Младата авторка представи „Дивата природа” в Петното

Стефка Георгиева

Следпразнично Петното посрещна редовните си Spirt&Spirit читатели с красива и уверена дама на сцената. Белослава Димитрова този път не беше гласът от радиото, а поетесата, представяща своя втора книга. „Дивата природа“ буквално се разлисти пред аудиторията със стиховете, вдъхновени от различни сфери на науката, към които младата поетеса все повече се обръща. Дори сподели, че стихът ѝ „Фетус“ е вдъхновен от сериал за човешкото тяло по ВВС.

Димитрова определено силно е обърнала поглед към биологията и сякаш си е поставила за цел да я обедини с литературата. Мнозина от нас се усещат силно свързани с природата или просто ѝ се възхищават, но сякаш това е нещо, за което не се говори или по-скоро не може да се изкаже. Е, Белослава именно това казва. Стиховете й са свободни, силно образни и почти винаги с финал, който доближава дивото до читателя или пък хвърля четящия в дивото. На животинско, инстинктивно ниво сякаш са писани стиховете ѝ, което силно противоречи на стегнатостта им. А тя, по думи на авторката, може би се дължи на дисциплината, която се е изградила в нея, изучавайки немска филология.

Зрялост и самоувереност се чуваше от сцената. Похвално е отношението на тази млада авторка към поезията. Наблюдавайки масово оскверняване на това изкуство с бълването на стотици, а може би и хиляди стихове на ден, които са насочени само и единствени към личното и частното, Белослава се обявява против писането „за спорта“. „Пиша, само когато нещо остане в мен. Задържи ли се достатъчно дълго, че да не ми дава мира и искам да го кажа, защото не е важно само за мен, а за хората като цяло, тогава пиша стихове.“

Освен, че тя е някаква крехка и деликатна връзка между науката и изкуството, която размива двете граници и ги доближава едно до друго, Белослава Димитрова е съхранение на памет. Не нашата, а тази преди нас. Добрите поетически примери съществуват, на нас ни остава само да се опитаме да се доближим до тях, каза тя. Естествена като природата, която описва, тя не медитира по общоприетия начин. За нея стиховете, които са съхранени в златния фонд на БНТ и които тя слуша, са като мантра. Слушам ги отново и отново, докато не започна да ги възприемам на друго ниво и те не ми донесат различно послание, бяха думите на авторката.

За финал Белослава сподели, че колкото и да се е опитвала да избяга от човека в тази стихосбирка, така и не е успяла. А и защо е нужно да се бяга, все пак хората са част от природата и може би така е било по-добре, за да бъде завършен целият цикъл на книгата ѝ.