Радва ме, че за нея се говори не само като за явление, но и като за вид театрална мода, каза директорката на културния институт

Ще съм на кормилото поне още един сезон, обеща тя

Всичко що е цифра е временен показател, а не тенденция. Успехът са новите приятели на операта и младите хора в публиката

Суперлативи отнесе приключилият преди броени дни фестивал Opera Open. Форматът доказа, че Операта в Пловдив не само е жива, но публиката си припомни, че нашата формация е на изключително високо ниво. А с подходящия ръководен екип ефектът е на лице- пълен Античен театър, доволни почитатели на изкуството, много чужди гости на спектаклите, страхотен имидж, вяра в бъдещето. И докато под тепетата се радвахме на успеха на нашата си културна институция, в столицата мнозина си прегризаха ноктите от нервност. Тъй като в първите шест месеца на годината сме на първо място сред оперните театри по продажба на билети. Директорът Нина Найденова застана пред КАПАНА.БГ, за да говори за онова, което се случи в Операта в последните няколко месеца, откакто диригентската палка е в нея.  

Градът е във възторг от приключилия Opera Open. Вие обаче доволна ли сте?
Фестивалът е с много добри показатели. Осемдесет процента от прогнозните ни очаквания са изпълнени с приблизително 12 000 души публика, седем заглавия на изключително и високо професионално ниво и много очаквания за фестивала, който ще е през 2015, програмата на който е готова.

Бихте ли издали нещо около нея?
Ами, да. Ще бъдат античните сюжети в музикалната драматургия на големи автори, в различни стилове и жанрове. Естествено, традицията Верди продължава с една голяма оперна премиера и в момента договаряме участниците, като се надяваме да не сме закъснели вече за техния календар, но отново амбицията ни е да докараме най-добрите певци в Пловдив.

 А дозата завист, която се прокрадна покрай статистиката на Операта в последните шест месеца?
Да, имам и опит за опровергаване на статистики от Министерството на културата. Интерпретациите могат да бъдат различни. Радвам се, че сме на конкурентна писта Когато се прави изкуство оценката е винаги субективна и някак си се стресирам, когато измерваме брой показатели, брой билети, брой зрители,а не художествени и творчески постижения. Зарядът в Пловдив е много силен, много емоционален, дори аз си признавам, че не очаквах такова въздействие. За мен е важно, че това се случва в Пловдив. Много приятно съм изненадана, че надскача очакванията ми за артистичен град или за град с публика с много силен усет за стил. Радва ме, че като че ли за операта се говори не само като за явление, но и като за вид театрална мода. За мен това е важното. Важно е и да виждам млади хора в публиката. Важното е да виждам трупата на пловдивска опера възродена, усмихната и ентусиазирана, въпреки голямата умора, която натрупа, за да може да бъде от последна по показатели в една от водещите. Определено считам, че е неуместно каквото и да било съревнование в границите на една малка България. Ако имаме необходимост да се сравняваме то ще бъде с големи театри от Европа.

Как реализирахте супер успешен фестивал, с такива имена и с толкова малко средства?
Първо- с много добър екип. Екипът, с който работя, музикалните директори Диан Чобанов и Лучано ди Мартино, артистичният директор, който поканихме – Жан Ангелов, който е може би един от най-важните двигатели в този фестивал, бяха гарант, че нещата няма да се пропукат от към ниво. Защото, за да поканиш такива звезди трябва да има съответния творчески контекст и професионализъм на трупата, и условия на работа, и визия на спектаклите и техническо обслужване откъм осветление и звук. Но може би това също така се дължи на моята вяра, че в Пловдив работят музикантите и артистите, които биха могли да бъдат на наистина по-високо професионално ниво. Не жалеха нито сили, нито време, за да се получи това нещо. И най-вече, че всички ние вече караме колата в един път и имаме една цел – операта в Пловдив да е важна не само за хората в Пловдив, но и за публиката в малко по друг мащаб.

Всъщност успяхте да вдигнете на крака един наранен и позадрямал гигант само за осем месеца, как се случи това?
Нивото си беше високо, аз само го открих за всички. Имиджът е много важен за една такава институция и някак си не е тайна, че когато има хора с лидерски позиции, които знаят категорично къде искат да водят една трупа и смея да твърдя, че екипът ни е точно така конструиран и събран, нещата вървят. Имаме много твърда концепция, имаме стратегия как да се случи. Това не е плод само на ентусиазъм, добра воля и очакване на чудеса – това е планирана работа. Общо взето се съчетаха всичките всевъзможни условия, за да се случи това нещо в Пловдив. Но повтарям – аз само отгърнах воала на този потенциал, който си го имаше, но презентирането в случая беше важно. И аз се радвам, че осмелихме да направим тази голяма крачка, защото това можеше да се проточи по-дълго във времето, а това е успех за всички, че го направихме още първия сезон.
 
Явно вече няма търкания в групата. Да приемаме ли, че томахавките окончателно са заровени, предвид онова, което се случваше в трупата преди да дойдете вие?
 На последното ни общо събрание, на което отчитахме резултати и показатели, и планирахме следващия сезон, всички като че ли си бяха стиснали ръцете. Атмосферата в трупата е много позитивна. Аз лично блокирам всичко, с което може да се прокрадне някакво съмнение, някакво разделение кой е по-важен и на кого трудът е по-ценен. Всички работим еднакво като ангажираност и енергия. Ръководителите на всеки от съставите са на много добро професионално ниво. Пак ви казвам – изкуството се случва, когато има хора с лидерски потенциал да водят напред, а в случая всичките ръководители, които са в пловдивската опера, имат този потенциал.

 Ще останете ли на поста, който заемате, защото се появиха разни слухове…
 Аз си давам много добра сметка за отговорността, която съм поела. Умората, когато се натрупа в човек, сякаш губи основа. Но добрият прием от публиката и трупата ми дават възможност да мисля смело за следващия сезон, а после ще видим. Поне показахме, че може да се случва. Ще съм на кормилото поне още един сезон.

Споменахте следващия сезон. Планиран ли е вече той?
О, да, категорично! По-големите неща от програмата вече са ясни. В първия сезон се опитахме да развием колекционерска страст в публиката. Например да събере всичките портрети на жени в музика написани от Пучини, като Тоска, Турнадот, Бохеми. Една смесена палитра, която рядко може да се случи в един сезон. Направихме и една, така наречена, Руска зима, на основата на руски големи композитори. Следващия сезон фокусът ми е върху големите драматурзи и композиторите, които са писали музика, като Шекспир, Шилер, Юго, разбира се, Верди и да не пропусна симфоничните програми свързани с Романтизма. Балетната ни трупа има два изключително интересни проекта в областта на съвременния танц и големи заглавия като „Лешникотрошачката”. Общо взето сме абсолютно наясно къде искаме да отидем. Имаме си творческите вълнения на тема Фестивал, защото вторият сезон трябва да е по-силен, а това е много по-трудно. Тръгнах, по-скоро да покажа, че когато дълго време не са се случвали събития е лесно да се получат нещата. Отдавам този първи сезон на това, че публиката е била и гладна за музика и изкуство. Вече другият сезон ще покаже дали успяваме или не.

 Дочухме, че се създава организация в подкрепа на операта. Какво повече можете да ни кажете?
 Бягам от думите подкрепа, помощ и всички останали с подобен нюанс. Другото хубаво на Пловдив, което се случи покрай операта е че се събраха много съмишленици, обединени от идеята Пловдив наистина да е Културна столица, независимо как ще се класира септември. Едни приятели, без които Фестивалът нямаше да бъде в този блясък. Лично те ме потърсиха, за да предложат своето съдействие и това е изключително радостен факт. Всички помогнаха най-вече за това имиджът на операта да бъде на друго ниво. Така съвсем естествено се формира един кръг от приятели, които по някакъв начин имат намерението да работят по каузата Операта в Пловдив да бъде алтернатива на субкултурата, да кажем. Това, което като стратегическа стъпка стартира от следващия сезон е един камерен клуб с приятели на операта, в който ще влязат много творчески личности и хора от бизнеса, и хора от големия културен мениджмънт, за да може да се върви по конкретен план за развитието на институцията. Всички са добре дошли като наши приятели. За мен най-големият успех е, че за операта се говори с положителен знак, има много приятели и много млади хора – това  мога да кажа като заключение. Всичко що е цифра е временен показател, а не тенденция.