Говорете си, защото сме загубили усещането един към друг, апелира бащата на актьора от Пловдив

Бягах в Пловдив за да се пречистя, спомни си годините сред Начо, Слона и Ди Киро той

Хора, говорете си, призова от галерия U P.A.R.K. Иван Попйорданов- баща на Чочо Попйорданов. Той представи книгата си „Писма до сина ми- Чочо” в арт пространството. Събитието бе част от съпътстващата програма на Сцена на кръстопът. Творбата не е биография, а по-скоро виртуален разговор между баща и син, изповед за онова младо поколение артисти, което ни напуснаха в последните две години. Срещата на дългогодишния шеф на Киноцентър Бояна, и екс директор на БНТ с пловдивската публика драматургът Елин Рахнев определи като „изключително нежен момент”. Тъй като тя се превърна в естествен разговор между сякаш стари приятели.

След като загубих единствения си син започнах да живея с чувството за вина, че не съм успял да използваме времето, когато сме били заедно. За диалог, в който да се усетим взаимно. Моето авторство в тази книга е много минимализирано, тъй като се стараех от стотиците публикации за Чочо по най-различен повод, да успея да възстановя макар и виртуално почти един мой разговор със сина ми, който не се е състоял. Същевременно първата ми книга Кадър по кадър, която излезе преди пет години, завършва с последна глава Писмо до сина ми. Тогава се опитах да провокирам в него бъдещия възможен диалог между баща и син. Тогава си дадох сметка, че това е второто ми писмо до Чочо- първото бе, когато го изпратих войник. Стори ми се, че сега мога да продължа чрез този почти виртуален разговор. Тъй като и на предните си две писма отговор от Чочо не получих, поне не в писмен вид, загаси ентата си цигара Иван Попйорданов и отпи глътка уиски.

Днес много често се говори за разрива между поколенията. Приятел ми каза, че никога не е съществувала толкова  голяма пропаст между родители и деца. На мен ми е много трудно да преценя дали това е вярно, но в едно съм сигурен- че взаимно не умеем да поддържаме диалог. И аз сега, подреждайки тази книга си мисля, че ние не познаваме децата си. Вече съм на толкоз години и за съжаление чак като загубих сина си почнах да го преоткривам. Тоест аз осъзнах, че съм познавал една много малка част от Чочо. Почнах да го преоткривам през другите хора, през близките му, средата му. В мен се задълбочи убеждението, че поколенията се разделят не заради някакви катастрофални разминавания в мислене, в манталитет, в социална среда, а заради това, че сме загубили усещането един към друг, повдигна очилата си Иван Попйорданов. 

Често пъти ние благодарение на едно разюздано възприемана на демокрацията често нараняваме най-уязвимите хора на нашето време. Успяваме дотолкова да злоупотребим срещу тяхната откритост и чувствителност, че по някакъв начин да ги унищожим. Наскоро прочетох нещо за поколението на Чочо, Кольо Карамфилов, Андрей Баташов в книгата „Понякога ангели”- в момента върви едно телевизионно предаване с име България търси таланти. Мили хора, България не търси таланти. България систематично унищожава своите таланти, начерта проблемът Иван Попйорданов. 

Той не скри, че Чочо е имал много остър характер. Актьорът страшно е обичал всички, но забравял да обича себе си. Той не търпеше под никаква форма да има някакво нравоучение или опит за налагане на правила. Той си имаше своите правила, живееше често и извън възприетите правила. Аз съм по-друг човек и конфликтите, доколкото ги е имало, е защото аз обичам всичко да се става с мярка, а при Чочо мярка нямаше в нищо- нито в емоциите, нито във влюбванията, нито в разделите, нито в работата, не скри Иван. 

После се върна в Пловдив някъде през 70-те. В тази дъждовна нетипична пловдивска вечер видях хора, които в някаква степен продължават традицията на пловдивските художници, на старата част на Пловдив, нещо с което е свързан с моя живот от 70-те години. Когато бяха живи всички големи. Тогава хората от моето поколение бягахме в Пловдив, за да се пречистим. Идвахме да се видим при Начо, да изпием по пет-шест чаши, да се скараме, после да се сдобрим и да продължим да се обичаме. Дано намерите силите и хората да продължите тази топлота и това приятелство, обърна се към гостите на вечерта Иван Попйорданов.