Трябва да сме смели в нещата, които правим, иначе няма развитие
Паулина Гегова
Замисляли ли сте се колко различни хора живеят по света, с различни интереси. Ама наистина различни! Едни се занимават със спорт, други с наука, трети с политика, четвърти с изкуство и т.н. и т.н. Земята ни предлага толкова много и всеки един елемент е по себе си специален. Понякога съмишленици се намират повече от лесно, понякога пък трудно. Както се казва - реалността е индивидуална за всеки.
Раждаме се, порастваме и се придвижваме. Движението е основна максима за човека. Пътя му го отвежда до немислими, понякога, дестинации или до напълно желани.
С един такъв персонаж ще ви запознаем днес.
Мария Димитрова е родом от Хасково. Озовава се в Пловдив заради образованието си. Веднага след завършване на гимназия, кандидатства тук. Приемат я "Български и английски", но осъзнава, че не това я влече, затова се пренасочва към курсове по онлайн маркетинг и SEO.
Толкова се влюбва в града, че решава да живее тук и да, както казва, расте заедно с него. Първото, което си мислиш, когато я видиш е, че тя се откроява от тълпата. Татуировките и пиърсингите по тялото й може да я представят като вятърничава и несериозна в очите на мнозина, но те не са само показност. Мария просто е свободолюбива. Тя е тясно свързана с гейминг индустрията и точно това е превърнала в своя професия.
Занимава се с игри от много малка, откакто се помни. Като дете е играла при приятели на техните NES, Atari 2600, Sega Genesis. "Спомням си когато PlayStation дойде при нас. С братовчед ми Красимир прекарвахме адски много време в залата с левчета, които ни даваха бабите ни. Една от игрите, която ми е много скъпа е Bloody Roar 2. После и на мен ми взеха PlayStation. С другият ми братовчед - Дидо бяхме на седмото небе. Прекарвахме си страхотно. Вечерта когато трябваше да спим чакахме нашите да легнат и ние ставахме и разцъквахме."
Мария не е стриймър, макар че много често са й предлагали. "Така и не се реших да го направя, поради простата причина, че знам какво се случва и какви глупости се изписват по стриймовете на жени. Те не се взимат на сериозно, а и повечето не го правят с такава цел. "
Не й допада и определението Нърд, което много често се използва за хора, силно зарибени по игри. Приема го за обидно, защото тя има социален живот, а игрите са страст, която е превърнала в професия. Смело се захваща с проект, който дълго е бил замразен, решена да го въздигне от пепелта. Събира нов екип с членове Златин Ламбев, Ивомир Иванов и съпругът й – Димитър Димитров и почват. Тя сама създава сайт за проекта, който излезе съвсем наскоро и тепърва се развива. Името е кратко и стойностно: E-Gamers.
http://e-gamers.info/е под крилото на софтуерната компания http://neweraideas.net/
Неговата мисия е голяма, но като цяло е да бъде част от развитието на гейминг, аниме и косплей културата в България, защото в тези категории има толкова добри в работата си хора, които за съжаление остават невидяни и нечути. Тази индустрия е популяризирана в Европа и Азия, дори в Америка, но у дома нещата стават бавно и често се гледа на тях скептично. А Мария е прекрасна и амбициозна. Малко завеяна, както се определя често, но с добро сърце и остър ум. Едва на 23 години, вече е женена от няколко месеца за Димитър Димитров, който е прикован на инвалидна количка. Този факт ме изуми и в същото време възбуди в душата ми възхищение към нея. Доказа ми, че няма граница за любовта. Самата сватба е минала повече от забавно. Мария не обича бляскави церемонии и булчински рокли. Омъжили са се набързо, а тя е била по кецове, дънки и потник. На такива хора, жаргонно им казваме "шматки". А тя определено е една от най-симпатичните и чаровни шматки.