Водещата на БГ радио твърди, че майчинството я прави много по-добър човек, прекарва лятото във вълшебно селце на Странджа и е на турне с "Пощенска кутия за приказки"

Напоследък разполага с малко време за групата си RUBIKUB, но мечтае да завърши и издаде албум с момчетата – Ангел Дюлгеров, Веселин Веселинов-Еко и Росен Ватев

Гери Турийска пише текстове за песни от 16-годишна, вози се на седалката до вас "На път за вкъщи", по БГ радио и е яката мацка от RUBIKUB. През 2010-та създава "Пощенска кутия за приказки", в която по зададена тема, всеки може да изпрати текст на e-mail address: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., а в своята пощенска кутия, от години получава само сметки.
Майката на Аника е пристрастена към ягоди и Facebook, израства с музиката на Deep Purple, Pink Floyd и Depeche Mode. Готова е да пътешества по всяко време, незашисимо от дестинацията, стига да не й пречат условности. Обича цветята в саксия и ги полива с минерална вода.

Лятното пътуване на съвременни приказки започна от Конюшните на царя, а вечерта продължи непринудено - с концерт на RUBIKUB. След него, Гери отговори на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Как те промени Аника?
По най-хубавия възможен начин. Преди да срещна Ясен, никога не съм си представяла да имам такъв тип семейство - с деца, че ще искам, наистина, от сърце, това нещо да ми се случи. Точно това е може би истината, че като си срещнеш правилния човек, това ти се струва много логично и всичките ти страхове и предразсъдъци се изпаряват в небитието. Мога спокойно да кажа, че Аника ме прави много по-добър човек. Просто се учиш на търпение. Това е много силна връзка. Всички с деца, преди това са ми казвали: "Ти ще видиш, като имаш дете, ще откриеш любовта по друг начин." Така звучи странно и не можеш много да го разбереш, но когато ти се случи, разбираш, че наистина има нещо такова. Не може да се сравни тази връзка - любовна, с каквато и да е друга, която съм имала до момента.

Приказки за деца започна ли да пишеш?
В момента и с нея съм на такъв един етап - тя учи думички все още и не се налага да ги пиша, за да ги чета, а импровизирам, правя фристайл на приказки и всеки ден измислям нещо и й разказвам за зайчето. Тя знае думата зайче, така че със зайчето нещо се случва. Мечето, котето и така. За сега не ги пиша, но може би ще стигнем и до този етап, ще е много интересно и любопитно.

Какво е съдържанието на твоята пощенска кутия?
Само сметки, за съжаление. Иначе, моята братовчедка – Таня Мандаджиева, която е от Пловдив и ми е много близка приятелка от детството, много дълги години ми е пращала истински писма, по пощата. Наскоро тя се беше сетила за това и ми даде един пакет с писма, които сме си писали една на друга. Беше ми много интересно да се разровя назад в миналото и да видя какво ни е свързвало и вълнувало в нашия тийнейджърски период. За съжаление писмата са вече някакъв артефакт или отживелица, а има страхотна романтика в тях. С удоволствие бих споделяла по този начин преживяванията си, но май няма вече с кого.

Когато става дума за творчество, в което да си замесена, кое ти е най-любимо?
От всички неща, които правя, открих, че страхотно удоволствие ми носи, когато създам тема за "Пощенската кутия", да видя ответната реакция. Всеки месец темата е различна. Какво предизвиква моята мисъл и визия, като вълна обратно. Това е малко, като да бъдеш муза и да провокираш. Жестоко ме пали тази идея, че аз мога да провокирам хора и то такива, които по принцип не се занимават с писане. Повечето автори, които участват в Кутията, не са професионалисти. Те имат най-различни професии и просто са провокирани от идеята или са се сетили за своя лична история, която са решили да споделят. За мен това е много ценно, защото караме да пишат хора, които дори не са се замисляли, че може нещо подобно да им се случи. Получават се страхотни неща. Открила съм много готини български автори, които са станали такива от Кутията. Някакси, това ми осмисля много от времето, когато нещо съм угрижена или имам някакви притеснения. Сещам се за този проект и това ми идва смисъл.

Как ти минава лятото?
Лятото ми минава вълшебно, в едно селце на Странджа, близо до морето. Хем сме на село, хем на планина, хем на море. Безгрижно. Някои дни са само за децата, други дни са и за нас, редуват се и е много приятно да споделяме това време заедно. После дълго време си разказваме тези истории.

Любимото ти време от деня?
Сещам се за една история. Една майка беше казала: "Най-много обичам децата си, когато са на село, при баба си и дядо си и не ги виждам". После си признала, че се шегува и че ги обича най-много, когато спят. Но не, не е това истината. Всяко време, споделено с децата е готино, но ми е много ценен моментът, който не е дълъг, може би става дума за час, час и половина, когато си легнат децата и ние с Ясен си седнем на верандата и се загледаме към Странджа и небето, което е пълно със звезди. Аз по-звездно небе в живота си не съм виждала. И си поговорим малко за това, което ни вълнува и си споделим някои мисли. Много ми е ценно това, всяка вечер през лятото.

Какво сготви последно на Ясен?
Тази сутрин му направих бъркани яйца, филийка с масло и сирене, и един страхотен розов домат му разрязах.

Когато сте в колата и пътувате, звучи БГ радио или любимата музика, пусната на диск?
Истината е, че Ясен е класически музикант. Той е кларинетист, учил е в четири държави по света. Аз също много обичам класиката. Когато бях на 10 години, баща ми ми подари един кейс със сто диска с класика и това е незабравим подарък, защото тогава аз бях много любопитна какво има на тези дискове и ги слушах до припадък. Понаучих и класическите произведения. Ясен много обича да намира вариации и нови изпълнения на любими свои класически произведения. Напоследък слушаме Бах, изсвирен на пиано. За съжаление, не мога да се сетя на кой точно оркестър, но е просто страхотно. Това е нашият саундтрак за пътуване това лято, слушаме си Бах.

За RUBIKUB остава ли ти време?
За съжаление не много, предвид, че музикантите, с които свиря – и Ангел, и Росен, и Еко за много заети с останалите си проекти. Даже тази вечер, Росен не можа да дойде, защото свиреше на друго място, но Никсъна мисля, че се справи страхотно и ще го имаме предвид всеки път, когато се налага. Ние стартирахме в края на 2010-та година, имаме 13 песни за албум, записали сме 5, което е срамно. Много ми се иска да го завършим този албум, всеки път си даваме някакъв срок, който не успяваме да спазим, но се надявам скоро да стане факт, защото ще им мине времето на тези песни, пък са готини и да ги споделим с хората.

Какво послание искаш да оставиш с песните по твои текстове?
Не съм се замисляла какво послание искам да оставя. Те са много лични, всяка песен е свързана с някаква история, преживяване. По истински случай са тези парчета - да се даде пример, че всичко може да бъде казано под всякаква артистична форма и човек, ако има вътрешен порив да сподели, не трябва да се страхува, за каквото и да става дума.

Кое е мястото, за където винаги би тръгнала, без много, много да му мислиш?
Навсякъде по света бих тръгнала, ако имам възможност. Веднага, ей сега, да тръгна и да не мисля за условности. Много обичам да пътувам. Отдавна не ми се е случвало и истински се нуждая да го направя. Сега имам една възможност, септември, да отида до Кула в Хърватия, за да гледам концерт на Дейвид Гилмор. Заедно с Ангел ще отидем и със Златито [бел. ав.: семейство Дюлгерови], и с Ясен, четиримата. Нямам търпение да видя и Белград, и Пула. Това са места, на които не съм била и ще изкараме страхотно, сигурна съм.

Обичаш Пловдив, защото…?
Ами защото хората тук са толкова топли. Освен времето и хората са топли. Винаги си изкарваме страхотно. Не идвам достатъчно често, за съжаление. Бих искала да идвам по-често, независимо дали само на разходка или заради някакво събитие, винаги си изкарвам страхотно и много позитивни спомени имам. Пък и от детството, с моята братовчедка Таня, при която съм идвала с влака, за събота и неделя. Ходили сме на купони и след това съм се прибирала в София, с много готини преживявания. Така че, от много години, имаме топла връзка с Пловдив.




Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…