Идеята за написването на книгата се заражда в пловдивски бар 

Преди години Емил Андреев идва в Пловдив, за да представи книгата на своя приятел Недялко Славов. Към онзи момент, литературата на Андреев е била сложена на пауза. Събират се в приятели в близък бар и го заплашват, че ако продължава по този начин, ще се превърне в  „писател със затихващи функции“. Кой би искал да чуе нещо подобно за себе си?

Пет години след тази случка, Емил Андреев отново посети Пловдив, за да представи новата си книга „Боби Блажения и Другия американец“. Сборник с истории – така я определят прочелите я вече. С невъзможността да задържиш детските си спомени, с цялата любов, която таиш в себе си и която сякаш изглежда фантастична, Андреев създава своите герои. Това са разкази, които могат да обиколят целия свят, да бъдат преведени на десетки езици, но българското в тях ще бъде все така силно. Някои от историите са вдъхновени и от истинския живот и именно една такава ни разказа писателят. Когато е бил в Лисабон е видял улично куче – същото, като наскоро починалото негово. Разхождал се из града,а  кучето го следвало, поне докато не стигнали границата на района, която животинчето не би преминало. Щом се прибрал и разказъл на приятелите си, че е видял куче абсолютното същото като неговото, те го попитали как може да е сигурен, че самото куче не се е припознало в него. Подобни истории, разказани с езика на класик може да намерите в „Боби Блажения и Другия Американец“.

Завиждам на хората, които не са прочели тази книга, каза Младен Влашки, а подобни думи, изречени от устата на критик като него, говорят сами по себе си за съдържанието. Самонадеян и провинциален, нарече Недялко Славов Пловдив, след като в представянето на книгата в София са се събрали над 30 действащи писателя, а на вчерашното представяне цялата публика наброяваше толкова. Но е важно качеството, а не количеството. Щом един възрастен мъж се изправи да сподели своите мисли за единствения разказ, който е прочел от книгата на Андреев, публиката стоеше с притаен дъх в продължение на пет минути. Естетически писател, нарече той Емил и дори му пророкува, че ще се превърне в световен автор.