Професорът: Няма по-голяма смърт от самодоволната летаргия
Паулина Гегова
Преди приблизително 40 години, знаменити писатели като Николай Хайтов, Антон Дончев и други, приветстват появата на един нов, силен белетрист в българската проза. Сега някои от тези гении ги няма, но явлението Боян Биолчев все още е тук, все още твори, а годините не са го уморили. Има издадени седем тома със събрани съчинения, а бройката се предвижда да стигне до дванайсет, а защо не и повече. Любителят на Антарктида има още какво да сподели. Пише разкази, сценарии, сатира, публицистика, статии. Три пъти е част от журито на Златната ракла, ректор на Софийския университет, преподавател на магистри по творческо писане и специфика на киното и театъра, Биолчев е многопластов, полифоничен. Вчера професорът представи романа си „Амазонката на Варое“ пред пловдивската публика в Дома на културата. Той дойде под тепетата по покана на ръководството на Висшето училище по сигурност и икономика.
Проф. Биолчев винаги е бил много остър и точен по отношение на събитията, които се случват в държавата ни. Сам се шегува, че няколко пъти е отказвал поста на министър на образованието и два пъти отбива покани да се кандидатира за президент. Но той е творец, а кариерата му като ректор, по никакъв начин не е попречила на това творчество. "Нищо в живота ми не ми е пречило. Само ме обогати. Покрай университета съм се запознал с много страни на света, с големи човешки трагедии, които иначе не бих могъл да видя" , казва той.
Критиците твърдят, че една от най-значимите му книги е "Амазонката на Варое". Ако първите му къси разкази показват безпатетика, то Амазонката е роман на играта. Има нещо раблезианско, освободено, различно и забавно в нея. Блика от незлоблива ирония и тънък хумор. Представлява история, написана с много солен език, но когато се прочете се вижда, че липсва какъвто и да е цинизъм. Посветена на едно симпатично тракийско село, Варое, Биолчев е намерил най-добрият начин да разгледа историческите особености и да покаже характера на прабългари, славяни и траки, без да осъжда дефектите им. Следвайки класическите канони на писане, изгражда прелестни характери, обрисувани със собствен, дълбоко индивидуален стил. На пръв поглед, творбата изглежда като историческа проза, но само на пръв поглед.Главният интерес е моралният въпрос на включените етноси. "Не е нужно да се разделим със своето минало само смеейки се. Добре е и да се видят недостатъците в народопсихологията ни" , казва професорът. И допълва, че това е роман, който насочва мислещия човек към свободата, като най-ценно благо.
"Няма депозит в литературата. Тя е перманентен дебют. С всяка книга можеш да се докажеш или да се сринеш", размишлява той. На въпроса как протича при него творческият процес, авторът отговаря лаконично, с твърда усмивка: "При мен няма творчески процес. Просто сядаш и пишеш. Литературата не е процес, а архипелаг на множество таланти."
Боян Биолчев наистина е архипелаг. Участвал е в състезания по подводен риболов в Гърция и Тунис, бил е единадесет години състезател по ски, като дете е имал възможност да стане актьор. Но, може би, най-силна връзка усеща с Антарктида, където е прекарал известно време.
"Там е озоновата дупка, имаш чувството, че няма горе и долу. Ако няма облак за 5 мин. плуваш в пот, а когато облакът покрие слънцето, за същото време ставаш на кокал. Залезът трае близо 3 часа и е невероятно красив. За първи път видях такива приказни смески на червеното и златистото" , разказва за любимото си място професорът.
Боян Биолчев наистина е диапазон от смях, самоирония и твърдост, когато се налага. Творчеството му е изпъстрено с тези нюанси, по един елегантен, традиционен начин. Но може би най-хубавото от срещата ми с него бе факта, че той вярва в младото поколение, в таланта и способностите му и дори го подкрепя, както може. А за новородените писатели няма нищо по-добро от една опитна десница, която да ги потупа и побутне, ако се налага.