Мъчно ми е, заради ситуацията, в която се намира българският театър. Вярвам, че го чакат по-добри дни.

Паулина Гегова

Димитър Банчев е талант - кореняк. Родом от Пловдив, през не толкова далечната 2011-та, пътят му го отвежда в столицата, където завършва актьорско майсторство за драматичен театър. Четири години по-късно, за първи път го виждаме на пловдивска сцена и този факт няма да се промени. Познаваме го от постановки като "Сако от велур", "Антихрист" и "Сестри Палавееви". 

Младият артист избягва интервютата и блясъка на прожекторите. Съсредоточен е в работата си и емоционалната изгода, която извлича от нея, но въпреки това се съгласи да застане пред Капана.бг и да сподели повече за живота си.

-Разкажи ни малко повече за детството си? Какво беше то?

Бях свободно и щастливо дете. Не бих казал палав. Бях срамежлив. Израснах в бизнес семейство на работохолици. Родителите ми работеха и събота и неделя. Другите деца прекарваха почивните дни със семейството си , а аз стоях сам със сестра си. Родителите ми много ме подкрепяха, винаги съм получавал всичко, което съм искал. Експериментирал съм със страшно много спортове - футбол, тенис на корд, тенис на маса, карате. От осем годишен, всяка зима, ходех на ски за по две седмици. Помня, че харесвах едно момиче, което искаше да се запишем на спортни танци и заради нея сляпо се хвърлих в тази авантюра, но издържах само три дена. (смее се) Детската ми мечта беше да стана гимнастик... А виж, станах актьор!

-Мислил ли си за алтернативна професия?

Завършил съм механотехникума със специалност "двигатели с вътрешно горене". Веднага след това изкарах 13-ти клас и записах първото си висше - бизнес администрация в Европейския колеж, но винаги усещах, че това не е моето нещо. Затова кандидатствах в НАТФИЗ. То пък взеха, че ме приеха! Някой ден бих се занимавал и със семейния бизнес, стига да не пречи на професията ми.  Но на този етап съм се отдал изцяло на Театъра.

-Семейството ти насърчаваше ли те за избрания път или бе против да поемеш съдбата на артиста?

Когато споделих, че искам да кандидатствам, родиtелите ми ми се изсмяха. Не вярваха, че ще успея въобще да влезна в Академията. Когато ме приеха, бяха на седмото небе. Разплакаха се от радост и до ден днешен продължават да ме подкрепят в начинанията. 

-Ти си едно от най-новите попълнения на Драмата. Как се случи всичко?

В четвърти курс подадох документи в Пловдивския драматичен театър. Това беше мястото, в което исках да работя. Директорът, Кръстю Кръстев, дойде в НАТФИЗ и изгледа всички представления, в които участвах. Три дена, след като взех диплома, той ми се обади и ме покани на среща с режисьора Борис Панкин за представлението "Сако от велур". Така се положи моето начало в "Н. Масалитинов".

-Също така си и едно от най-младите попълнения. Само на 29 години и то доста добре изглеждащ. Външния вид помага ли ти в кариерата? 

Благодаря за комплимента. Еее, мисля, че да! И не само в кариерата (смее се)

-Участва в новия клип на поп-певицата Ирра. Как протекоха снимките и какво преживяване бе за теб? 

Беше забавно и студено! И, въпреки че беше студено, беше забавно... Но професионализмът ме топлеше. Ирра е голям пич.

-Да се върнем на театъра. Кое е най-голямото ти предизвикателство до сега? 

Това, което ще кажа е клише, но всяка роля носи своите предизвикателства. 

-Разкажи ни случка от НАТФИЗ, която никога няма да забравиш.

НАТФИЗ беше една казарма. Всеки един ден, прекаран в Академията, беше интересен и по своему - военен. 

-На какво те научи Маргарита Младенова?

Тя ни възпита да се борим и отстояваме позициите си, да не се отказваме лесно, да се интересуваме повече, да четем повече, да откриваме Истината: "От айзберга се вижда една малка част, затова трябва да се гмурнем в дълбокото."

-За кратък период се сблъска с големи и много по-опитни български творци. Как се чувстваш в тяхната компания?

Като у дома! С колегите от Пловдив се чувствам прекрасно.  Няма дрязги и проблеми.

-Започват репетициите на "Васа Железнова - Майка" от Максим Горки. Сподели ни нещо от кухнята.

Репетициите започнаха наскоро, затова няма кой знае какво за казване. За първи път работя с режисьора Маргарита Мачева. С нея се знаем още от академията и винаги ми е била любопитна работата с нея. Вярвам в успеха на представлението. 

-Ти кой персонаж ще играеш?

Семьон, големия син на Васа.

-Остава ли ти време за личен живот? За любов, приятели и забавление? 

Когато съм в репетиционен процес, почти не. Но във "Васа Железнова" съчетавам и трите. 

-Как предпочиташ да прекарваш свободните си дни? 

Напоследък започнах да тренирам във фитнес залата. Може да е странно, но съм домошар. Обичам да релаксирам като чета или гледам филми.

-Сподели ни кой е най-големият ти страх!

Най-големият ми страх е загубата на близък човек. Тази мисъл ме ужасява.

-Промени ли се нещо в теб след като попадна в професионалния театър? 

Започнах да се развивам и да вярвам повече в себе си. 

-Мислиш ли, че един артист се самозабравя ако му се обърне много внимание? 

Зависи от артиста, но в повечето случаи - да, за съжаление. 

-Всъщност, ти самият беше ли подготвен за това, което те очакваше?

Не, и се надявам и в бъдеще да се изненадвам от себе си.

-Какво е мнението ти за ситуацията Рашидов-Мутафчиев и евентуалното затваряне на театри?

Мъчно ми е, заради ситуацията, в която се намира българският театър. Вярвам, че го чакат по-добри дни.

-Родом си от Пловдив, но от години се разпокъсваш между дома и София. Къде се чувстваш по-добре? 

В Пловдив съм си у дома, но следването и породилите се от него приятелства, ме свързват и със София по един специален начин. Там създадох среда. Обичам да шофирам и за мен разстоянията нямат значение.

-В крайна сметка, каква е формулата за успеха, според теб?

Работа и отдаденост на 100 %! 

-Смяташ ли се за успял?

На 29 години все още не, но след 10 ... (смее се )

-Като за финал, какво ще пожелаеш на читателите на Капана?

Елате на театър! Хубаво е!... И бъдете здрави!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…