Сълзи в очите на желязната лейди в Библиотеката

Поезия пиша само когато нещо в душата ми се случи. Пиша, за да се отхлупи, призна издателката

Стефка Георгиева

Божана Апостолова бе първата участничка в новата литературна традиция на клуб Библиотеката – „Код червено: литература“. Инициатор на мероприятието е Силвия Димитрова, която ще организира литературни четения в бившия Кристал през седмица в четвъртък. Четенията ще започват от 18:00 ч.

За Божана Апостолова можем много да кажем и много да напишем, но снощи тя се представи най-вече в качеството си на поет. Срещата на моменти бе толкова емоционална, че в очите на иначе желязната лейди избиха сълзи.

Поетесата и писателката, каквато бе представена този път Божана, започна разговора с няколко думи за Добри Тонев и неговото творчество. Авторката представи стихотворението си „Празник“ и сподели, че то е посветено на покойния поет.

Не можех да се примиря, че никой не ме забелязваше и реших, че това трябва да се промени, каза Апостолова за детските години. Тогава е започнала да пише поезия и в училищно състезание е спечелила трето място за стих. „Забелязаха ме и в това се крие драматизма на човешкия живот. Повярвах си.“ Скоро след присъждането на наградата, Божана изпраща стиховете си на Леда Милева, която ѝ отговаря с препоръка да чете повече художествена литература. Забавни разкази се чуха за тази случка от издателката. А след хумористичната детска история, Апостолова добави: „Поезия пиша само когато нещо в душата ми се случи. Пиша, за да се отхлупи.“

Проза започнах да пиша заради децата, които са в моето положение, споделя писателката. „Делнична библия“ я написах за две седмици и много плаках през това време, добави още тя. Интимно беше споделянето на Божана, относно първата ѝ книга. Тя разказа, че я е написала заради младите хора, които също като нея са израснали и растат без родители, за да им покаже, че те сами създават живота си. Мемоарите ѝ, които са в две части, са написани изцяло базирайки се на реални събития.

Авторката, която през май ще празнува голям юбилей- 70-годишнина, сподели и за вълненията около нейната внучка и за това как е започнала да създава детски книжки. „Първите десетина дена не бях особено развълнувана, все пак тя не е мое дете, а дете на сина ми, т.е. вторично е. Но като го видях малкото пашкулче такава любов се откри в мен. Дървото ми се беше вече свършило и чака зимата, а на короната му изведнъж се появи едно листо. Ей така се почувствах.“ Апостолова сподели още, че до голяма степен внучката й е виновна за това тя да се занимава в издателска дейност. Поетесата каза, че иска да изгради среда, в която да израсне „нейното листенце“ и да не е само.

Силвия пък издаде малката тайна, че съвсем скоро ще очакваме да излезе „Избрано“ от Божана Апостолова. Книгата ще съдържа 140 стихотворения и 3 поеми, и ще бъде издадена от издателство „Хермес“. Неин съставител е Катя Йосифова.

След разказите на издателката, отново се върнахме на темата за поезията. Разказа как стихотворенията сами се пишели в главата ѝ. По път я застигали и тя спирала да ги запише. Поезията пази душата ѝ, съхранява я. Намирам по какво да стъпвам, за да запазя душата си жива, каза поетесата.

Представянето на голямата Апостолова завърши със стихотворението „И накъде?“, което е вдъхновено от сън, в който тя е разговаряла с баща си.

…Училище за глухонеми е душата ми.
Там всеки ден
се уморявам от мимични жестове
и все по-рядко себе си разбирам.
Дали защото
думите са абортирали от смисъл
или защото смисълът е абортирал от човека?...