Големите таланти на младите актьори Елица Захариева и Вангел Апостолов

Тя иска да играе Настася Филиповна, той-Дон Жуан

Паулина Александрова

На премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча” режисьорът Борис Панкин каза „Ако на Бродуей могат да си позволят 5 млн. за мюзикъл, ние можем да си позволим четирима студенти от Пловдивския университет”. Днес ще ви запознаем с двама от тях – Елица Захариева и Вангел Апостолов. Те са студенти  в класа на доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов. Едва  втори курс те вече са участвали в първия за Пловдив мюзикъл.  Заедно участват  и в „Сако от велур” . Играят редом до големи актьори като Кръстьо Лафазанов, Мариан Бачев, Елена Атанасова, Кръстю Кръстев и други в колаборация с филхармонията и Орлин Горанов. Мариан Бачев често се шегува с тях, че това е един уъркшоп.

Освен всичко, те са и близки приятели, които винаги се подкрепят. Две противоположности, тя - красива, нежна и поетична, говореща винаги от дъното на душата си, той - колоритен, забавен, често несериозен, но винаги предизвикваш смеха у хората. Двама млади, упорито следващи мечтите си. Техните истории са още едно доказателство за това, че съдбата винаги има пръст в живота ни и когато един човек е призван за нещо, независимо от обстоятелствата, той успява.

Три години Елица Захариева кандидатства в НАТФИЗ без успех. Тя вече е осъзнала, че победата те застига тогава, когато ти си готов за нея. Споделя, че няма да забрави думите, които майка й повтаряла през 3-те години, в които я късат и слагат бариера пред мечтата й – „Ти искаш да влезеш през парадния вход и то, когато ти решиш, но нещата могат да станат и по друг начин. Можеш да влезеш и през прозореца или през друг вход. Нещата ще се случат тогава, когато трябва!” Затова се явява на изпит в Пловдивския университет и успява. Преподавателите й доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов са хората, повярвали в Елица. Благодарна съм на Бог, че ме срещна с тези доайени, с тези корифеи в това, което правят, споделя тя. В точния за нея момент, те й подават ръка. Елица разказва как е прегърнала доц. Налбантов, неуспяла да сдържи радостта си, че чува името си сред приетите студенти. Така започва пътят й в театралното изкуство. Преди няколко месеца е изпратена в Шумен на Конкурс за художествено слово, посветен на унгарско-българската  литература, където се явяват и студенти от НАТФИЗ. Там печели втора награда.

Първата голяма постановка, в която участва е „Сако от велур”. Първоначално отива на кастинг за ролята на сервитьорката. Режисьорът Борис Панкин казва на кандидатите да отворят програмата на 4-та страница и посочва Елица да започне. Вече станала, тя осъзнава, че ще трябва да се превъплъти в ролята на фризьорката, за която не се е готвила и дори не е прочела текста. В крайна сметка избират нея и Иванка Димитрова, с която откриват представлението. Елица все още не може да повярва, че доказано име като Борис Панкин й гласува такова доверие. Признава, че Фризьорката е най-приятната й роля до момента.

В „човекът от Ла Манча” се превъплъщава в ролята на ханджийката. В мюзикъла играе редом до известната актриса Елена Атанасова. Тя е човекът, от който най-много черпя опит, споделя Елица. Всяка нейна мимика, всяко нейно действие ми е интересно. Веднъж й казах „ Аз те гледам непрестанно и те крада. Един ден ще дойдеш на мой изпит и не се изненадвай, ако видиш нещо твое!”. Елена Атанасова е  толкова широко скроен човек. Тя умее да мотивира и не го прави по задължение, не го прави с лицемерие. Тя го прави с финес. Удивителна жена! Аз съм възхитена от нейната личност, признава Елица.

За напред тя иска да се развива в различни жанрове, но не крие, че най-много й харесва драмата. Мечтае си някой ден да изиграе  Настася Филиповна от „Идиот” на Достоевски.

Веднъж един преподавател й задава въпроса „ Защо искаш да бъдеш актриса?”, а тя отговорила простичко: „Искам да давам!”. Най-хубавото е точно по време на самата постановка, когато примигваш, защото прожекторите дразнят окото ти, когато снопът светлина от него осветява прашинките, които се изнизват от дъските, по които си минал. Самата романтика на сцената, самата вибрация, самото движение – те са важни за мен. Няма как да стане едно изкуство, без да има вибрация и усещане между хората, допълва чаровницата.

Вангел пък се изявява като един малък актьор още от детската градина. Често играе в различни училищни постановки. Осъзнава, че иска да стане професионален актьор в гимназията. Още на първото си явяване е приет.

Той дори не е знаел за кастинга на „Сако от велур”, където получава първата си сериозна роля.  Идвайки на лекции негови колеги му съобщават, че е сред тези, които са избрани да се явят. Подготвя се и две седмици по-късно отива на кастинга. Там попада в доста притеснителната ситуация- да седне на горещия стол до Борис Панкин, като до този момент никога не е имал контакт с  режисьор. Също като Елица, Вангел се явява за друга роля –  синът на Висящия. Вместо това трябва да се превъплъти в ролята на бръснаря. Вангел импровизира и я получава . „Сако от велур” значи много за Вангел, защото работи редом с хора, на които се възхищава и от които до някаква степен се учи. На моменти бях толкова изморен, че не помнех какво съм закусвал преди няколко часа и дали въобще съм закусвал, но в такава среда умората е сладка, приятна е, няма с какво да я сравня, споделя Вангел. Искрено се възхищавам на Тони Минасян. Той е толкова млад, а е постигнал толкова много. Възхищавам  се на това как улавя момента, как улавя самия образ. Имам един много любим момент от „Сако от велур” – сцената на полудяването. През цялото време Тони Минасян играе разумен човек и в един момент обръща изцяло образа си. Толкова е интересен, той е от типа хора, които стават за всичко, казва за колегата си Вангел.

Няколко месеца по-късно той отново се явява пред Борис Панкин, този път за мюзикъла „Човекът от Ла Манча”. На кастинга трябва да пее и изпълнението му предизвиква неспирния смях на режисьора. Получава ролята на херцога – дясната ръка на Губернатора на затвора. Песните от мюзикъла до толкова са ми влезли в ума, че когато ставам, когато си лягам и каквото и да правя, някоя от тях ми се върти в главата, разказва с усмивка Вангел. Дори и да е най-тъжната песен, на мен ми става весело.

Силно впечатление му прави Мариан Бачев. Когато чуя неговото име или това на Кръстьо Лафазанов, винаги се сещам колко са добри, как умеят да манипулират публиката, пленяват я на втората секунда.  Те са толкова известни и същевременно са с такива огромни сърца. Никога няма да забравя как видях за пръв път Мариан Бачев. Той влезе и ни попита как сме, чисто по човешки. Как съм? Мариан Бачев ме попита как съм! Боже! Беше супер. Той умее да мотивира, невероятно е да работиш с него. Трудно е да се опише с думи.

Вангел е увлечен да стане комедиен актьор, но ролята, за която мечтае е Дон Жуан на Молиер. Той е толкова дълбока личност – многослоен човек, който е труден за разгадаване.  Неговите действия са толкова мотивирани и същевременно нелогични.  Дон Жуан е като влюбен човек – няма как да говори свързано. Знае какво иска да каже, но не знае как. Не мога да опиша защо искам да я изиграя, но просто имам вътрешно усещане, че това е ролята, казва младият актьор. 

Притежава качеството да импровизира и доста често го прави, разказва за Вангел Елица.  Месец след като бяхме приети да учим тук, трябваше да демонстрираме материалите, с които сме влезли. Вангел беше научил текста на всеки един дословно, обаче неговият текст си го направи както си му е кеф. Не си знаеше собствените реплики, но научи тези на всички останали 16 човека. Ако сега го накарате да каже някой от тях, ще го направи перфектно и дори с движенията им, но ако трябва да изрецитира някой от собствените си текстове, няма да има нищо общо с оригинала, усмихва се актрисата.  

И двамата са силно благодарни на хората, които им дават шанс, които ги мотивират и ги карат да се чувстват уверени в себе си. Един от тях е Елена Начева. Тя придава огромна сила, енергия и влияние на екипа. На премиерата на „Сцена на кръстопът” подарява на всеки един по едно сувенирче овца с определено послание. За екип от повече от 20 човека, тя е написала по нещо лично и конкретно за него, което говори, че  си е поставила за цел да опознае всеки един.

Елица Захариева и Вангел Апостолов тепърва има с какво да ни изненадват. Толкова млади, а невероятно талантливи. Може би някой ден ще надминат славата и уменията на големите актьори, на които сега така силно се възхищават. Пожелаваме им го най-искрено.