръгнах си, пробрах се и цялата тази негативна енергия я изкарах в едно парче за половин час. После им купих по един сладолед и им го дадох. 

Как създаваш музиката си?

Не само пея, но и използвам ритъм, нойз, смесване на звуци. Обикалял съм града именно, за да записвам звуци. Симплирам и неща - интервю с Айнщайн и Юрий Гагарин. Неща, които вкарват в  посоката, в която искам да вкарам хората. Защото идеята като слушаш тази музика е да мислиш. Ембиънт музиката може да служи и като фон, зависи от парчетата – някои натоварват, други не. 

Какво те вдъхновява? 

Всичко. Книги, радио, но главно хората ме вдъхновяват. Гледам ги как се държат и как общуват. Вдъхновяват ме други хора, които правят неща, защото в България хората са супер подтиснати, намръщени и недоволни и като видя хора, които се борят за идеите си до край, това ме вдъхновява. В крайна сметка, ние сме тука, вършим нещо за малко и после пак наново. 

Би ли заминал да живееш в чужбина?

Мисля за подобни неща, но не бих живял, за сега, на друго място. Много искам да отида в Япония, привлича ме с психика и култура, но сигурно за не повече от няколко месеца. В България ми харесва. Тук е някакъв сюреализъм за мен. Оня ден видях една кола, на която бяха направили гараж от ламарина във формата на колата и беше заключено с катинари. Бил съм в Австрия и там никога няма да видиш подобно нещо. Трябва ти само една камера да снимаш по улиците и ще видиш толкова материал за филми. Има много сила в тази държава, но в корените. 

Родителите ти подкрепят ли те? 

Сестра ми е счетоводител, майка ми е счетоводител, а баща ми работи към счетоводната фирма, но пък преди е бил в театъра дълги години. Подкрепят ме. Ако не бяха моите родители и сестра ми никога нямаше да го направя това нещо. Като направя нещо го показват на хората, идват на изложбите и на концертите ми. Дори и сега ще дойдат. 

Какво ще представлява премиерата на албума ти този петък? 

Подготвил съм два микса с мои звуци, композиции , вплетени с неща на други артисти. Идеята е да се създаде усещане за цялостно събитие. Пък и това са неща, които са повлияли на мен и показвам като цитати. Има тибетска музика, българска народна, Бьорк – всичко, което ми е повлияло малко или много в музикалното развитие. Със сигурност ще има и нещо на живо, защото си е различно. Паралелно ще има и изложба на Маги. Картините ще се разпечатат и към тях ще има слушалки с отделните песни, така че всеки ще може да се изолира и да  чуе. 

Представянето на първия албум на Трифон Ташев a.k.a. Torazame Tasuu – „Pillars of Creation” ще се състои този петък (27.03) от 19:00 ч. в галерийното пространство на eXAF (бул. Руски №89). 
Изложбата ще продължи до 09.04