Жестомимичният език е изкуство, приличащо на танца, чрез което изразяваш себе си посредством движението на тялото

Представете си, че слушате нежна музика и шумът на листата. Или пък звукът на движеща се вода, детски смях, нечии стъпки… А можете ли да си представите никога през живота си да не сте чували тези звуци? Може би ще ви е по-трудно, отколкото предполагате. Дани Новкова обаче, не ги е чувала. Никога. Тя е родена глуха, но това и пречи да се радва на живота такъв, какъвто е.

Дани е едно безкрайно слънчево момиче, заредено с толкова позитивизъм, че няма как да не поемете от нейната енергия. Тя е студентка в Пловдивския университет в специалност Финанси и е единственият нечуващ студент в града под тепетата. Обясни ни, че макар и да не чува, се е научила да чете по устните ако се говори ясно и отчетливо. Понякога взима записките на свои колеги, от които се подготвя за изпити. Сподели ни още, че може би й е малко по-трудно да се справя с ученето, отколкото на другите студенти, но това е само защото нито един от преподавателите не владее жестомимичния език.

Само преди два дни Дани организира нещо магично в творческия квартал Капана. Събитието се нарича „Танцът на тишината“ и бе своеобразен курс по жестомимичен език. На втория етаж на PLOVEDIV се събраха достатъчно хора, за да изпълнят цялото помещение, а за някои от тях дори столовете и диваните не достигнаха. Никой обаче не си тръгна, а с интерес насядаха по земята около Дани, за да я изслушат. Сред присъстващите имаше дори една медицинска сестра, която има огромно желание да научи езика на движенията, за да се разбира по-лесно с глухонемите пациенти.

По време на „Танцът на тишината“ Дани показа различни клипчета, сред които, на едно от тях бе заснета синеока котка. Дани обясни, че синеоките котки всъщност са глухонеми, но това прави ли ги по-различни от останалите? Показа и таблица на буквите и кой жест с ръка на коя буква от азбуката отговаря. Дори ни показа, как да кажем на някой, че го обичаме само с един жест.

Студентката с радост се съгласи да разговаря с нас и ни обясни, че прави това, защото иска да намали бариерата, която съществува между хората. Целта и е броят на преводачите да се увеличи, за да може общуването да бъде безпрепятствено и улеснено. Тя обича да се чувства полезна и може би именно за това не се отказва от идеята си и иска да продължи да води още подобни курсове.

Езикът на жестомимиката наистина много прилича на танц. Владеещите го танцуват с тяло в пълен синхрон със заобикалящата ги тишина. Езикът е не просто средство за комуникация, а изкуство, чрез което можеш да изразиш себе си. Нека го научим и танцуваме заедно!